Решение № 262153 от 03.08.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ№ 262153 гр. Пловдив, 03.08.2021 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХV граждански състав, в публичното заседание на двадесет и трети две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА

ДЪБОВА при секретаря Цвета

Василева, като разгледа докладваното гр. дело № 15910 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от А.Б.Г. против Г.З.З. кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сума от 13 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, претърпени от ищеца, от които сумата от 12 000 лв. за счупване на ***на ***, довело до трайно затруднение на движението на **** и сумата от 1 000 лв. – ***, причинили на ищеца болки и страдания, вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на ***г., и сумата от 800 лв. – обезщетение за имуществени вреди, представляващи стойността на увреденото при настъпилото произшествие имущество – мотоциклет “Д” с рег. № ***, ведно със законната мораторна лихва от датата на увреждането – ***г., до окончателното й заплащане.

С Определение

№ 11928/25.10.2019 г., постановено по делото, производството е прекратено на основание чл. 232, ал. 1 ГПК в частта му по отношение на претенцията за присъждане на сумата от 503, 89 лв., представляваща имуществени вреди, изразяващи се в разходи по лечението на ищеца.

Ищецът твърди, че на ***г. ответникът, като непълнолетен, управлява моторно превозно средство – лек автомобил “С.Т.” с рег. № ****, като в нарушение на правилата за движение по пътищата - чл. 25, ал. 1 ЗДвП, чл. 37, ал. 1, изр. 1, чл. 102 и чл.

150 ППЗДвП, причинил пътно-транспортно произшествие по непредпазливост, при което ищецът претърпял следните травматични увреждания: ****на ***на ***, довело до трайно затрудняване на движението на ****. При настъпване на произшествието деецът е управлявал моторното превозно средство без наличие на необходимата правоспособност за това. Сочи, че със споразумение от 23.07.2019 г. по н.о.х.д. № 2675/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXII наказателен състав, ответникът е признат за виновен за престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 5, б. “а”, предл. 2 във вр. с ал. 1, б. “б”, предл. 2 във вр. с чл. 342, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, за това, че по непредпазливост е причинил на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в ****на ****, довело до трайно затрудняване на движението на **** като деецът е управлявал без да има необходимата за това правоспособност, за което му е наложено наказание осем месеца пробация. Твърди, че незабавно след инцидента е откаран с линейка до спешния кабинет на УМБАЛ “Св. Г.”, където му е поставена диагноза: “****(****), закрито, ****(дясна), ****/****. Твърди, че на 12.07.2018 г. е претърпял операция, при която е извършено открито ****с вътрешна ****, патела по метода “****”, като са поставени три броя ****. Сочи, че кракът е имобилизиран чрез туртурна шина. Така посочената фактура причинила на ищеца трайно затрудняване на движението на **** за период от около пет месеца от датата на травмата. На 12.11.2018 г. ищецът бил приет в УМБАЛ “****” с оплакване за функционална болезненост в областта на дясното коляно и невъзможност за пълно свиване и разгъване на последното. Сочи, че по оперативен път са отсранени металните тела, поставени в крака му. Твърди, че в резултат на деянието ищецът претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в силен психически стрес, силни и продължителни болки и страдания. Твърди, че в продължителен период от време не можел да се движи и работи, като имал продължаващо и до днес психическо безпокойство и дискомфорт. Сочи, че ежедневието му се изпълнило с несигурност и тревога. Не се чувствал пълноценен и при изпълнение на служебните си задължения, тъй като полагал труд като монтьор със значително физическо натоварване на краката. Определя заместващото обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от общо 13 000 лв., от които сумата от 12 000 лв. за счупване на ***на ***, довело до трайно затруднение на движението на **** и сумата от 1 000 лв. – ***, причинили на ищеца болки и страдания. Поддържа, че претърпял и имуществени вреди, изразяваща се в цялостна повреда на собствения му мотоциклет “Д” с рег. № ***. Претендира сумата от 800 лв., равняваща се на стойността на мотоциклета, тъй като стойността на повредените части – предница – амортисьорни колони, захват кормило, рама, фар, мигачи, ръчки за управление на спирачки, ръчна газ, кори за стъпване и стартерен ключ, е по-висока от стойността на мотоциклета. По така изложените съображения моли за уважаване на предявените искове, ведно със законните последици.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Г.З. З, е депозирал чрез назначения му от съда служебен адвокат – адв. Н.К., в който се излагат доводи за неоснователност на предявените искове. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между осъщественото пътно-транспортно произшествие и настъпване на твърдените увреждания на ищеца чрез описаните в исковата молба здравословни състояния. Оспорва сочената продължителност на настъпилото затрудняване на движението на десен долен крайник. Твърди, че ако такава продължителност на възстановителния период бъде установена, то тя се дължи на липса на активно отношение на ищеца като пациент за ефективното и бързо приключване на лечението, като поддържа, че продължителността и интензитета на страданието е по причина собственото поведение на пострадалия и не се намира в причинно-следствена връзка с механизма на произшествието. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, който е управлявал моторното превозно средство – мотоциклет, без подходяща екипировка – обувки, наколенници, облекло с подходяща защита за торса и горните крайници. Счита претендираното обезщетение за неимуществени вреди за прекомерно. Оспорва претенцията за имуществени вреди, като сочи, че това са тези вреди, изразяващи се в действително сторени разходи, като оспорва и размера на претендираното обезщетение.

По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

При насрочване на делото, съдът установи, че исковата молба не е в достатъчна степен конкретизирана, поради което и следва на основание чл. 145, ал. 2 ГПК да се даде възможност на ищеца, в срок до първото по делото съдебно заседание, да посочи какъв е механизма на процесното пътно-транспортно произшествие, като изложи фактически твърдения за начина на осъществяване на деянието и мястото на настъпване на произшествието.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За да възникне предявеното притезателно право за заплащане на обезщетение за имуществени вреди и заместващо обезщетение за причинени неимуществени вреди на деликтно основание, следва в обективната действителност да са се осъществели следните материални предпоставки (юридически факти): 1. деяние - волеви акт на ответника, извършен чрез действие или бездействие; 2. противоправност на деянието - несъответствие между предписаното от уредените нормативни или общоприети правила поведение и фактическо осъщественото от дееца; 3. вреда и 4. причинно-следствена връзка между противоправното деяние и настъпилия вредоносен резултат. Противоправното деяние следва да е извършено виновно, като в гражданското право вината като субективен елемент на имуществената отговорност се презумира – арг. чл. 45, ал.

2 ЗЗД.

В случая от събраните в производството по делото доказателства се установява, че към момента на осъществяване на твърдяното противоправно деяние ответникът е бил непълнолетен.

В случая предявеният против прекия причинител на вредата непълнолетен делинквент по реда на чл. 45, ал. 1 ЗЗД е допустим за разглеждане, макар в материалния закон да е предвидена отговорност на родителите по реда на чл. 48 ЗЗД. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд, постановена с Решение № 223 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 900/2010 г., III г. о., ГК, в което се приема, че когато искът е бил предявен и е уважен само спрямо прекия причинител, пострадалият има правен интерес в друг процес да установи, че солидарно отговорен с него е и някой друг, ако се докаже, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му

По делото е приложено н.о.х.д. №

2675/2019 г. по описа на Районен съд - Пловдив, от което се установява, че против ответника Г.З.З. е внесен обвинителен акт за това, че на ***г. в гр. П, макар и като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил марка „С“, модел „Т“ с рег. № ****, е нарушил правилата за движение - чл. 25, ал. 1 от ЗДвП: “Водач на пътно превозно средство, който ще предприема каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение” - чл. 37, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП: “При завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства.” - чл. 102 от ППЗДвП – „При приближаване към кръстовище водачът на пътното превозно средство е длъжен да проявява необходимата предпазливост, за да може да намали скоростта и да спре, за да пропусне пътните превозни средства и пешеходците, които имат предимство за преминаване.“ и чл. 150 от ППЗДвП – „Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач…“ и по непредпазливост е причинил на А.Б.Г. средна телесна повреда изразяваща се в ****на ***на ***, причинило трайно затрудняване на движенията на ****, като деецът е управлявал без да има необходимата правоспособност – престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 5, б. “а“, предл. 2, вр. ал. 1, б. “б” предл. 2, във вр. чл.

342 ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от

НК. Със споразумение от

23.07.2019 г. ответникът е признат за виновен в престъплението по чл. 343, ал. 3, предл. 5, б. “а“, предл. 2, вр. ал. 1, б. “б” предл. 2, във вр. чл. 342 ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, като му е наложено наказание „пробация“.

По силата на чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Установена и непротиворечива е съдебната практика, че съгласно чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд, е задължителна затова дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, като всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици от деянието.

Влязлото в сила споразумение има значението на влязла в сила присъда и е задължително за съда, който разглежда гражданските последици от деянието – арг. чл. 383 НПК. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд, постановена с Решение № 226 от 08.12.2016 г. по гр. д. № 1349/2016 г., Г. К., ІІІ г. о. на ВКС и Решение № 221 от 21.06.2011 г. по гр. д.

№ 399/2010 г., Г. К., ІІІ г. о. на ВКС.

В случая ответникът е признат за виновен за престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 5, б. “а“, предл. 2, вр. ал. 1, б. “б” предл. 2, във вр. чл.

342 ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от