Определение № 151 от 30.03.2023, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 151 гр. Велико Търново, 30.03.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20234000500132 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е частна жалба от П. С. П. против Определение от 10.02.2023 г. по гр.д. № 683/ 2018 г. по описа на ВТОС, с което съдът го е осъдил да заплати на основание чл.78 ал.7 изр. второ от ГПК на Национално бюро за правна помощ сумата 1230 лв., представляваща изплатено адвокатско възнаграждение за осъществена правна помощ. ВТАС приема, че жалбата има бланкетен характер, защото съдържащите се в нея оплаквания нямат отношение към обжалвания акт, за който недвусмислено се сочи, че се атакува. Жалбоподателят е посочил, че „обжалвам на гърба на решението, за да се види какво точно обжалвам“, а видно е, че жалбата му е инкорпорирана върху копие на Определение от 10.02.2023 г. по гр.д. № 683/ 2018 г.

Съдът констатира следното: П. С. П. е бил ищец по гр.д. № 683/ 2018 г. по описа на ВТОС, приключило с влязло в сила решение, с което исковата му претенция е отхвърлена. По делото, с Определение от 21.09.2018 г., му е предоставена правна помощ на основание чл.23 ал.3 вр. чл.21 т.3 ЗПП чрез процесуално представителство и той е бил представляван от назначен му по реда на ЗПП особен представител адв. В. Ф. от ВТАК. След приключване на делото Национално бюро за правна помощ е изплатило на адв. Ф. адвокатско възнаграждение в размер на сумата 1230 лв. Национално бюро за правна помощ е отправило до ВТОС искане за присъждане на разноски за предоставена на П. С. П. правна помощ в размер на платеното възнаграждение. С обжалваното определение ВТОС е уважил искането, като е приел, че с оглед отхвърлянето на исковата претенция на П., същият дължи направените разноски на основание чл.78 ал.7 изр. второ от ГПК.

1

Настоящата инстанция не споделя формирания от ВТОС извод за дължимост на разноски на Национално бюро за правна помощ от страната, на която е предоставена правна помощ, при неблагоприятен за нея изход на спора. Такова вземане в полза на Бюрото не е предвидено по действащия ГПК. Разпоредбата, на която се е позовал съдът – чл.78, ал.7 ГПК – урежда отговорността за разноски при получена правна помощ и очертава две хипотези: Първото изречение на чл.78, ал.7 ГПК създава право на Бюрото да иска възстановяване на заплатеното от него възнаграждение за адвокат, когато претенцията на лицето, получило правна помощ, е била уважена, като адресат на задължението е насрещната страна по спора, изгубилата делото. Второто изречение на чл.78, ал.7 ГПК изобщо не предвижда вземане на Бюрото, а установява, че получилото правна помощ лице не е освободено от разноски в полза на насрещната страна, а при уважен срещу него иск й дължи разноски, съразмерно на отхвърлената част. Липсва хипотеза за заплащане разноски на Бюрото, когато изходът на производството е неблагоприятен за получилото правната помощ лице, като тя би противоречала на прогласения от ГПК безплатен характер на правната помощ и целите, които преследва нейното предоставяне в гражданския процес. Безплатната адвокатска помощ се финансира от Държавата с цел гарантиране конституционно признатото право на гражданите на защита в процеса и се осигурява от Бюрото при наличие на изискванията за предоставянето й – чл. 94 ГПК и чл.2, чл. 22 ЗПП.

Критериите за предоставяне на правна помощ /чл.23, ал.1, т.1-7 ЗПП/ са идентични с тези за освобождаване от държавна такса и разноски по чл.83, ал.2 ГПК, при което след като е установено, че лицето не разполага със средства за заплащане на държавна такса, разноски и адвокатско възнаграждение и поради това е освободено от заплащането им и му е предоставена правна помощ, напълно несъответно на разума на закона би било то да бъде осъдено за нейното заплащане, ако загуби делото. След като правната помощ под формата на процесуално представителство е безплатна, лицата, на които такава е предоставена, не дължат възстановяване на Държавата на изразходваните от нея средства. В този смисъл са Определение № 671/11.12.2015 г. по ч.гр.д. № 5715/2015 г. на ІІІ г.о. на ВКС, Определение № 99 от 14.04.2016 г. по ч. гр. д.

№ 730/2016 г., I г. о. на ВКС, Определение № 131/24.06.2016 г. по ч. гр. д. № 2020/2016 г. ІІ г. о. на ВКС/.

По изложените съображения обжалваното определение се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Искането на Национално бюро за правна помощ за присъждане на разноски за предоставена на П. С. П. правна помощ по гр.д. № 683/ 2018 г. по описа на ВТОС следва да бъде оставено без уважение като неоснователно.

Водим от горното, ВТАС

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение от 10.02.2023 г. по гр.д. № 683/ 2018 г. по описа на ВТОС, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователно искането на Национално бюро за правна помощ за присъждане на разноски за предоставена на П. С. П. правна помощ по гр.д. № 683/ 2018 г. по описа на ВТОС в размер на изплатеното на особения представител адв. В. Ф. от ВТАК адвокатско възнаграждение – 1230 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3