Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 26 от 19.02.2026, Районен съд - Троян

Съд
Районен съд - Троян
Дело
Гражданско дело 670/2025
Вид
Решение № 26
Подписан
19.02.2026
В сила
22.07.2026
Състав
Десислава Георгиева Ютерова

Цитирани разпоредби

  • чл. 79 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, пр. 2 · Търговски закон

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Троян, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, IV-ТИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Г. Ютерова при участието на секретаря Мария Хр. Станчева като разгледа докладваното от Десислава Г. Ютерова Гражданско дело № 20254340100670 по описа за 2025 година

„Хемус консулт“ ЕООД - от гр. Троян, представител Ц.С., чрез пълномощника си адв. Н. Х. от АК - Русе е предявило срещу С. Д. Б. от гр.

Троян, иск с правно основание чл. 79, вр. от ЗЗД , за сумата от 4 200 лева, представляваща договорено възнаграждение по договор № 537 от 17.10.2024 г. за посредничество при продажба на недвижим имот с изключителни права и неустойка в размер на 4 200 лева.

В подкрепа на твърденията си ищцовото дружество е ангажирало писмени доказателства, в с. з. се представлява от адв. Н. Х. от РАК, която моли съда да уважи така предявените искове, както и да бъдат присъдени разноските по делото.

Ответника С. Б. е представил писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК, с който изцяло оспорва исковата претенция. В процеса се представлява от адв.

Г. Д. от САК, която моли съда да отхвърли изцяло така предявените искове.

Ангажирани са доказателства.

От приложените към делото писмени доказателства: Договор за посредничество при продажба на недвижим имот с изключителни права № 537 от 17.10.2024 г., обява на Хемус Консулт реф. № 0537, продава, Поземлен имот в с. Голяма Желязна, решение № 6772 от 20.07.2006 г. на ОСЗ Троян, Скица на поземлен имот № 15-932596 от 15.09.2024 г., удостоверение за характеристики на поземлен имот в Земеделска територия от 15.09.2024 г., Удостоверение за данъчна оценка изх. № ДО003449/18.09.2024 г., удостоверение за наследници изх. № ГЖ-ГС-05-175 от 11.09.2024 г., издадено от Кметство с. Голяма Желязна, справка № 654531/12.05.2025 г. чрез отдалечен достъп по данни за имот за вписвания, отбелязвания и заличавания в СВ Троян, Нотариална покана от „Хемус Консулт“ ЕООД гр. Троян до С. Д. Б. акт. № 57, том 1, рег. № 2023 от 2025 г. на нотариус М.Гладкова, протокол за огледи – купувач, Покана за доброволно плащане от „Хемус Консулт“ ЕООД гр. Троян до С. Д. Б., констативен 1 протокол № 63, том 1, рег. № 2212 от 2025 г. на нотариус М. Гладкова, 2 бр. сметка-фактура и нотариален акт за продажба на недвижим имот № 162, том 1, н.д. № 138 от 2025 г. на нотариус Борис Кожухаров., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Не се оспорва, че между „Хемус Консулт“ ЕООД и ответника С. Д. Б. е сключен договор за посредничество при продажба на недвижими имот с изключителни права № 537 на 17.10.2024 г., с предмет на договора посредничество при продажба на имот с кадастрален идентификатор ***, по КККР на с. Голяма Желязна, с площ 6 713 кв. м, с адрес с.

Голяма Желязна, местност „Павлец“, стар номер 041064, собственост по наследство на ответника.

Ответника се легитимирал като собственик на имота по наследство с Решение № 6772 от 2006 г. на Общинска служба по земеделие - Троян.

Ищцовото дружество, във връзка със задължение по договора изразяващо се в посещение за оглед на имота с кадастрален № *** на 13.05.2025 г., установило, че имота е продаден.

Направена била справка в Агенция по вписванията, от която се установило, че имота е продаден на 11.03.2025 г. с нотариален акт за продажба вписан в АВ с № 172, том 2, дело № 412 от 2025 г. на СВ. При подписването на договора, С. Б. се е задължил да не възлага продажбата на имота на други физически или юридически лица, както и да води директни преговори с купувач, без участие на „Хемус Консулт“ ЕООД, като изпълнител по договора.

Ответника Б. е продал имота самостоятелно, без участието на „Хемус Консулт“ ЕООД, като посредник на продажбата на имота.

Съгласно договорните клаузи, при реализирането на директна продажба без участието на посредника „Хемус Консулт“ ЕООД, възложителя дължи 3 % върху обявената от него продажна цена 140 000.00 лева или 4200 лева с ДДС, и неустойка в същият размер – 4200 лева.

Ищцовото дружество изпратило нотариална покана за среща и уреждане на спора доброволно, но ответника не се явил на срещата. Изпратена била покана за доброволно плащане, но ответника Б. отново не се свързал с представител на дружеството.

Б. с отговора си оспорва иска, като твърди, че не дължи изпълнение по договора, тъй като ищеца не е изпълнил задълженията си по договора. Намира клаузата на т. 3, б. а от договора за неправомерна, като противоречаща на добрите нрави, както и нищожна, като противоречаща на закона, алтернативно, ако съда не приеме изложените възражения, то да приеме, че ответника дължи възнаграждение в размер на 720 лева и неустойка в размер на 720 лева.

От така изнесената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

В търговско правен смисъл посредничеството е дейност по свързване на две лица с цел сключване между тях на сделка, като търговският посредник не участва в сключването на сделките и принципно действа в интерес и на двете страни по правоотношението. Според правната доктрина договорът за търговско посредничество може да се сключи както с едната, така и с двете страни по сделката. Посредническият договор дефинитивно е неформален, консенсуален, двустранен и възмезден. Основно задължение на посредника е да свърже доверителя с друго лице /евентуално друг доверител/, т. е.

2 основното задължение за посредника е за резултат, а не за поведение. В съдържанието на това задължение принципно не влиза участие на посредника в преговорите /в подготовката и сключването на сделката/. Основното насрещно задължение на доверителя е да плати възнаграждение на посредника, като тук съда следва да цитира разпоредбата на чл. 51, пр. 1 от ТЗ, която предвижда, че възнаграждението се дължи от едната или двете страни съобразно уговорката им. Ако не е уговорен размер на възнаграждението на посредника се дължи обичайното възнаграждение за този вид дейност /чл. 51, пр. 2 от ТЗ /, като възнаграждението възниква и става изискуемо от момента на сключване на сделката. Възнаграждение се дължи от едната или двете страни по сделката дори и когато тя е сключена след прекратяване на посредническия договор /оттегляне на заявката/, ако се установи, че посредникът е свързал страните и те са сключили същата по предмет и условия сделка, за която е извършено посредничество.

Възнаграждението се дължи дори, когато свързаните от посредника лица са внесли някакви промени в сключената между тях сделка.

В настоящия случай безспорно се установи както от събраните писмени доказателства, така и от събраните гласни доказателства, че ищецът не е свързал страните по прехвърлителната сделка, т. е. не е съдействал за сключване на договора за покупко- продажба, каквото безспорно съобразно легалната дефиниция и процесния договор за посредничество е негово основно задължение, обуславящо правото му да получи възнаграждение за посредничество. За да обоснове правото си да получи възнаграждение, въпреки признанието, че не е свързал страните по сделката, ищецът се позовава на уговорка между страните, обективирана в раздел 2, т. 1, б. „г“ от договора, цитирана по- горе. Но тълкувайки смислово и систематично тази клауза от посредническия договор, съдът стига до извода, че правото на възнаграждение на ищеца, в качеството му на посредник, възниква след изпълнение на основното му задължение да свърже страните по предвидената прехвърлителна сделка, какъвто е и смисълът на всеки един договор за посредничество. В текстовете на договора ясно е предвидено кога възниква правото на ищеца, действащ като търговски посредник, да получи възнаграждение за извършеното посредничество - възнаграждението е дължимо поради самия факт на свързването на страните по сделката, което е предмета на дейност на Изпълнителя. Съдът не споделя съжденията на ищцовото дружество, че страните изрично са предвидили, че възнаграждение за посредничество се дължи и в случай, че сделката, предмет на договора за посредничество, се сключи и без съдействието на посредника, т. е. без изпълнение на основното му задължение да свърже страните по сделката.

Тази логика противоречи и на основни принципи на договорното право, в частност на принципите, отнасящи се за двустранните каузални сделки, при които насрещните права и задължения са във взаимна връзка, т. е. изпълнение на задължението на едната страна е основание /кауза/ за възникване на задължението на другата страна. Ако би се предположило, че за ищеца възниква право на възнаграждение в пълен размер и в случай на неизпълнение на основното му задължение за свързване на страните по сделката, предмет на договора за посредничество, би се стигнало до случай на неоснователно разместване на блага, което безспорно облигационното право не позволява.

Ето защо и доколкото няма спор, че договорът за покупко-продажба е сключен от ответника без посредничеството и съдействието на ищцовото дружество, съдът заключава, че искът на последното за заплащане на възнаграждение е 3 неоснователен и следва да се отхвърли.

По отношение на претенцията за неустойка, за да се произнесе съдът съобрази следното: Съгласно разпоредбата на чл. 92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. От текста на цитираната разпоредба следва, че неустойката е определена имуществена ценност, най-често парична сума, която длъжникът се задължава да престира на своя кредитор в случай на виновно, от негова страна, неизпълнение на поето с договора задължение. Фактическият състав на неустойката съдържа изрична, валидна неустоична клауза, неизпълнение и вина, като тук вината се презюмира оборимо. Неустойката се дължи в уговорения размер без оглед на конкретните вреди, ако са настъпили такива, т. е. при неустойката следва да бъде доказан фактът на неизпълнение на задължението. В разглеждания казус, в т. 3 от договора е предвидено, че в случай на неплащане на уговореното възнаграждение на изпълнителя, възложителя дължи освен предвиденото възнаграждение и неустойка в размер на 3 % от продажната цена. Предвид изнесените по- горе аргументи, съдът стига до извода, че поради факта, че не е възникнало правото на ищеца да получи възнаграждение за посредничество не е налице и неизпълнение на задължение за заплащане на възнаграждение от страна на ответника. Неустойка се дължи само ако са налице условията и онази форма на неизпълнение, за което е била уговорена, в който смисъл е и постоянната практика на ВКС. От друга страна, в случая е предвидена компесаторна неустойка /3% върху продажната цена/ за вреди, настъпили в следствие на забавено изпълнение, което също е недопустимо. На следващо място така уговорена клауза за неустойка е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Неустойката е винаги проявление на принципа на автономия на волята в частното право /чл. 9 от ЗЗД/. Автономията на волята означава предвидена от законодателя възможност на страните свободно да определят съдържанието на договора, в това число и на неустойката, като се съобразяват с повелителните разпоредби на закона и добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието със закона. Добрите нрави са критерии и норми на поведение, които се установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората, според вътрешното си убеждение, ги приемат и се съобразяват с тях. Те не са писани, систематизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им, при риск за присъждане на неустойка, съдът следи служебно /Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСТК/. В цитираното тълкувателно решение се приема, че нищожна, поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката за нищожност следва да се прави за всеки конкретен случай при сключване на договора. В мотивите на същия съдебен акт са изброени примерно някои от критериите, въз основа на които следва да се извършва тази преценка, а именно: естеството на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка, обезпечено ли изпълнението на задължението с други правни способи, вид на уговорената неустойка, вид на неизпълненото задължение- съществено или незначителна част, съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението на задължението вреди. В разглеждания казус, не е спорно, че е предвидена компесаторна неустойка, в размер на 5% от продажната цена, 4 дължима наравно с комисиона за посредничество, равняващ се на 2% от продажната цена. Така уговорената неустойка, на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето, нарушаване на добрите нрави, съдът приема за нищожна, поради необосновано висок размер /същата значително надвишава по размер цената на уговорената услуга, която кредиторът от своя страна следва да престира/.