Определение № 1003 от 01.04.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1003 гр. София, 01.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристияна Генковска

Членове:

Анжелина Христова

Никола Чомпалов като разгледа докладваното от Кристияна Генковска Касационно търговско дело № 20268002900027 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Стратеджия“ЕАД срещу решение № 49/30.07.2025 г. по в.т. д. № 76/2025 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 34/07.02.2025 г. по т. д. № 258/2022 г. на Бургаски окръжен съд за осъждане на „Стратеджия“ ЕАД да върне на „Алустратеджи“ С.Р.Л., със седалище и адрес на управление: Република Италия, провинция Асти, следните четири движими вещи, представляващи индустриални машини - хидравлични ковашки преси, а именно: 1.PRESSA LIQUID FORGING- LF 350- ID 01161536854932- machina 12; 2. PRESSA LIQUID FORGING LF 350- ID 01161536854943- machina 11; 3.PRESSA LIQUID FORGING- LF 350- ID 01161536854954- machina 10; 4.PRESSA LIQUID FORGING- LF 350- ID 01161536854965 machina 9, а съгласно описанието на стр.19 в заключението на вещото лице Хр. Христов по т.д. № 258/2022 г. на Окръжен съд Бургас, индивидуализирани като преси с технологично /работно/ обозначение №1-PS/А, №2-PS/В, №3- PS/С и №4PS/D, с посоченото в справката на стр.21 от заключението разположение в производствения обект на „Стратеджия“ ЕАД, предоставени за временно и безвъзмездно ползване на основание сключен договор за заем за послужване от 5.10.2017г. и находящи се в производствената база на „Стратеджия“ ЕАД в гр. Българово, местност „Мокрия камък“.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.

1

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на касационната жалба от „Алустратеджи“ С.Р.Л., с който се оспорва основателността на касационната жалба и наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал.2 ГПК за допускане на касационното обжалване.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.

280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.

283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл.249, ал.1, вр.чл.243 ЗЗД за връщане на отдадени по заем за послужване вещи. Счел е, че между страните не се спори относно съществуването на писмен договор за заем за послужване от 05.10.2017 г., по силата на който дружеството – въззиваем е предоставило за ползване на дружеството – въззивник вещи, представляващи хидравлични ковашки преси за течен метал. Уговорен е бил срок на действие на договора една година, считано от подписването му, като страните са се споразумели продължаването действието на договора да бъде скрепено с подписан между тях анекс – чл.5 от съглашението. След изтичане срока на договора, заемателят е дължал връщане на машините на заемодателя – чл.9. С изтичане на уговорения срок, договорната връзка се прекратява - чл.11, пред.1 от договора. Приел е за установено въз основа на обясненията на изпълнителния директор на заемателя в с.з. на 22.02.2023 г., че заемодателят е предал на заемателя машините, предмет на договора и че машините се намират във фактическата власт на дружество- ответник по иска.

По спорния въпрос относно идентификацията на процесните, претендирани за връщане вещи, въззивният съд е разгледал заключенията на вещи лица по технически експертизи. Посочил е, че същите независимо едно от друго са установили, че в производственото хале на касатора се намират четири опериращи в работен режим напълно оборудвани хидравлични преси, които се ползват по предназначението си на производствени мощности, и четири нефункциониращи, некомплектовани такива, които представляват корпуси на преси, а не работещи машини. Независимо, че вещите лица не са установили върху машините индивидуализацията – номера от 9 до 12, посочена в исковата молба, БАС е отчел, че доколкото пресите се намират във фактическата власт на касатора, то същият е имал възможност да заличи обозначени върху машините номера, следователно не може да се говори за отсъствие на индивидуализация на претендираните за връщане вещи.

Съдът е намерил, че в депозирания от отговор на исковата молба не се оспорва, че техническото приложение, неразделна част от договора за доставка на машините, приложен по делото, се отнася до процесните съоръжения (по повод които, преди сключване на договора за заем за 2 послужване, е извършен ремонт от касатора и е бил сключен договор за доставка на вече ремонтираните машини на ответника по касацията).

Въззивната инстанция се е позовала на констатациите на вещото лице Лецовска, което е установило, че техническите характеристики на инсталираните в производственото хале на касатора и работещи машини съответстват на данните по техническото приложение – Технически характеристики. В тази връзка са били съпоставени размери, вид на електрическата инсталация, хидравличната инсталация, смазочната система и механизма за охлаждане и е бил направен извод, че изследваните преси напълно съответстват на описанието в цитираното техническо приложение.

Така също съдът е отчел , че експертът е посочил, че подобно съответствие не може да се установи по отношение на четирите конструкции на машини, намиращи се в халето, чиито разкомплектовани системи и агрегати се намират в съседно помещение, макар да има частични съвпадения по отношение на основния корпус и хидравличния агрегат. Достигнал е до извод, че даденото от вещото лице обозначение на машините, породено от нуждата от отграничаване на работещите машини, предмет на договора, от неработещите съоръжения, не променя обхвата на претенцията и съдът не е констатирал допуснато от първостепенния съд процесуално нарушение, обосноваващо недопустимост на постановения съдебен акт. Освен това въззшивната инстанция е счела, че вещите лица сочат, че останалите, намиращи се на територията на производствените помещения на касатора, машини не са в работно състояние. На тази база е развила съображения, че като се има предвид характеристиката на договора заем за послужване да осигури на заемателя ползването на работната сила на определено съоръжение, може имплицитно да се заключи, че предоставените вещи са били оперативни и работещи, така че заемателят да може да експлоатира техните полезни свойства. Ако ползването не би било възможно, договорът би бил лишен от предмет, какъвто порок никоя от страните по договарянето не е повдигнала.

Ето защо са били преценени като неоснователни оплакванията във въззивната жалба, че предадените по договора машини са били амортизирани и нефункциониращи, както и възражението, че в машинния парк на въззивника се намират аналогични такива. БАС е разгледал и възражението по въззивната жалба, че в декларациите за съответствие за машините и сертификатите към тях, годината на производство на машините е посочена като 2018 г. Счел е, че се е установило, че съоръженията не са били новосъздадени, а са били първоначално – през 2016 г., предоставени за ремонт на дружеството касатор, след изпълнението на който са останали, по волята на съдоговорителите, да се ползват от първия, като издаването на сертификационните документи, в съответствие с европейското законодателство, в по-късен момент, не рефлектира върху доказаното ползване на вещите и преди сертифицирането им. Въззивната инстанция е отчела факта, че въпреки доводите, че сертификатите не касаят вещите – предмет на заемното правоотношение, касаторът не е ангажирал 3 доказателства, че те са издадени по повод други, различни от процесните, годни за експлоатация машини.

Не са били споделени и възраженията на касатора за продължаване срока на заемното правоотношение, по силата на анекс към договора, датиращ към 05.09.2018 г., който е бил представен в препис. Съдът е отбелязал, че въпреки неколкократното задължаване на процесуалния представител на касатора и предоставяне на възможност да представи оригинала на оспорения от насрещната страна документ, такъв не е бил представен. Прилагането санкцията на чл.183, ал.1, предл.2 ГПК, от първоинстанционния съд е било прието за правилно, тъй като е било оспорено съществуването изобщо на подобен документ от страната, на която той е бил противопоставен – в допълнителната искова молба. БАС е счел, че представянето на оригинала от документа е от значение, независимо дали неговата автентичност ще бъде или не оспорена. Целта на уредената в нормата на чл.183 ГПК процедура е да установи съществуването на оригиналния документ. Също така е съобразил, че подписалият документа от името на дружеството – заемодател М. Солиани не е разполагал с представителна власт, към датата на твърдяното задължаване, да извършва правни действия от името на дружеството. Позовал се е на удостоверение за хронологичните вписвания в Търговския регистър към Търговската, промишлена, занаятчийска и селскостопанска камара на Александрия - Асти, където дружеството – касатор е вписано, управителните правомощия на М. Солиани са били прекратени на 11.12.2014 г., а към 05.09.2018 г. /датата на анекса/ управител е било друго лице.

БАС е посочил, че извършването на доставки на готова продукция и заплащането й не могат еднозначно да се приравнят на валидно изразено съгласие за продължаване на договорната връзка за периода, за който е сключен анекса, както се е претендирало в жалбата. Въззивният съд е посочил, че титулярството на правото на собственост върху обектите на договора за заем за послужване е ирелевантно за надлежното изпълнение на задълженията на заемодателя да предостави вещите за ползване.

По отношение на поддържаното се във въззивната жалба възражение за обвързаност на коментирания анекс с договор за доставка на готова продукция от 01.01.2019 г., въззивната инстанция е счела, че този документ правомерно е бил изключен от доказателствата по делото, поради непредставяне на оригинала му, а и на собствено основание не може с конклудентните действия да се обоснове продължаване на договорната връзка по заема за послужване, тъй като в текста на това последния е било предвидено продължаването му единствено с писмено изразено съгласие. Въз основа на гореизложеното БАС е заключил, че след изтичане на срока за ползването от вещите по договореностите между страните, процесният договор е бил прекратен и заемателят дължи връщането на дадените по него вещи на заемодателя.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя следните въпроси: 1/ Длъжен ли съдът при изясняване п редмета на доказване по чл. 146 4

ГПК да постанови в доклада по делото, че подлежи на доказване предаването от заемодателя на заемателя на „идентична вещ“, при положение че заемът за послужване по чл. 243 ЗЗД предполага предоставяне на точно определена индивидуализирана вещ, а не на вещ от родов признак?; 2/Сле два ли за установяване на факта на предаване по договор за заем за послужване по чл.

243 ЗЗД да се изисква наличие на доказателства за действително предаване на конкретната вещ (напр. писмен приемо-предавателен протокол или свидетели) или е достатъчно само твърдението на страната претендираща връщането на в е щ а и да д е н и обяснения от отсрещната страна по чл.176 от ГПК?;

3/Допустимо ли е съдът да присъжда връщането на конкретни вещи и да ги индивидуализира в диспозитива на решението, ако тези вещи не са посочени или индивидуализирани в договора за заем за послужване?; 4/Излиза ли извън пределите на търсената защита и предмета на спора съдът, след като присъжда за връщане на вещи, които не са предмет на договора за заем за послужване, не са включени в петитума на исковата молба и не са индивидуализирани от страните по делото в съдебното производства?; 5/Длъжен ли е съдът да преквалифицира иска за връщане на вещи, предявен на основание договор за заем за послужване (чл. 244-248 ЗЗД), в иск, произтичаш от договор за заем за потребление или друг договор, или съдът при липса на индивидуализация на в е щ и т е с л е д в а да отхвърли иска?; 6/Длъжен ли е съдът да изисква представяне на оригинал на документ след като страната оспорва документа и не оспорва автентичността и истинността му?; 7/ Следва ли съдът да укаже на страната по делото да уточни в каква връзка се изисква представянето на оригинала на документа, който оспорва и да укаже какви биха били последиците от непредставянето му?; 8/ Следва ли съдът да назначи експертиза за установяване на съвпадението на представения заверен препис по делото с оригинала на документа, изискан на основание чл.183 от ГПК, когато оспорващата страна възрази, че представеният оригинал по делото не съвпада с първообраза или има право на самостоятелна преценка относно съвпадението на двата документа?; 9/Длъжен ли е съдът да изключи документ от доказателствата с изрично определение поради не представянето му и съответно длъжен ли е да изключи документ от доказателствата при представяне на друг оригинален първообраз различен от представения заверен препис на документа по делото, когато е оспорен на основание чл.183 от ГПК?; 10/ Допустимо ли е съдът да прехвърля доказателствената тежест върху ответника, като приема, че той следва да установи, че представените сертификати касаят други вещи, при положение че ищецът не е доказал, че сертификатите се отнасят до вещите - предмет на договора за заем за послужване?