Определение № 1861 от 25.03.2024, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1861 гр. Бургас, 25.03.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА

ЛЕФТЕРОВА като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА

Гражданско дело № 20242120101803 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 вр. чл. 422, ал. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Б. ДСК” ЕАД , ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. *****, представляван от Т.Х.К. – главен изпълнителен директор и Д.Д.М.

– изпълнителен директор, против П. П. Б., ЕГН **********, с адрес гр. *****, за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на ищеца срещу ответника СЪЩЕСТВУВАТ вземания за следните суми: сумата от 17 505.02 лева, представляваща изискуема главница по Договор за кредит за текущо потребление от 02.05.2017г., сключен с „Б. ДСК“ АД, сумата от 6 191.13 лева, представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от 28.09.2019г. до 02.05.2022г., сумата от 1 922.68 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 29.09.2019г. до 02.05.2022г., сумата от 204.23 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 03.05.2022г. до 13.06.2022г., сумата от 120.00 лева, представляваща разходи при изискуем кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 14.06.2022г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед № 1879 от 15.06.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 3828/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас.

Правният си интерес ищецът обосновава с това, че с разпореждане № 79 от 03.01.2024 г. на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК заповедния съд му е дал указания за предявяване на иск против длъжника в едномесечен срок, тъй като е приел, че заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като връчителят е удостоверил, че длъжникът не живее на постоянния си и настоящ адрес, и няма действащи трудови договори. Същевременно ищецът поддържа, че не са налице предпоставките по чл.

415, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като длъжникът не е търсен на видни в ТРРЮЛНЦ адреси на осъществявана от него стопанска дейност.

Исковият съд дължи самостоятелна преценка за наличието на процесуалните предпоставки за допустимост на положителния установителен иск по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.

Съгласно посочената разпоредба съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.

47, ал. 5 и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.

1

Правилото на чл. 47, ал. 3, изр. посл. предвижда, че съдът служебно проверява и местоработата на ответника и разпорежда връчване по местоработата, съответно местослуженето или мястото за осъществяване на стопанска дейност. От публичните вписвания в ТРРЮЛНЦ е видно, че длъжникът е едноличен собственик на капитала и управител в П.Б. ЕООД и Е.З. ЕООД, чиито седалища не съвпадат с адресите, на които длъжникът е бил търсен. Освен това длъжникът участва в представителния орган на сдружение с нестопанска цел, чието седалище също не съвпада с установените по делото адреси, на които е бил направен опит за връчване на заповедта. В процесния случай от материалите по ч. гр. д. № 3828/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас, включително от постъпилите от ЧСИ Д.Н. книжа, не е видно длъжникът да е бил търсен на установените адреси на осъществяване на стопанска и нестопанска дейност, поради което настоящият съдебен състав намира, че процедурата по чл. 47, ал. 3 ГПК не е надлежно изпълнена от съдебния изпълнител. Следователно заповедта не следва да се счита за връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и предпоставките по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК не са налице.

По изложените съображения съдът приема, че не са налице специалните процесуални предпоставки за разглеждане на предявените положителни установителни искове, поради което исковата молба следва да бъде върната като недопустима на основание чл. 130 вр. чл.

415, ал. 1 ГПК, а производството по делото – прекратено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА исковата молба на „Б. ДСК” ЕАД , ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, представляван от Т.Х.-К. – главен изпълнителен директор и Д.Д.М. – изпълнителен директор, против П. П. Б., ЕГН **********, с адрес гр. *****, за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на ищеца срещу ответника СЪЩЕСТВУВАТ вземания за следните суми: сумата от 17 505.02 лева, представляваща изискуема главница по Договор за кредит за текущо потребление от 02.05.2017г., сключен с „Б. ДСК“ АД, сумата от 6 191.13 лева, представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от 28.09.2019г. до 02.05.2022г., сумата от 1 922.68 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 29.09.2019г. до 02.05.2022г., сумата от 204.23 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 03.05.2022г. до 13.06.2022г., сумата от 120.00 лева, представляваща разходи при изискуем кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 14.06.2022г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед № 1879 от 15.06.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 3828/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 1803/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Бургас в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

2