Решение № 154 от 02.08.2023, Районен съд - Разлог

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Разлог, 02.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър Трионджиев при участието на секретаря К. И. Т., разгледа докладваното от Александър Трионджиев, Гр. дело №

20201240100865 по описа за 2020 година

Производството по делото е образувано по ИМ за делба, предявена от Л.А.Т., ЕГН*, с адрес: г.Б., ж.„С.-ц.“, б.17, в.А, е.6, а.17, чрез адв. К.Т., срещу Я.А.И., ЕГН*, с адрес: г.С., ж.„Н..“, б.258, е.12, а.70 и Т.А.И., ЕГН*, с адрес: г.С., ж.„Н..“, б.258, е.12, а.70.

Посредством ИМ се твърди, че Л.А.Т. е собственик на 1/6 ид. части от: 1/ поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в г.Р., о.Р., о.Б. по КК и КР, одобрени със заповед №РД-18- 33/15.05.2006 г. на ИД на АК, последно изменение на КК и КР от 03.08.2020 г., с адрес: г.Р., у.И.,21, с площ от 242 кв.м., с трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване - за друг вид застрояване, номер по предходен план 1134, кв.114, парцел 17, при съседи - ПИ с идентификатори: ***, ***, ***, *** и ***; 2/ сграда с идентификатор ***, находяща се в г.Р., о.Р., о.Б., по КК и КР, одобрени със заповед №РД-18-33/15.05.2006 г. на ИД на АК, последно изменение на КК и КР от 03.08.2020 г., с адрес: г.Р., у.И.,21, която сграда е разположена в ПИ с идентификатор ***, с адрес: г.Р., у.И.,21 и е със застроена площ от 98 кв.м., брой етажи - 1, брой самостоятелни обекти в сградата - няма данни, предназначение: жил. сграда - еднофамилна, номер по предходен план - няма; 3/ сграда с идентификатор ***, находяща се в г.Р. о.Р., о.Б., по КК и КР, одобрени със заповед №РД-18-33/15.05.2006 г. на ИД на АК, последно изменение на КК и КР от 03.01.2017 г., с адрес: г.Р., у.И.,21, която сграда е разположена в ПИ с идентификатор *** с адрес: г.Р., у.И.,21 и е със застроена площ от 13 кв.м., брой етажи - 1, брой самостоятелни обекти в сградата - няма данни, предназначение: друг вид сграда за обитаване, номер по предходен план - няма, както и че е собственик на 1/2 ид. ч. от: 1/ сграда с идентификатор ***, находяща се в г.Р., о.Р., о.Б., по КК и КР, одобрени със заповед №РД-18-33/15.05.2006 г. на ИД на АК, последно изменение на КК и КР - няма данни за изменение, с адрес: г.Р., у.И.,21, която сграда е разположена в ПИ с идентификатор *** с адрес: г.Р., у.И.,21 и е със застроена площ от 21 кв.м., брой етажи - 1, брой самостоятелни обекти в сградата - няма данни, предназначение: хангар, депо, гараж, номер по предходен план - няма и 2/ сграда с идентификатор ***, находяща се в г.Р., о.Р., о.Б., по КК и КР, одобрени със заповед №РД-18-33/15.05.2006 г. на ИД на АК, последно изменение на КК и КР - няма данни за изменение, с адрес: г.Р., у.И.,21, която сграда е разположена в ПИ с идентификатор ***, с адрес: г.Р., у.И.,21 и е със застроена площ от 14 кв.м., брой етажи - 1, брой самостоятелни обекти в сградата - няма данни, 1 предназначение: селскостопанска сграда, номер по предходен план - няма.

Сочи се, че правото на собственост върху първите три обекта ищецът е придобил по наследство от своята майка Н.А.Т., ЕГН*, починала на 12.03.2015 г., а върху останалите 2 – по наследство от майка си и от баща си А.Г.Т. ЕГН*, последният починал на 12.01.2019 г.

Твърди се, че наследодателите на ищеца са били собственици на описания имот и изградените в него сгради по силата на Нот. акт за продажба №7, т.1, нот. дело №38/1952 г. на PC-Рг, договор за доброволна делба от 17.04.2003 г., вписан в СВп-Р. с вх.рег.

№615/17.04.2003 г., акт №101, т.1 и на основание чл.92 от ЗС.

При условията на евентуалност ищецът твърди, че наследодателите му са придобили имотите въз основа на давностно владение, продължило през периода 1952-2015 г., доколкото от 10.04.1952 г. до смъртта си са владели дворното място и постройките, които са изградили с техни средства и труд.

Навеждат се доводи и че А.Т. е придобил собствеността на имота и сградите по време на брака му с Н.А.Т., поради което същите представляват съпружеска имуществена общност.

В ИМ е отразено, че н-ци на Н.А.Т. са нейният съпруг А.Г.Т., дъщеря му Я.А.И. и Л.А.Т., а н-ци на А.Г.Т. - децата му Л.Т. и Я.И..

Според ищеца, ответните страни по делото са съпрузи и са собственици общо на 5/6 ид. части, от процесните ПИ с идентификатор ***, сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор ***, от които 1/6 ид. ч. е лична собственост на ответницата Я.И., придобита по наследство от нейната майка Н.А.Т., а 2/3 ид. части представляват съпружеска имуществена общност на Я.А.И. и Т.А.И., тъй като са придобити чрез договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане с №186, т.2, peг. №2932, дело №347/2016 г. на нотариус К.М., per. №061, вписан в СВп-Р. с вх. peг. №4104/12.10.2016 г., акт №56, т.12, дело №1511/2016 г., сключен между първата ответница и А.Г.Т..

Излагат се доводи, че сградите с идентификатори *** и *** са съсобствени при равни квоти между ищеца и неговата сестра Я.И. като н-ци на Н. и А.Т..

Въз основа на тези обстоятелства се иска да се допусне делба и да се прекрати съсобствеността между страните за описаните по-горе имоти.

ИМ е връчена на ответника, като в указания срок е подаден отговор.

С отговора се твърди, че ИМ е частично основателна. Оспорва се, че с прехвърлянето на имоти срещу задължение за издръжка и гледане е била прехвърлена собствеността само върху поземления имот с идентификатор *** и построените върху него сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор ***.

Ответниците твърдят, че с материализираната в Нот. акт №186, том II, peг. №2932, дело №347/2016 г. по описа на нотариус К.М. сделка, А.Г.Т. се е разпоредил със собствените му общо 4/6 ид. части от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на г.Р., сграда с идентификатор ***, сграда с идентификатор ***, сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор ***.

Сочи се, че към настоящия момент двамата ответници се легитимират като собственици общо на 5/6 ид. части от процесните недвижими вещи.

Правната квалификация на предявения иск е чл.34 от ЗС, във вр. чл.69 от ЗН.

РС-Рг, след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, намира, че депозираната ИМ е допустима – изхожда от лице, което има правен интерес от нея, налице са всички процесуални предпоставки за разглеждане на иска по същество, като не са налице отрицателни предпоставки, налагащи прекратяване на производството.

В хода на съдебното производство ищецът Л.А.Т. е починал, поради което като страни по делото са конституирани неговите н-ци – И.И.Б.-Т., ЕГН*, /съпруга/ и А.Л.Т., ЕГН*, /син/.

В последното съдебно заседание процесуалният представител на ищците - адв. Т., поддържа иска и настоява да се допусне делбата при квоти, посочени в ИМ. Представена е от адв. Т. писмена защита.

2

В последното съдебно заседание процесуалният представител на ответниците – адв. З.-К., също настоява за допускане на делбата, но твърди, че квотите са тези, посочени в отговора на ИМ.

За да се произнесе по съществото на делото, съдът съобрази следното:

В проведеното на 17.01.2023 г. открито съдебно заседание като безспорни са отделени следните обстоятелства: Я.А.И. и Л.А.Т. са брат и сестра и същите са н-ци на Н.А.Т. и А.Г.Т., Н.Т. и А.Т. са били собственици УПИ 17-1134 в кв.14 по плана на г.Р. и изградените в него постройки, след смъртта на Н.Т. нейният съпруг А.Т. прехвърля на Я.И. срещу задължение за издръжка и гледане процесния поземлен имот и сграда в него. Като безспроно е отделено и обстоятелството, че ответниците по иска са съпрузи и че към 12.10.2016 г. също са били съпрузи. В същото заседание е посочено, че спорен е единствено въпросът относно размера на притежаваните от страните части от сгради с идентификатори *** и ***.

Отделените като безспорни обстоятелства се потвърждават и от приобщените по делото доказателства, а именно: преписи от договор за доброволна делба от 17.04.2003 г., вписан в СВп-Р. с вх.рег. №615/17.04.2003 г., акт №101, т.1, Нот. акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане с №186, том 2, peг. №2932, дело №347/2016 г. на нотариус К.М., peг. №061, вписан в СВп-Р. с вх. peг. №4104/12.10.2016 г., акт №56, т.12, дело №1511/2016, удостоверение за н-ци, удостоверение за граждански брак, скици на имоти.

Предвид горното, по делото се установява, че процесните имоти са били собственост, в режим на съпружеска имуществена общност, на Н.А.Т. и А.Г.Т.. След смъртта на Н.Т. през 2015 г. съпругът й е притежавал 4/6 ид. части от имотите, а децата й Я.И. и Л.Т. – по 1/6 ид. ч..

Посредством Нот. акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане с №186, т.2, peг. №2932, дело №347/2016 г. А.Т. е прехвърлил на дъщеря си Я.И. собствените си 4/6 ид. части от поземлен имот с идентификатор ***, жил. сграда с идентификатор ***, с предназначение съгласно КК и КР – жил. сграда и сграда с идентификатор ***, с предназначение съгласно КК и КР – друг вид сграда за обитаване.

Съгласно представеното удостоверение за граждански брак Я.И. и Т.И. са сключили граждански брак на 13.08.1972 г., което означава, че придобитите имоти от Я.И. през 2016 г. посредством посочената по-горе сделка са придобити в режим на съпружеска имуществена общност.

Предвид горното, Я.И. и Т.И. се легитимират като собственици на 4/6 ид. части от поземлен имот с идентификатор ***, жил. сграда с идентификатор ***, с предназначение съгласно КК и КР – жил. сграда и сграда с идентификатор ***, с предназначение съгласно КК и КР – друг вид сграда за обитаване. Също така Я.И. е собственик и на 1/6 ид. ч. от посочените по-горе имоти, която ид. ч. е придобита по наследство, а конституираните съделители И.И.Б.-Т. и А.Л.Т. – н-ци на ищеца Л.А.Т. се явяват собственици общо на 1/6 ид. ч. от посочените по-горе три имота или всеки от тях на по 1/12 ид. ч..

Спорно по делото е единствено обстоятелството какви са квотите на съсобственост по отношение на сграда с идентификатор ***, находяща се в г.Р., о.Р., о.Б., по КК и КР, одобрени със заповед №РД-18-33/15.05.2006 г. на ИД на АК, последно изменение на КК и КР - няма данни за изменение, с адрес: г.Р., у.И.,21, която сграда е разположена в ПИ с идентификатор *** с адрес: г.Р., у.И.,21 и е със застроена площ от 21 кв.м., брой етажи - 1, брой самостоятелни обекти в сградата - няма данни, предназначение: хангар, депо, гараж, номер по предходен план - няма и сграда с идентификатор ***, находяща се в г.Р., о.Р., о.Б., по КК и КР, одобрени със заповед №РД-18-33/15.05.2006 г. на ИД на АК, последно изменение на КК и КР - няма данни за изменение, с адрес: г.Р., у.И.,21, която 3 сграда е разположена в ПИ с идентификатор ***, с адрес: г.Р., у.И.,21 и е със застроена площ от 14 кв.м., брой етажи - 1, брой самостоятелни обекти в сградата - няма данни, предназначение: селскостопанска сграда, номер по предходен план - няма.

По отношение на горните 2 сгради с идентификатори *** и ***, вещото лице изготвило допуснатата и приета по делото съдебно-техническа експертиза сочи, те не притежават необходимите помещения за да се ползват като жилище и че същите са сгради от допълващо застрояване. /Спрямо сграда с идентификатори *** вещото лице сочи, че е жилище, а за сграда с идентификатор идентификатори *** също посочва, че не притежава необходимите помещения за да се ползва като жилище и че е сграда от допълващо застрояване./

В Нот. акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане с №186, том. 2, peг. №2932, дело №347/2016 г. не е посочено изрично, че в полза на Я.И. се прехвърлят и ид. части от сгради с идентификатори *** и ***. В същото време не се установява в нотариалния акт прехвърлителят на имотите изрично да е заявил, че прехвърляйки поземлен имот с идентификатор ***, не прехвърля собствеността и върху построените върху него сгради с идентификатори *** и ***.

В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно мотивите към Решение №96 от 17.07.2015 г. по гр.д. №4669 от 2014 г. на ВКС, I Г.О. „С разпоредбата на чл.92 ЗС е установена презумпцията, че собственикът на земята е собственик и на постройките и насаждения върху нея, освен ако е установено друго. На плоскостта на гражданскоправните сделки, изключването на приращението е по волята на страните, поради което при прехвърляне на право на собственост върху земя, върху която има изградена постройка, запазването на собствеността върху постройката следва да бъде изрично заявена в прехвърлителния акт. В противен случай се приема, че принципът на приращението не е изключен и с придобиване на собствеността върху терена приобретателят придобива и собствеността върху сградата.“ В мотивите към Решение №183 от 18.06.2012 г. по гр.д. №88 от 2012 г. на ВКС, II Г.О.е посочено, че „Съгласно чл.92 ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея,освен ако не е установено друго.