Решение № 135 от 11.04.2023, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Пазарджик, 11.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

ВенциС. Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Церовска като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20235200500149 по описа за 2023 година

Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение на Районен съд Пазарджик , постановено по гр.д.№ 3438 по описа за 2020 година е отхвърлен иска на "Въкейшън риал естейт" ЕООД гр. Н., к.к. С.Б., к-с "Сан Сити" № 3, ап. С-24, с ЕИК 148104116, срещу "Бон Марше" ЕООД - гр. Пазарджик, ***, с ЕИК 112009392, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 14 160,03 лв., представляваща главница по вземане за вноски за периода от 01.07.2020 г. до 30.06.2021 г. за управление и поддръжка на общите части в сграда етажна собственост, намираща се в гр. Н., к-с "А. 2", заедно с лихва за забава върху тази сума в размер 82,60 лв., отнасяща се за периода от 16.09.2020 г. до 06.10.2020 г., както и законната лихва, считано от 07.10.2020 г. до изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение № 1295/12.10.2020 г. по гр. дело 2730/2020 г. на Пазарджишкия районен съд.

Осъдено е дружеството "Въкейшън риал естейт" ЕООД да заплати на "Бон Марше" ЕООД сумата 1250 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по делото.

В срок така постановеното решение е обжалвано от "Въкейшън риал естейт" ЕООД.

Подържат се оплаквания за неправилност и необоснованост на

1 решението и молят да бъде отменено, като бъде постановено ново, с което да бъдат уважени изцяло предявените искове. Претендират разноски.

Неправилен бил изводът на съда относно недействителността на договора за цесия от 20.11.2020 г. Съдът приел ,че липсва представителна власт на управителя В.Л. към 20.11.2020 г. да представлява ЕС и на тази недействителност може да се позове всеки. Съдът не споделил довода на ищеца, че на тази недействителност може да се позове само ненадлежно представляваният, като с това си твърдение пренебрегнал трайно установена практика на ВКС.

Не оспорват, че към датата на сключване на договора за цесия, управителят В.Л. не е имал представителна власт по отношение на Етажната собственост, предвид действащата обезпечителна мярка по чл.40 ал.3 от ЗУЕС - спиране на изпълнението на решенията на общото събрание, проведено на 10/11.08.2020г., на което той е избран за управител на етажната собственост. От момента на налагане на обезпечителната мярка, управителят не е могъл да извършва валидни действия като представител на собствениците и ползвателите. При извършени действия при липса на представителна власт, обаче, е налице висяща недействителност, на която може да се позовава единствено ненадлежно представляваната страна. В този смисъл било приетото в Тълкувателно решение Мо5/2014г. от 12.12.201бг. по тълк. дело No5/2014r. на ОСГТК на ВКС, съгласно което: „тезата за абсолютна и неоздравима нищожност на договора, сключен чрез мним представител е логически изключена, като договорът не е нищожен на основание чл.26 ал.2, предл. 2-ро ЗЗД, а на висяща недействителност може да се позове само лицето, от името на което е сключен, или универсалните му правоприемници". Предвид на това не била налице твърдяната от ответното дружество нищожност на процесния договор за цесия, а се касаело за висяща недействителност .

С последващо решение на Общото събрание на етажната собственост от 14/15.01.2021 г. В.Л. е избран отново за управител на Етажната собственост на комплекс „А. 2". След избора му, с писмо от 23.01.2021 г. до управителя на ищцовото дружество, връчено й на същата дата, управителят на ЕС В.Л. потвърдил извършената цесия с процесния договор за цесия от 20.11.2020г. С акт на съда, на основание чл.40 ал.3 от ЗУЕС, на 29.04.2021 г. е била наложена обезпечителна мярка - спиране изпълнението на решенията на ОС на ЕС от 14/15.01.2021г. Обезпечителната мярка е наложена след потвърждаване на цесията. Освен това искът на „Бон Марше" ЕООД с правно основание чл.40 ал.1 от ЗУЕС - за отмяна, като незаконосъобразни, на решенията на това общо събрание е бил оставен без разглеждане, като процесуално недопустим, а производството по делото е било прекратено, с влязло в сила на 12.05.2022г. определение. След влизане в сила на определението, с което е отхвърлена исковата молба на „Бон марше" ЕООД, отпада обезпечителната мярка за спиране действието на решението за избор на управител. Считано от 12.05.2022 г. - датата на влизане в сила на 2

Определението на БОС, В.Л. притежава необходимата представителна власт да извършващ всички действия като представител на ЕС по смисъла на ЗУЕС.

Към датата на потвърждаване на цесията, а и към датата на представяне на доказателството за нейното потвърждаване пред съда, управителя Л. притежавал безспорна представителна власт. Липсвали и доказателства за позоваване от страна на мнимо представляваната етажна собственост в момент преди потвърждаването на цесията. Такова позоваване би могло да представлява представеният по делото и Протокол от Общото събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сграда с адрес: гр.Н., общ.Н., к.к."С.Б.", комплекс „А. 2", проведено на 26-27.09.2022г., от който е видно, че в т.1-ва от дневния ред е взето решение относно недействителността на сключените договори за цесия от дата 20.11.2020г. - 4 броя с номера 1,2,3,4, сключени между ЕС „А. 2", представлявана от лицето В.Н. Л. и от друга страна дружеството „Въкейшън Риал Естейт" ЕООД, като е взето решение да се противопостави на извършените действия от лицето В.Л., както и да се уведоми „Въкейшън Риал Естейт" ЕООД, че не потвърждава извършените между него и дружеството действия. Към датата на приемането му обаче цесията е вече потвърдена и сделката стабилизирана.

В този смисъл неправилни били изводите на съда, че процесното писмо от 23.01.2021 г. за потвърждаване на цесията е антидатирано и че е съставено с оглед нуждите на настоящия процес. Съдът следвало да цени представените от ответното дружество доказателства за проведеното на 26/27.09.2022г. събрание - която датата е по- късна от датата на потвърждаване на цесията и по-късна от датата на представяне на писмото като доказателство в съдебното заседание от 15.07.2022г.

От събраните по делото доказателства се установило, че потвърждаването на цесията от управителя В.Л. е направено в момент, в който той е разполагал с представителна власт по отношение на Етажната собственост и същото е преди решението на Общото събрание на ЕС от 26/27.09.2022г. в противоположния смисъл - че не се потвърждава цесията.

Веднъж направено валидно потвърждение на извършени действия без представителна власт, то не може да бъде оттеглено. Още повече, че договорните отношения по процесния договор за цесия са между ищеца като цесионер и ЕС като цедент. Ответното дружество не е страна по този договор и не следва да бъде уведомявано за потвърждаването.

Процесният договор за цесия бил валиден /предвид извършеното потвърждение на действията, извършени без представителна власт/ и е породил своето правно действие от момента на сключването му. Договорът е двустранно подписан, съдържа уговорки за всички съществени елементи на договора за цесия и обективира валидно изразена от страните воля за прехвърляне на вземанията спрямо ответното дружество. От същия и от съпровождащите го документи можел да се направи извод, че ищецът е встъпил в правата на кредитор на валидно правно основание.

3

Дружеството-ищец е придобило права върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения, ведно с привилегиите, обезпеченията и другите им принадлежности, както и с изтеклите лихви.

В конкретния случай договорът за цесия породил действие между страните по него, а на основание чл.99 ал.3 от ЗЗД и спрямо длъжникаответното дружество. На основание чл.99 ал.4 от ЗЗД последното е надлежно уведомено за извършената цесия от предишния кредитор, чрез пълномощника си, с уведомлението за цесия, приложено към исковата молба. Уведомяване по такъв ред било напълно допустимо. Отделно от това препис от исковата молба и приложенията, включително и уведомлението за цесията били надлежно връчени на ответното дружество по реда на чл.131 от ГПК.

Съдът сам установил, че е пропуснал да укаже чия е доказателствената тежест при установяване на относимо според него обстоятелство - дали писмо с изявление за потвърждението от 23.01.2021 г. е антидатиран документ, което е доказателство за допуснато процесуално нарушение при събиране на доказателствата. Въпреки, че не му е указано, ищецът следвало да докаже, че документа не бил антидатиран.

В този си извод съдът не ценил събраните по делото доказателства. В конкретния случай няма основания за съмнение, тъй като датата на представяне на документа - 15.07.2022 г. е дата след влизане в сила на Определението от 05.02.2022г., постановено по гр. дело №612/2021r. по описа на Районен съд - Н., с което е оставен без разглеждане предявения от „Бон Марше" ЕООД против Етажна собственост в жилищна сграда „А. 2", представлявана от управителя В.Н. Л., иск с правно основание чл.40 ал.1 от ЗУЕС за отмяна, като незаконосъобразни, на всички решения, взети на проведеното на 14/15.01.2021г. Общо събрание на Етажната собственост на комплекс„А. 2" в к-с"С.Б.-запад", като недопустим и е прекратено производството по гр. дело №612/2021г. по описа на Районен съд-Н.. Това определение било потвърдено с Определение №1128/12.05.2022г., постановено по в.ч.гр.дело №561/2022r. по описа на Окръжен съд-Б., с което е оставена без уважение частната жалба на „Бон Марше" ЕООД против Определението на PC Н.. Т.е. към датата на представяне на потвърждението В.Л. притежавал необходимата представителна власт. Съответно съдът изобщо не е трябвало да изследва дали документа е антидатиран, а да цени събраните по делото доказателства.

В срок е постъпил писмен отговор.

Ответникът „Бон Марше“ ЕООД намира обжалваното решение за правилно и закносъобразно.

Правилно съдът определил действията на В.Л., като такива без представителна власт. Жалбоподателят не разполагал с права да инициира производство срещу ответника Към момента на сключване на договора за цесия Л. не е имал право да сключва каквито и да било договори, респ. да 4 представлява ЕС в каквито и да било правоотношения Решението , с което Л. е избран за домоуправител и въз основа, на което се претендират някакви суми не само било със спряно изпълнение от 04.11.2020г. много преди да се сключи договора за цесия, ами и в последствие е отменено от съда .Решението на ЕС въз основа, на което са формирани исковите претенции за суми било изцяло отменено. Спряно било изпълнението на всички решения, приети на общото събрание от 10/11.08.2020г., а в последствие и всички са отменени като незаконосъобразни. Договорът за цесия бил недействителен ,като освен, че е сключен от лице без представителна власт, то и при липса на основание.

Представеното от ищеца в съдебно заседание от 15.07.2022г. потвърждение на така сключения договор с дата 23.01.2021 г.-или повече от година и половина преди заседанието не валидирали и не създавали годно основание за прехвърляне на вземания, респективно претендиране на суми от правоприемника. Липсвало решение на Общото събрание на Етажната собственост по повод извършените от Л. действия без представителна власт.

Не била налице воля на представлявания, а именно етажната собственост към момента на твърдяното писмо- потвърждение. Нямало решение на Общото събрание на Етажната собственост към твърдяната и оспорена от ответника дата. Не се съдържало и такова решение в представения протокол от 14/15.01.2021г., на което отново бил избран В.Л. за управител.

Потвърждението било изпратено от г-н В.Л. до съпругата му Т. Л.а, като доказателството било създадено само с оглед процеса. Производството по делото е било спряно на 22.10.2021г. с определение на съда, като от 23.01.2021г. до месец 10.2021г. са изминали повече от 9 месеца, през които така съставеният с оглед целите на производството документ не е представен от жалбоподателя по делото. Същият е узнал за него, достигнал е до знанието му на 23.01.2021г. по така посочената в него дата, но считано от тогава и до 15.07.2022г. никой не е узнал за него, нито е бил представен някъде-ето защо той се явявал антидатиран и създаден много след тази дата. Жалбоподателят не бил уведомяван за така направеното „потвърждение“, предвид че образуваното дело в Районен съд-Н., с което са спрени, а в последствие и отменени решенията на ОСЕС е инициирано от него.