Определение № 1110 от 23.04.2026, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 676/2026
- Вид
- Определение № 1110
- Подписан
- 23.04.2026
- В сила
- 27.05.2026
- Състав
- Екатерина Мандалиева, Радослав Радев, Недялка Свиркова Петкова
Цитирани разпоредби
- чл.147 · Граждански процесуален кодекс
- чл.148 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 229, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.147 ал.1 · Наказателен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1110 гр. Пловдив, 23.04.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Екатерина Мандалиева
Членове:
Радослав Радев
Недялка Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Екатерина Мандалиева Въззивно частно гражданско дело № 20265300500676 по описа за 2026 година Делото е образувано по частна жалба, подадена от И. В. П., чрез процесуалния му представител адв. С. П. срещу Протоколно определение №1422/16.02.2026г, постановено по гражданско дело №15244/2025 год., по описа на Районен съд – Пловдив, осми гр. състав, с което е се спира производството по гр.д.№15244/2025г. по описа на ПРС до приключване с влязъл в сила акт на производството по НЧХД №2337/2025г. по описа на ПРС, осми н.с.. В частната жалба се твърди, че производството по НЧХД.
№2337/2025г. по описа на ПРС, осми н.с с предмет на делото чл.148 ал.2, вр. ал.1,т.1 и т.2, вр. чл.147 ал.1 НК, образувано по частна тъжба на И. В. П. срещу И. К. Ф., не се явява преюдициално по отношение на гражданско дело №15244/2025 год., по описа на Районен съд – Пловдив. Съображения се развиват в жалбата. Иска се отмяна на спирането и връщане на делото на ПРС за продължаване на съдопроизводствените действия
Ответникът по частната жалба И. К. Ф.,, чрез процесуалния му представител адв. Д. Д. оспорва жалбата и наведените в нея доводи като изцяло неоснователни, по съображения изложени в отговора. Моли да се потвърди обжалвания първоинстанционен акт като правилен и законосъобразен.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по 1 делото доказателства намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна в спора, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана на същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Предмет на гр.д.№15244/2025г. по описа на ПРС са искове с правно основание чл.45 ЗЗД за обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в размер на 10 000лв представляващи частичен иск от сумата от 50 000лв, в резултат на разгласяване от страна на ответника на позорни неистински обстоятелства и приписване на престъпление по отношение на И. П., чрез прикачена на 24.03.2025г. публикация в социалната мрежа на FACEBOOK на стената на ПИМК.
Установява се от данните по делото, че НЧХД. №2337/2025г. по описа на ПРС, осми н.с е с предмет на делото чл.148 ал.2, вр. ал.1,т.1 и т.2, вр. чл.147 ал.1 НК и е образувано по частна тъжба на И. В. П. срещу И. К. Ф., като е поискано от наказателния съд, да признае И. К. Ф. - ответника по гражданското дело, за виновен в извършване на престъпление, за това че на 24.03.2025г. в гр.Пловдив с публикация в социалната мрежа на FACEBOOK на стената на ПИМК, последният умишлено е разгласил за И. П. позорни неистински обстоятелства и му е приписал престъпления.
Разяснения във връзка с хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК са дадени в ТР № 1/09.07.2019 г.по т. д. № 1/2017 г. ОСГТК, в което се сочи:
"В мотивите на ТР № 2/19.11.2014 г. по т. д. № 2/2014 г. и ТР № 8/07.05.2014 г.по т. д. № 8/2013 г. на ОСГТК е посочено, че основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Обусловеността между двата спора се основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните правоотношения. В тълкувателните мотиви по т. 5 на ТР № 7/31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК тази зависимост е обяснена и със съотношението между различните спорни предмети на двете дела, при което разрешаването на 2 спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо на решението по преюдициалното правоотношение.
От изложеното следва, че връзката между делата, която има предвид чл.
229, ал. 1, т. 4 ГПК, е обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценките на съда по двете дела.
В конкретния случай, висящото наказателно производство има за предмет същите фактически обстоятелства, релевантни за гражданския спор, като видно от представеното пред първата инстанция съдебно удостоверение, наказателното производство е за престъпление по чл.147 и чл.148 ГПК, което напълно съвпада с твърдения от ищеца деликт по предявения иск с правно основание чл.45 ЗЗД. Налице е една и съща фактическа обстановка, като установяването на деянието, неговия противоправен характер и вина са предмет на наказателното производство. Оплакването на жалбоподателя, че гражданският съд самостоятелно би могъл да установи фактите, е вярно, но доколкото в конкретния случай юридическите факти биха могли да представляват едновременно и деликт, и престъпление, настоящият съдебен състав приема, че постановяването на една бъдеща присъда от наказателния съд, ще има обвързваща сила за гражданския съд, който ще е длъжен да се съобрази с нея по силата на разпоредбата на чл.300 ГПК.
Ето защо настоящият съдебен състав приема, че е налице хипотезата на чл.229 ал.1 т.4 ГПК, поради което правилно производството по делото е спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт производството по НЧХД. №2337/2025г. по описа на ПРС, осми н.с.
Мотивиран от гореизложеното, първоинстанционният акт се явява правилен и законосъобразен, и като такъв следва да бъде потвърден, а жалбата като неоснователна оставена без уважение.
Ето защо , съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Протоколно
3 определение №1422/16.02.2026г, постановено по гражданско дело №15244/2025 год., по описа на Районен съд – Пловдив, осми гр. състав
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението до страните..
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4