Протокол № 269 от 29.01.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 6889/2023
- Вид
- Протокол № 269
- Подписан
- 29.01.2024
- В сила
- 24.01.2024
- Състав
- Георги Росенов Гетов
Цитирани разпоредби
- чл. 128 · Наказателен кодекс
- чл. 129 · Наказателен кодекс
- чл. 130, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 131, ал. 2, т. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 131, ал. 2, т. 4 · Наказателен кодекс
- чл. 247г, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 249, ал. 4, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 55 · Наказателно-процесуален кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 269 гр. Пловдив, 16.01.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова и прокурора М. Ст. Л.
Сложи за разглеждане докладваното от Георги Р. Гетов Наказателно дело от общ характер № 20235330206889 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА-ПЛОВДИВ – редовно призована, се представлява от прокурор М. Л..
ПОДСЪДИМИТЕ:
С. Н. А. – редовно призован, се явява лично и с упълномощения си защитник адв. Д. Б., с пълномощно от досъдебното производство.
И. Н. А. – редовно призован, се явява лично и с упълномощения си защитник адв. Д. Б., с пълномощно от досъдебното производство.
ПОСТРАДАЛИЯТ Н. П. С. – редовно призован, не се явява и не се представлява.
СЪДЪТ докладва постъпили справки за съдимост за двамата подсъдими.
ПРОКУРОР: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
АДВ. Б.: Да се даде ход на разпоредителното заседание. Оттегляме молбата за отказ от защитник.
ПОДС. И.А.: Да се даде ход на разпоредителното заседание. Желая да ме защитава адв. Б..
ПОДС. С.А.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
СЪДЪТ, след съвещание, намира, че не са налице пречки за даване ход на разпоредителното заседание, като неявяването на пострадалия също не представлява такава пречка съгласно чл. 247г, ал. 2 от НПК, доколкото същият е редовно призован преди повече от 7 дни и не сочи уважителна причина за своето отсъствие.
1
Така мотивиран,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
СНЕ СЕ самоличността на подсъдимите:
И. Н. А. – роден на *** в гр. П., б.б.г., живущ в ***, без образование, неженен, работещ, неосъждан, с ЕГН: **********.
С. Н. А. – роден на *** в гр. П., б.б.г., живущ в ***, без образование, неженен, работещ, неосъждан, с ЕГН: **********.
СЪДЪТ разясни на подсъдимите правата им по чл. 55 от НПК, както и правото да участват в обсъждане на въпросите по разпоредителното заседание.
ПОДС. И.А.: Разбирам правата си.
ПОДС. С.А.: Разбирам правата си.
ПРОКУРОР: Получих съобщение за насрочване на разпоредително заседание, ведно с препис от разпореждането на съда преди повече от 7 дни и съм запозната с въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК.
АДВ. Б.: Получих съобщение за насрочване на разпоредително заседание, ведно с препис от разпореждането преди повече от 7 дни и съм уведомен за въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК.
ПОДС. И.А.: Получих препис от обвинителния акт, съобщение за насрочване на разпоредителното заседание, към което имаше копие на разпореждането на съда преди повече от 7 дни и съм запознат с въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК.
ПОДС. С.А.: Получих препис от обвинителния акт, съобщение за насрочване на разпоредителното заседание, към което имаше копие на разпореждането на съда преди повече от 7 дни и съм запознат с въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК.
СЪДЪТ разясни на участниците по разпоредителното заседание разпоредбата на чл. 248, ал. 3 от НПК, като им указа, че всички възражения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които не са поставени на обсъждане в разпоредителното заседание или които са приети за несъществени, не могат да се правят в съдебно заседание на първоинстанционния, въззивния и касационния съд.
ПРОКУРОР: Наясно съм, разбирам последиците.
АДВ. Б.: Наясно съм, разбирам последиците.
ПОДС. И.А.: Наясно съм, разбирам последиците.
ПОДС. С.А.: Наясно съм, разбирам последиците.
СЪДЪТ разясни на участниците по разпоредителното заседание правото им на отвод срещу състава на съда, прокурора, защитниците и съдебния секретар.
2
ПРОКУРОР: Нямам искания за отводи.
АДВ. Б.: Нямам искания за отводи.
ПОДС. И.А.: Нямам искания за отводи.
ПОДС. С.А.: Нямам искания за отводи.
ПРИСТЪПИ се към обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК.
ПРОКУРОР: Делото е подсъдно на Районен съд – Пловдив. Няма основания за прекратяване или за спиране на наказателното производство. На досъдебното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на правата на подсъдимите или на пострадалия. По отношение на т. 4 сме постигнали съгласие за споразумение между Районна прокуратура – Пловдив, подсъдимите и техния защитник. По т. 5 не са налице основания за извършване на някое от посочените действия. По отношение на мерките за процесуална принуда, взети спрямо подсъдимите, считам, че следва да бъдат потвърдени. Нямам искане за събиране на нови доказателства.
АДВ. Б.: Съгласни сме напълно със становището на представителя на държавното обвинение и се присъединяваме към него. Нямаме възражения за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на досъдебното производство, които да са довели до ограничаване на правата на подсъдимите или на пострадалия. По останалите въпроси поддържам становището на прокурора.
ПОДС. И.А.: Съгласен съм напълно с адвоката ми. Нямам какво друго да добавя.
ПОДС. С.А.: Също съм съгласен с адвоката. Нямам какво друго да добавя.
СЪДЪТ се оттегли на съвещание.
СЪДЪТ, след съвещание, като съобрази становищата на участниците в разпоредителното заседание и въпросите, предвидени в чл. 248, ал. 1 от НПК, приема следното:
Делото, с което съдът е сезиран, е подсъдно на Районен съд – Пловдив.
Не са налице основания за спиране или за прекратяване на наказателното производство.
Съдът намира обаче, че на досъдебното производство е допуснато съществено и отстранимо процесуално нарушение, което налага съдебното производство по делото да бъде прекратено и същото да бъде върнато на Районна прокуратура – Пловдив. В случая спрямо всеки от подсъдимите С. Н.
А. и И. Н. А. са повдигнати по две обвинения, като съдът констатира, че правната квалификация по отношение на обвинението за престъплението по чл. 131, ал.2, т. 3 във вр. с чл. 130, ал. 2 във вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, каквото обвинение е повдигнато и на двамата подсъдими, е вътрешно противоречива, което прави неясно обвинението от правна страна.
3
С разпоредбата на чл. 131, ал. 2, т. 3 от НК се инкриминира причиняването на лека телесна повреда на изрично изброените в ал. 2 лица и в случаите, когато на същите е причинена лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК. Въпреки това в обвинителния акт е направена привръзка с разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от НК. Същевременно причиняването на лека телесна повреда на полицейски служител, когато тя е по чл. 130, ал. 2 от НК, тоест причинена е болка или страдание без разстройство на здравето, е инкриминирано с разпоредбата на чл. 131, ал. 2, т. 4 от НК. Леката телесна повреда може да приеме правната форма или на разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, или да се изрази в причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето. За двете хипотези, когато такава телесна повреда е причинена на някое от лицата по чл. 131, ал. 2 от НК, се предвижда различно по размер наказание.
За да бъде обвинението ясно, прокурорът следва да отстрани противоречието в правната квалификация, за да не съществува съмнение за какво обвинение подсъдимите се предадени на съд, т.е. за причиняването на какъв вид телесна повреда. В този му вид обвинението е вътрешно противоречиво, тъй като остава неясно коя от двете хипотези на лека телесна повреда на полицейски орган се твърди да е осъществена. Така допуснатото нарушение при изготвянето на обвинителния акт е съществено по смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК, тъй като ограничава правото на всеки от подсъдимите да научи за какво престъпление е привлечен в това си процесуално качество. Освен това препятстван е и съдебният контрол, тъй като за съда също остава неясно каква по вид лека телесна повреда се твърди, че е причинена.
Независимо от заявено в днешното съдебно заседание съгласие на страните за разглеждане на делото по реда на особените правила на глава ХХІХ от НПК съдът намира, че не би могъл да разгледа и да се произнесе по съответствието на постигнатото споразумение със закона и морала предвид изначалната неяснота в рамката на обвинението.
Въпреки че процесуалното нарушение е съществено, то е и отстранимо, поради което следва да бъде прекратено единствено съдебното производство, а делото следва да бъде върнато на досъдебната фаза, където прокурорът да прецени какви по-нататъшни действия по компетентност следва да предприеме.
За пълнота следва да се обърне внимание, че така констатираният порок е наличен още в постановлението за привличане на обвиняеми на досъдебната фаза, порода което при ново внасяне на делото с обвинителен акт следва да е налице на първо място и редовно привличане на обвиняемите.
Разпечатката съдържа 60 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2385a489-4361-4ebd-aa42-72419495a2a3