Решение № 65 от 24.03.2025, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Елин Пелин, 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Г. Тодорова при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Гражданско дело № 20241820100969 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С исковата си молба ищецът С. Д. Н., ЕГН ********** от с....., Община Елин Пелин, Софийска област, ул. „...“ № 3 чрез пълномощника си адв..... със съдебен адрес: гр....., ул. “...“ № 3 е предявила срещу ответника „Моят кредит“ ЕООД, ЕИК .... със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. „....“ бул.

„.... № 29 иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД. Моли съдът да постанови решение, с което да прогласи нищожността на клаузата на чл.1.2 и клаузата на чл.1.3 от Договор за предоставяне на допълнителни услуги във връзка със сключен Договор за паричен заем № ..... г. между „МОЯТ КРЕДИТ" ЕООД и ищцата, като противоречащи на принципа на добрите нрави и заобикалящи материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК.

Твърди се, че ищцата е страна по договор за предоставяне на допълнителни услуги във връзка със сключен Договор за паричен заем № ..... г..

Съгласно чл.1.2 и чл.1.3 от договора, кредитополучателят дължи възнаграждение за услуга „Участие в допълнителни томболи и промоции" в размер на 156,26 лева и възнаграждение по услуга „Комфорт" в размер на 364,60 лева.

1

Така предвидените клаузи заобикалят закона и накърняват правата на кредитополучателя, тъй като липсва каквато и да е еквивалентност между таксите и извършените услуги от заемодателя.

Съгласно чл.144, т.9 от ЗЗП неравноправни са клаузи, които налагат на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора. В чл.146, ал.1 от 33П е посочено, че неравноправните клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а не са такива дефинираните в чл.146, ал.2 от ЗЗП - клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им.

Ищецът е потребител на финансова услуга по смисъла на § 13, т. 1 от ЗЗП. В случая предвидените клаузи имат неравноправен характер по смисъла на чл.144, т.9 от ЗЗП, тъй като с тях се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга. Тези такси, представляват и скрит разход по договора за кредит, който привидно е уговорен като такси преди отпускането и усвояването па кредита и с тях се цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК.

Съгласно пар.1, т.1 от ДР на ЗПK "общ разход по кредита за потреби‐ теля" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В този смисъл, макар да е предвидена като такса експресно разглеждане в договора и такса експресно обслужване, сумата представлява предварително отчетена в падежните вноски сума, която не е включена в ГПР.

Поради невключването на таксите по чл.1.2 и чл.1.3 в посочения в потребителския договор размер на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение, тъй като реалния лихвен процент не отговаря на реализирания, увеличен със скрития добавък от неустойката. Посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл. от ЗЗП. Нищожността на неравноправната клауза в договора, сочеща неверен ГПР води до недействителност на 2 кредитната сделка поради неспазване на изискванията на чл.11 ал.1, т.10 от ЗПК. Не е изпълнено и изискването по чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК в договорът да бъде посочен лихвения процент по кредита, тъй като потребителят е бил заблуден относно действителния му размер в разрез с изискванията на добросъвестността.

Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, като с уго‐ ворката да се заплащат посочените такси се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС № 426/14 г. Реално няма допълнително предоставени услуги, а чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователното обогатяване се калкулира допълнителна /лихва/ печалба към договорената възнаградителна лихва.

Препис от исковата молба и приложените към нея писмени доказателства са изпратени на ответника „Моят кредит“ ЕООД, който в срока по чл.131 от ГПК депозира писмен отговор чрез пълномощника си адв.Д. П. – САК. Изразява становище за неоснователност на предявения иск, тъй като доводите на ищеца са неправилни, поради което моли съдът да го отхвърли.

Излага подробни аргументи във връзка с неоснователността на иска.

Районен съд Елин Пелин, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Видно от представените по делото доказателства, между ищцата С. Д.

Н. и ответника „Моят кредит“ ЕООД са сключени Индивидуален договор за заем № ..... г. и Договор за предоставяне на допълнителни услуги от .... г във връзка със сключения Договор за паричен заем № ..... г..

Видно от индивидуалния договор за паричен заем № .... сключен на .... г., ищцата е следвало да получи заемна сума в размер на 306.78 EUR (600 BGN) със срок на погасяване 26 седмици, размер на двуседмичната погасителна вноска 26,22 EUR /51,28 BGN/ с общ брой на погасителните вноски 13, фиксиран годишен лихвен процент по заема 40.03 % и годишен процент на разходите 40.80 %.

Паралелно с Индивидуалния договор за паричен заем № .... от .... г., на същата дата страните са подписали и Договор за допълнителни услуги, който предвижда с чл.1.2 кредитополучателя да плати на кредитора: такса за „Участие в допълнителни томболи и промоции“ в размер на 156.26 лева и по чл.1.3: такса за услуга „Комфорт“ в размер на 364.60 лева, като сумата по тези 3 две услуги възлиза в общ размер на 520.86 лева. Съгласно чл.1.4 от Договора за предоставяне на допълнителни услуги възнагражденията по чл.1.2 и чл.1.3 се дължат заедно с погасителната вноска по основния кредит, а съгласно чл.1.6 от договора таксите по чл.1.2 и чл.1.3 стават изискуеми с подписването на договора за допълнителни услуги, но се разсрочват за срока на кредита и се добавят към всяка вноска за погасяване на кредита от индивидуалния договор, съгласно посочен в договора погасителен план.

В представения по делото погасителен план е отбелязано, че задължението е платимо на 13 месечни вноски, от които главница 600.00 лева, лихва в размер на 32,79 лева, допълнителни услуги 281,74 лева, услуга Комфорт в размер на 197,22 лева и услуга участие в бъдещи промоции в размер на 84,52 лева, сборът на вноските е 924,89 лева.

С оглед така установеното от фактическа страна, съдът стигна до следните правни изводи:

Ищцата е предявила искове с правно основание 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 143 и чл. 146 от ЗЗП, както и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, за прогласяване на нищожността на клаузите на чл.1.2 и чл.1.3 от Договора за предоставяне на допълнителни услуги във връзка със сключен Договор за паричен заем № ..... г.

Разгледани по същество съдът намира предявените искове за основателни.

Между страните не е спорно, че помежду им е възникнало валидно правоотношение по сключените договори, по които ищцата е усвоила заемна сума в размер на 600.00 лева.

Не е спорно, че ответното дружество е небанкова финансова институция по смисъла на чл.3 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/, което му предоставя правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, което го прави кредитор съгласно чл.9, ал.4 от ЗПК.

От своя страна договорът за кредит сключен между страните по своята правна характеристика и съдържание се квалифицира като потребителски кредит, поради което при разглеждането му и преценката за неговата валидност следва да се приложат клаузите на специалния закон – Закона за 4 потребителските кредити. В този смисъл ищцата по делото в качеството на кредитополучател физическо лице има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК.

Не е спорно и от представените доказателства се установява, че към основания Договор за потребителски кредит е сключен и Договор за допълнителни услуги от същата дата, който представлява неразделна част от договора за заем. Видно от съдържанието на двата договора, допълнителния договор предоставя на ищцата – кредитополучател услуги, които не могат да имат самостоятелен характер, тъй като той би бил безпредметен при липсата на основния договор за заем, с който на ищцата е предоставена заемната сума, поради което е изцяло обвързан с основния договор.

Предвид свободната воля за договаряне между страните по едно правоотношение, принципно не е налице пречка страните да уговорят подобни клаузи, но при положение, че допълнителният договор става неразривна част от основния договор и дължимите такси по него се включват в цената на услугата по допълнителния договор, то и за последния също ще следва да бъдат приложени нормите на Закона за защита на потребителите, като бъдат отчетени и уговорените клаузи по договора за допълнителни услуги. Всичко това води до извод, че и в самия договор за кредит има уговорени клаузи за заплащане от страна на кредитополучателя на възнаграждение за допълнителни услуги, които клаузи макар и чисто формално да произтичат от отделен допълнителен договор, следва да се приемат като част от дължимото възнаграждение за кредитора по основния договор за кредит. От съдържанието на самия договор за допълнителни услуги е видно, че тези възнаграждения се явяват допълнение към основния договор за заем и нямат самостоятелно значение нито някаква друга цел, която да съществува самостоятелно и да обслужва или гарантира основния кредит.

Според чл.22 от ЗПК, когато при сключването на един договор не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до неговата недействителност.

С чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК законодателят е предвидил, че договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език, като годишният процент 5 на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, изисква да се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определен от законодателя начин. По този начин се цели гарантиране правото на потребителя да разбере по ясен начин как се формира неговото задължение. Самият ГПР е вид оскъпяване на кредита, тъй като в него са включени всички разходи на кредитната институция във връзка с отпускането и управлението на кредита, както и възнаградителната лихва и затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които се дължат от кредитополучателя, а не същият да тълкува и разсъждава върху това какво е задължението му по сключения договор за кредит. С оглед изискването на посочената правна норма, следва да се приеме, че при сключването на настоящия договор това императивно изискване не е спазено.