Решение № 68 от 08.10.2026, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Раднево, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина Вълчанова при участието на секретаря Иванка Д. Стоянова като разгледа докладваното от Христина Вълчанова Административно наказателно дело № 20265520200158 по описа за 2026 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от С. Т. Г. ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 26-1228-000679/31.03.2026 г., издадено от началник група в сектор "Пътна полиция" към ОД МВР – Стара Загора, с което са наложени административни наказания глоба в размер на 511. 29 евро, и лишаване от право да управлява МПС за срок 3 /три/ месеца на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, за това, че на 24.12.2025г. около 09:42 часа по АМ „Тракия“ км.210+523, общ. Раднево в посока запад управлявал лек автомобил „****“ с рег. № ****, негова собственост, като същият се движи в лентата за принудително спиране /аварийна лента/ нарушение на чл. 58, т. 4 от ЗДвП. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на НП, иска се отмяната му.

В съдебното заседание жалбоподателят не е участвал лично.

Пълномощникът му адв. К. която поддържа жалбата и моли за уважаването й, като излага подробни съображения в тази насока. Претендира присъждане на направените от жалбоподателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Въззивната страна – Началник група в сектор пътна полиция ОД МВР – Стара Загора, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание, а в представено писмено становище се иска потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Районна прокуратура СТАРА ЗАГОРА, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

1

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:

Нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на С. Т. Г. ЕГН ********** е установено с Акт за установяване на административно нарушение 26-679 бл. № 780214/ 24.02.2026г. В съдържанието му е посочено, че на 24.12.2025г. около 09:42ч., на Автомагистрала „Тракия“, км. 210+523 , община Раднево в посока изток, управлявал лек автомобил „****“ с рег. № ****, негова собственост, като се движи в лентата за принудително спиране /аварийна лента/, като АУАН е съставен във връзка с преписка рег. № 349000-4 от 05.01.2026г. по описа на ОД на МВР Стара Загора по сигнал от Национално ТОУ при АПИ.

От показанията на актосъставителя, и от приложената декларация на л.17 от делото за предоставяне на информация на осн. чл. 188 от ЗДвП се установява, че жалбоподателят е установен като автор на нарушението С. Т.

Г..

Въз основа горните констатации на 24.02.2026 г. срещу **** било образувано административнонаказателно производство с цитирания АУАН, като актосъставителят – приел, че жалбоподателят не е съобразил поведението си с правилата за движение по автомагистрала, като виновно е нарушил забраната в чл. 58, т. 4 от ЗДвП.

В съставения акт жалбоподателя вписал, че има възражения, които ще представи в писмен вид в законовия срок.

Същият подписал акта и приел връчения препис.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН депозирал писмено възражение, което не е разгледано от АНО.

Въз основа на така извършената проверка и съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление № 26-1228-000679/31.03.2026 г., издадено от Началник сектор в ОДМВР – Стара Загора, сектор Пътна полиция, в което е възпроизведена същата фактическа обстановка и е прието за осъществено нарушение на чл. 58, т. 4 от ЗДвП, а именно за това, че на 24.12.2025г. около 09:42ч., на Автомагистрала „Тракия“, км. 210+523 , община Раднево в посока изток, управлявал лек автомобил „****“ с рег. № ****, негова собственост, като се движи в лентата за принудително спиране /аварийна лента/, с което виновно е нарушил чл. 58, т. 4 от ЗДвП, поради което на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП му е наложил наказание глоба в размер на 511. 29 евро /1000, 00 лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от приложените по делото писмени доказателства. По делото не се събраха доказателства които да противоречат на фактическите констатации, отразени в съставения АУАН и съдът ги цени като достоверни. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като логични, последователни и непротиворечиви.

2

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.

59, ал. 2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Съдът намира, че в хода на предсъдебната фаза на производството по административно наказване е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.

44, ал. 2 от ЗАНН. Разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН предвижда, че освен възраженията при съставяне на акта в 7-дневен срок от подписването му нарушителят може да направи писмени възражения по него. Ал. 2 на същата разпоредба предвижда, че когато във възраженията си нарушителят посочи писмени или веществени доказателства, те трябва да бъдат събрани служебно доколкото това е възможно. В процесния случай, жалбоподателят Г. е посочил във възраженията си, че на таблото на автомобила е светнал сигнал „ check engine“ и веднага е отбил в лентата за принудително спиране, тъй като и преди това автомобилът му имал проблем с клапана за изгорелите газове. Посочва, че е направил консултация с автомобилен техник и след неговото уверение, че може да продължи безопасно е продължил движението си по автомагистралата. В НП не е посочено разглеждането на постъпилото възражение и в този случай АНО не е изпълнил задължението си по чл.42, ал.2 ЗАНН.

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен начин извършване на вмененото нарушение от страна на жалбоподателя. Административният орган не е изяснил в пълнота всички факти и обстоятелства, имащи значение за случая, и е формирал извода си за извършване на твърдяното нарушение при липса на достатъчно доказателства.

В случая се касае за санкциониране на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 58, т. 4 ЗДвП, която норма въвежда забрана за водачите на ППС при управление по автомагистрала да се движат в лентата за принудително спиране.

От събраните по делото доказателства, включително приложената към административнонаказателната преписка снимка, съдът намира, че не се установява по безспорен и несъмнен начин осъществяването на вмененото нарушение. От съдържанието на снимковия материал не може да се направи категоричен извод, че управляваният от жалбоподателя автомобил се е движил в аварийната лента, по смисъла на чл. 58, т. 4 от ЗДвП. Безспорно следва да се има предвид, че с въведената забрана в т. 4 на чл. 58 ЗДвП, законодателят не е имал предвид движение на автомобила, необходимо, за да навлезе в съседна пътна лента, при възникнала техническа неизправност и последващото й отстраняване. Касае се за забрана, която да обхване случаите на предприето управление в лента за принудително спиране единствено с цел придвижване, без да е била налице техническа причина за навлизане в аварийната лента. В конкретния случай от представената в преписката снимка, 3 се констатира моментно изображение на автомобила, заснет в 09: 42: 49 часа и се визуализира разположение на автомобила в аварийната лента. От представеният по делото снимков материал (1 бр. снимка) не може да се установи дали автомобилът се движи в аварийната лента или е спрял в аварийната лента. В жалбата са наведени твърдения за възникнал технически проблем на автомобила, за което и по делото е представено от пълномощника на жалбоподателя писмено доказателство – стокова разписка от 02.01.2026г. за закупена резервна част на автомобила и за отстраняване на настъпилата техническа повреда на същия. Поради изложеното, според съда от наличните по делото доказателства не се доказва осъществен от жалбоподателя състав на нарушение по чл. 58, т. 4 ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 58, т. 3 от ЗДвП, на водач на МПС е забранено да спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство. Т. е. в случай на някоя от изброените в нормата хипотези, водачът има право да спре в лентата за аварийно спиране.

Аварийната лента по своето предназначение служи именно за принудително спиране при авария, поради което не може да се приеме автоматично, че всяко установено присъствие на автомобил в нея представлява нарушение. Като се вземе предвид, че доказателствата по делото не изясняват управление в аварийна лента от жалбоподателя, логично е да се приеме, че жалбоподателят е навлязъл в лентата за принудително спиране именно поради възникнал технически проблем с автомобила. Защитната теза на жалбоподателя не се опровергава от събраните в преписката доказателства. В случай, че на жалбоподателя се вменява нарушение за управление в аварийна лента с цел придвижване вместо в другите две пътни ленти, разрешени за движение по автомагистралата, в тежест на АНО е да докаже продължително управление, което излиза извън рамките на необходимите действия за навлизане в съседна пътна лента. В конкретната хипотеза тези обстоятелства остават недоказани по делото.

Нарушението следва да бъде доказано по несъмнен и категоричен начин от административнонаказващия орган, като в настоящия случай това доказване не е осъществено и е налице съмнение относно факта на движение на автомобила в аварийната лента. В тази връзка неправилно АНО е ангажирал отговорността на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.

58, т. 4 ЗДвП.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д от ЗАНН в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски по делото в размер на 300 евро за адвокатски хонорар. Неоснователно се явява направеното от АНО в съпроводителното писмо възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, имайки предвид че в случая са наложени две административни санкции и съобразявайки разпоредбите на чл. 18, ал. 2 и ал. 4, вр. чл. 7, ал. 2, т.

1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

4

С оглед изложеното обжалваното наказателно незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Така мотивиран, съдът постановление е

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-1228-000679/31.03.2026 г., издадено от Началник група в сектор "Пътна полиция" към ОД МВР – Стара Загора, с което на С. Т. Г., ЕГН **********, с адрес гр. ****, са наложени административни наказания глоба в размер на 511. 29 / петстотин и единадесет евро и 29 евроцента/ евро, и лишаване от право да управлява МПС за срок 3 /три/ месеца на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, за нарушение на чл. 58, т. 4 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД МВР – Стара Загора, да заплати на С. Т. Г., ЕГН **********, с адрес гр. ****, сума от 300 евро, представляваща направени от него разноски за заплатено възнаграждение на адвокат.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - гр. Стара Загора в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________ 5