Определение № 795 от 24.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 795 гр. Пловдив, 24.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно частно гражданско дело № 20255300500310 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано по частна жалба от „КРЕДИТО“ ООД, ЕИК 204554530; против определение № 15636/13,12,2024 г., постановено по ч. гр. д. № 5505/2024 г. на РС Пловдив, с което е допълнено постановеното по делото определение № 12120/03,10,2024 г. в частта за разноските, като дружеството-жалбоподател е осъдено да заплати адвокатско възнаграждение в размер на 240 лв. за осъществено по реда на чл. 38 от ЗА безплатно съдействие.

С оплакване за незаконосъобразност на обжалваното определение от въззивния съд се иска да го отмени и вместо това да остави без уважение искането за присъждане на възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА, тъй като не са налице основания за предоставяне на безплатна правна помощ.

Ответникът по частната жалба адв. И. заявява становище за неоснователност на същата.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

С постановеното по ч. гр. д. № 5505/2024 г. на РС Пловдив определение № 15636/13,12,2024 г. е обезсилена издадената по делото заповед за изпълнение. С посоченото определение, с което се слага край на производството по делото, съдът е пропуснал да разгледа предявената претенция за присъждане на възнаграждение в полза на процесуалния представител на длъжника, предоставил безплатна правна помощ на същия по сключен между тях договор на основание чл. 38 от ЗА 1

С молба по реда на чл. 248 от ГПК е поискано допълване на определението с присъждане на посоченото възнаграждение. Така с обжалваното определение, приемайки искането за основателон, РС е определил възнаграждение в размер на 240 лв. и е осъдил заявителят да го заплати в полза на представителя на длъжника.

С частната жалба се предявяват възражение за липса на предпоставки за предоставяне на безплатна правна помощ, както и за липса на основание за определяне на възнаграждението с начисляване на ДДС.

Настоящата инстанция приема частната жалба за неоснователна по следните съображения:

Издадената в полза на заявителя заповед е обезсилена. Длъжникът е представляван по делото от адвокат, който е му е предоставил правна помощ безплатно на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА въз основа на сключен между тях договор от 17,06,2024 г., представен по делото. Съгласно посочената разпоредба и с оглед изхода на спора, в полза на процесуалния представител на ищеца следва да се присъди възнаграждение в размер, определен от съда. Въпросът налице ли са фактическите обстоятелства, предвидени в чл. 38 от ЗА като основания за предоставяне на безплатна правна помощ, стоят вън от преценката на съда при разглеждане на искането за присъждане на разноски.

Съгласно разпоредбата на пар. 2а. от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на ЗДДС.

Посоченият начин, по който се формира минималният размер на адвокатското възнаграждение за регистрираните по ДДС адвокати, е приложим както за случаите, когато възнаграждението е предмет на договаряне между адвоката и неговия клиент, така и за случаите на оказано от адвоката безплатно процесуално представителство по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., в които размерът на възнаграждението се определя от съда. При отправено до съда основателно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., изхождащо от адвокат, регистриран по ДДС (факт, който може да бъде установен чрез справка в публичния регистър по чл. 80, ал. 1 ДОПК), в полза на адвоката следва да се присъди възнаграждение в приложимия за конкретното дело минимален размер по Наредба № 1/2004 г., изчислен върху защитения материален интерес, към който следва да се прибави 20 % ДДС. (в този смисъл е формирана трайна съдебна практика, напр. Определение № 98/08,03,2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 1544/2021 г., II т. о., ТК).

С оглед изложеното настоящата инстанция приема, че определеното от РС възнаграждение в размер на 240 лв. е съобразено както с минималните размери, 2 предвидени в Наредба № 1/2004 г., така и с реално извършените от представителя процесуални действия, и обжалваното определение следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 10905/05,09,2024 г., постановено по гр. д.

№ 16225/2023 г. на РС Пловдив, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3