Решение № 230 от 04.04.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 230 гр. Русе, 04.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристиан Б. Гюрчев при участието на секретаря Албена Асп. Соколова като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно наказателно дело № 20224520202072 по описа за 2022 година , за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на А. Ш. Ч. против Наказателно постановление № 224569-000181/07.10.2022 г., издадено от Началник РУ Две могили при ОД на МВР-Русе, с което на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП му е наложено наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

В жалбата се ангажират твърдения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, доколкото последното е издадено в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения. В тази наоска се моли обжалваното наказателно постановление да се отмени.

В съдебно заседание жалбоподателят Ч., редовно призован, се явява лично и с адв. С. С. от АК-Русе. Адв. С. поддържа изложеното в жалбата, като го доразвива фактическа и правна страна в хода на пледоарията си. Претендира направените от подзащитния му разноски за процесуално представителство. Жалбоподателят Ч. поддържа изложеното от защитника му и излага съображения в насока незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление.

Административнонаказващият представител. орган,

1 редовно призован, не изпраща

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок – препис от обжалваното наказателно постановлението е получен от жалбоподателя на 25.10.2022 г., а жалбата е подадена на 01.11.2022 г., касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

На 25.05.2022 г. жалбоподателят А. Ш. Ч. управлявал МПС – лек автомобил БМВ 330 ХД, с регистрационен номер Р6714ВВ, собственост на Н. Ч.а, по път за обществено ползване в посока от село Сваленик до село Червен. В МПС-то била и свидетелката К.М.Д., тъй като жалбоподателят Ч. обещал да я закара от село Червен, където последната работела.

На същата дата свидетелите Й. Д. и С. С. – полицейски служители при ОД на МВР-Русе получили сигнал от неустановено по делото лице, че жалбоподателят Ч. управлявал МПС след употреба на алкохол. Полицейските служители установили управляваното от жалбоподателя МПС на пътя между село Сваленик и село Червен и го последвали.

Жалбоподателят Ч. спрял на паркинга на снекбар „Калето“, находящ се в село Червен, където му била извършена проверка от свидетелите Д. и С.. В хода на извършената проверка било установено, че жалбоподателят Ч. не представя документ за самоличност. С оглед подадения сигнал за управление на МПС след употреба на алкохол, свидетелите Д. и С. разяснили на жалбоподателя Ч., че следва да бъде тестван с техническо средство. В тази връзка бил извикан свидетелят Г. К. – младши автоконтрольор при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе.

След установяване на самоличността на водача в РУ Две могили при ОД на МВР-Русе, свидетелят К. неколкократно поканил жалбоподателя Ч. да бъде тестван с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, като последният отказал. С оглед направения отказа за тестване с техническо средство, свидетелят К. съставил талон за изследване № 0038535, в който било посочено основанието за съставянето му – направен отказ за тестване с техническо средство, както и че жалбоподателят Ч. отказва да получи препис от талона.

2

Съобразявайки гореизложеното, свидетелят Й. Д. приел, че с поведението си жалбоподателят Ч. е осъществил нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал. 3, предл. първо от ЗДвП, поради което му съставил и АУАН № 22-4569-000072/25.05.2022 г., който бил подписан без възражения от последния. Такива не били депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН, Началник РУ Две могили при ОД на МВРРусе, в качеството му на АНО, издал оспореното наказателното постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като на жалбоподателя на основание чл.

174, ал. 3, предл. първо от ЗДвП било наложено наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за осъществено нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – АУАН № 22-4569-000072/25.05.2022 г., Наказателно постановление № 22-4569-000181/07.10.2022 г., талон за изследване № 0038535, обяснения от А. Ч. и К.Д., дадени в хода на административнонаказателната преписка, справка нарушител/водач, както и гласни доказателства, приобщени чрез разпит на свидетелите Й. Д., С. С., Г. К. и К.Д..

От горепосочената доказателствената съвкупност по категоричен начин се установяват както авторството на нарушението, така и механизма на осъществяването му.

Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите Й. Д., С. С. и Г. К., доколкото показанията им са последователни, непротиворечиви, взаимнодопълващи се и кореспондиращи с останалата доказателствена съвкупност – показанията на свидетелката К.Д. и изготвените в хода на проверката документи – АУАН и талон.

Тази група свидетели лично и непосредствено са възприели факта на нарушението – дадения отказ на жалбоподателя да бъде тестван с техническо средство и да получи издадения му талон за изследване, като това е станало при изпълнение на служебните им задължения. Свидетелите Д. и С. са категорични, че преди извършване на проверката жалбоподателят е управлявал процесното МПС. Не се установи съществуването на каквито и да било обстоятелства, внасящи съмнение за лично, негативно или пристрастно отношение на някой от тримата свидетели към жалбоподателя, в каквато насока се наведоха твърдения в хода на настоящото производство.

При кредитиране на показанията на свидетелката К.Д., съдът отчете възможната заинтересованост от изхода на делото, доколкото Д. се явява бивша приятелка на жалбоподателя Ч., като в процесния случай такава не се констатира. Следва да се 3 посочи, че свидетелката Д. не е присъствала на направения опит за извършване на проверка с техническо средство и съответно не е възпрела и отказа на жалбоподателя.

Същевременно Д. е категорична, че непосредствено преди пристигането на полицейските служители в село Червен, жалбоподателят е управлявал процесното МПС.

Съдът изцяло кредитира и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства, изготвени в хода на извършената проверка от полицейските служители, а именно АУАН № 22-4569-000072/25.05.2022 г. и талон за изследване № 0038535.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314 о т НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този закон. Съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи или от определени от него лица. В процесния случай се установи, че АУАН-ът е съставен от компетентен актосъставител – авотконтрольор при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, а НП е издадено от компетентен АНО – Началник РУ Две могили при ОД на МВР-Русе, упълномощен съз Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.

В акта за установяване на административното нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, нарушението е описано пълно и ясно, като са посочени всички обективни признаци на състава му, за които е ангажирана отговорността на жалбоподателя. По този начин е осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си.

Съдът счита за неоснователно направеното от защитата възражение за допуснато съществено процесуално нарушение, доколкото в наказателно постановление била посочена форма на изпълнителното деяние, която липсва в АУАН-а. В съставения 4

АУАН, актосъставителят е отразил единствено и само осъществилите се към този момент факти, а именно отказът на лицето да бъде изпробван с техническо средство и обстоятелството, че същият отказва да получи талон за изследване. Разминаването между административното обвинение в АУАН и НП не може да бъде прието за съществено процесуално нарушение, което да е довело до нарушение на правото на защита на наказаното лице, тъй като посочването в АУАН само и единствено на едната от хипотезите на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и посочването впоследствие в НП, и на двете хипотези, не съставлява съществено процесуално нарушение, и по никакъв начин не е накърнило или ограничило правото на защита на санкционираното лице да разбере, за какво нарушение е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.

Към момента на съставянето на АУАН е било обективно невъзможно, в същия да бъде посочено, че лицето не е изпълнило дадените му указания, да се яви, за да му бъде извършено изследване с доказателствен анализатор или медицинско и химическо или химико токсикологично изследване, тъй като към този момент тези факти от обективната действителност не са се осъществили. Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН административнонаказващия орган е извършил вменената му по закон преценка на всички обстоятелства, установил е, че нарушителят не е изпълнил даденото му предписание за изследване и в съответствие с чл. 53, ал. 1 о т ЗАНН е издал наказателното постановление. Отделно от това разпоредбата на чл.

53, ал. 2 о т ЗАНН дава възможност на наказващия орган да издаде наказателно постановление, когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, което в случая е налице.

В този смисъл е и практиката на Административен съд – Русе, намерила израз в Решение от 19.10.2020 г. на АдмС - Русе по к. а. н. д. № 334/2020 г.

В конктетния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението, респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателно постановление е постановено в шест месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

По изложените съображения съдът намира, че при съставянето на АУАН-а и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да имат за своя последица отмяна на оспореното наказателно постановление.