Решение № 556 от 26.11.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 556 гр. Русе, 26.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боян П. Войков при участието на секретаря Елка П. Цигуларова като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно наказателно дело № 20234520202280 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на "Н.Е.К.." ЕООД, понастоящем с променена фирма - "Е.К.-2021" ЕООД, ЕИК 206515961, адрес за призоваване гр. Русе, ул.

„Княжеска“ № 43, против Наказателно постановление № 182300068/12.09.2023 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, с което на жалбоподателя му е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв. за нарушение на чл. 415, ал. 1 КТ.

Жалбоподателят твърди, че служителката, по повод на която наказващият орган е констатирал работодателят да е извършил визираното в обжалваното наказателно постановление нарушение, работила при него като юрисконсулт и изготвяла всички необходими документи, освен заповедите относно ВТР. Документите, относно освобождаването от длъжност били изготвени в ущърб на дружеството. Първоначално искала да бъде освободена на основание чл. 326, ал. 1 КТ, но впоследствие, с цел получаване на повисоко обезщетение за безработица по КСО и за да не се навреди на втората работа трудовото правоотношение било прекратено поради намаляване обема на работа – чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ. За начисляване на работната заплата на 1 служителката М.И. за м. февруари и март 2023 г. действително имало разлики, защото на лицето били начислени удръжки за системно нарушаване на работното време, което следвало да бъде от 09,00 ч до 18,00 ч. за сметка на платения годишен отпуск. Служителката ежедневно от подписването на трудовия договор започвала работния си ден във времевия диапазон от 09,20 ч – 10,00 ч и го приключвала най-късно в 17,00 ч. Служителката не била лишена от обедна почивка и я използвала. Като причина за неуплътняване на работното време посочвала ангажираността по втора работа – в оптика в

Мол Русе, която била очевидно несъвместима с работата при жалбоподателя. Жалбоподателят не пожелал да наложи дисциплинарно наказание на служителката, защото това щяло да бъде в неин ущърб, като управителят на дружеството се опитал да проведе разговори с нея, които били неуспешни и затова предприел мерки чрез налагане на финансови корекции.

Счита, че обжалваното наказателно постановление се явявало неоснователно поради посочване на невярна информация относно липса на обжалване и нарушаване правото му на защита при издаването му. Моли за отмяната на обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание дружеството жалбоподател, редовно призовано, не изпраща представител.

Представителят на административнонаказващия орган юрк. С.Й. излага становище за неоснователност на жалбата и моли да бъдат присъдени разноски в полза на наказващия орган за юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Първоначално на 29.09.2023 г., с вх. № 28059, жалбоподателят е входирал обща жалба, подадена по куриер на 28.09.2023 г., срещу три наказателни постановления, сред които и настоящото – НП № 182300068/12.09.2023 г., която се явява подадена в 14-дневния срок от връчването на това наказателно постановление. Същото е било връчено на 14.09.2023 г. по пощата, видно от приложената към делото обратна разписка, в която е посочено, че в съдържанието на писмото е било и процесното наказателно постановление. Резолиращият съдия е дал указания на жалбоподателя да представи отделна жалба за всяко едно от посочените в жалбата три наказателни постановления в 7-дневен срок на 29.09.2023 г., като 2 не са били указани последиците от неизпълнение на указанията. На 31.10.2023 г., в 16,50 ч, е било регистрирано изходящо писмо от РС – Русе с изх. № 11487/31.10.2023 г. изпратено по куриер с № на товарителницата 2100013069331, получена от управителя на дружеството жалбоподател на 03.11.2023 г. От така изложените обстоятелства е видно, че първоначалната жалба с вх. № 28059 е била подадена в последния ден от срока чрез куриер до компетентния съд, като дадените с Разпореждане от 29.09.2023 г. са били изпълнени в указания срок с депозиране на жалба против НП № 182300068/12.09.2023 г. на 10.11.2023 г., поради което жалбата се явява процесуално допустима.

По същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Наказателно постановление № 18-2300073/14.09.2023 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе е издадено против "Н.Е.К.." ЕООД, понастоящем с променена фирма - "Е.К.-2021" ЕООД, ЕИК 206515961, за това, че на 16.08.2023 г., при извършване на проверка по документи на дружеството жалбоподател, контролен орган при ДИТ – Русе е констатирал, че дружеството жалбоподател в качеството си на работодател, не е изпълнил дадено задължително предписание № 8 от Протокол за извършена проверка с № 2319967/27.06.2023 г. да изплати начисленото трудово възнаграждение за м. февруари 2023 г. съгласно изработената от него ведомост на служителя М.С.И., назначена на длъжност „юрисконсулт“. Срокът за изпълнение на предписанието бил до 18.07.2023 г., следователно от 19.07.2023 г. жалбоподателят бил в неизпълнение.

От разпита на актосъставителя, както и от приложените по делото доказателства, се установи следната фактическа обстановка:

На 05.11.2021 г. между "Н.Е.К.." ЕООД, от една страна като работодател, и от друга – М.С.И., от друга страна като работник/служител, бил сключен трудов договор № 2/05.11.2021 г., с който последната била назначена на длъжността „правен сътрудник“. На 08.08.2022 г. бил сключен трудов договор между същите страни, с който М.И. била назначена на длъжността „юрисконсулт“. На 15.02.2023 г. М.И. депозирала пред дружеството жалбоподател заявление, с което желаела да бъде освободена с изтичането на 30-дневното предизвестие, считано от 16.02.2023 г. на основание чл. 326, ал. 1 КТ. Работодателят издал Заповед № 10005/2023 г., с която прекратявал 3 трудовото правоотношение на М.С.И. на основание чл. 328, т. 3, като постановил на служителката да бъде изплатено и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 9 дни. Въпреки че била отработила 20 дни, работодателят начислил трудово възнаграждение само в за 12 дни в размер на 660 лв., от които след удръжките сумата за получаване била 512,14 лв. На 20.03.2023 г. дружеството жалбоподател превело по банков път определеното от него нетно трудово възнаграждение на М.С.И. за месец февруари 2023 г. в размер на 500 лв. На 16.05.2023 г. с приемо-предавателен протокол М.И. предала на управителя на дружеството жалбоподател – С.С. използвания от нея служебен компютър – лаптоп марка Lenovo Thinkpad, модел T 450, със съответните към него принадлежности. На 24.07.2023 г. М.И. подала сигнал до ДИТ – Русе за това, че не са били изплатени трудовите възнаграждения за месец март 2023 г., както и частично за м. февруари 2023 г. Преди това, на 26.05.2023 г., била извършена проверка от служители на ДИТ – Русе – инспекторите И.Д. и И.И. които съставили протокол за извършена проверка № 2319967/27.06.2023 г., в която отразили, че за м. февруари 2023 г. жалбоподателят "Н.Е.К.." ЕООД не начислил 8 работни дни в трудовото възнаграждение за м. февруари, а само за 12 работни дни, при положение че за този месец работните дни били 20, а не били представени доказателства служителката И. да е ползвала някакъв вид отпуск. Те дали предписание да начисли трудово възнаграждение за следващите се 8 изработени дни, както и да ги изплати. Последното предписание било дадено в т. 8 от протокола със срок на изпълнение до 18.07.2023 г. В последваща проверка на 16.08.2023 г. инспекторите при ДИТ – Русе В. Д. и И.Д. установили, че предписанието по т.

8 от протокол за извършена проверка № 2319967/27.06.2023 г. не било изпълнено, като жалбоподателят бил в нарушение от 19.07.2023 г., към която дата срокът за изпълнение вече бил изтекъл, с оглед на което пристъпили към съставянето на АУАН № 18-2300068/18.08.2023 г. Жалбоподателят възразил, че не е начислил и изплатил трудовото възнаграждение на М.С.И. за м. февруари 2023 г. изцяло, защото същата не уплътнявала работното си време за целия месец, имало периоди, в който тя идвала късно на работа, но въпреки това ползвала полагащите се почивки, тръгвала си и по-рано от работа. Така той решил да и удържи част от трудовото възнаграждение на И. за м. февруари 2023 г. Даденото предписание по т. 8 от протокол за извършена проверка № 2319967/27.06.2023 г. било обжалвано от дружеството жалбоподател по реда 4 на чл. 81 и сл. АПК пред изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, но жалбата му била оставена без уважение. След това дружеството обжалвало предписанието по съдебен ред пред Административен съд – Русе, за което било образувано адм. д. № 46/2024 г. по описа на АдмС-Русе. С Решение № 1809/07.06.2024 г. по адм. д. № 46/2024 г. на АдмС-Русе, влязло в сила на 06.07.2024 г., жалбата на дружеството жалбоподател против даденото задължително предписание на директора на ДИТ – Русе, обективирано в т. 8 от протокол за извършена проверка № 2319967/27.06.2023 г., била отхвърлена.

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице.

За да е налице съставът на административно нарушение по чл. 415, ал .1 КТ, нарушителят следва да не е изпълнил принудителна административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство. В настоящия случай такава мярка е била наложена с т. 8 от протокол за извършена проверка № 2319967/27.06.2023 г., съставен от инспектори – контролни органи в структурата на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – ДИТ - Русе, според която жалбоподателят е следвало да изплати дължимото и начислено изцяло за всички работни дни от месеца трудово възнаграждение на служителката М.С.И.. Това не е сторено, като видно от приложеното на л. 42 извлечение от банкова сметка е извършено плащане за м. февруари 2023 г. само за част от трудовото възнаграждение, но не и изцяло на същото. Налице е влязла в сила принудителна административна мярка, доколкото жалбата срещу 5 предписанието, дадено в т. 8 от протокол за извършена проверка № 2319967/27.06.2023 г., е било потвърдено с влязло в сила на 06.07.2024 г.

Решение № 1809/07.06.2024 г. по адм. д. № 46/2024 г. на АдмС-Русе.

Решаващият състав на АдмС-Русе е счел, че предписанието е законосъобразно дадено, поради което жалбоподателят е нямал основание да не го изпълни, още повече че то на основание чл. 405, изр. 2 КТ наложените ПАМ подлежат на предварително изпълнение независимо дали са обжалвани или не.

Работодателят не е изплатил изцяло дължимото трудово възнаграждение, в което всъщност се и изразява даденото задължително предписание, което е следвало да бъде изпълнено. Не са налице доказателства работодателят да го е изпълнил, поради което съставът на това нарушение е осъществен от обективна страна. Административнонаказващият орган правилно е определил и субекта на административното нарушение, а именно дружеството работодател. Ето защо след като предписанието е адресирано до дружеството – работодател следва да се ангажира именно неговата отговорност, която е безвиновна и обективна, като се определя и налага вида административно наказание “имуществена санкция”, с оглед на което не е необходимо за съда да изследва вината като субективен елемент от състава на нарушението.