Решение № 282 от 27.11.2025, Окръжен съд - Враца
- Съд
- Окръжен съд - Враца
- Дело
- Въззивно гражданско дело 521/2024
- Вид
- Решение № 282
- Подписан
- 27.11.2025
- Състав
- Евгения Георгиева Симеонова, Борис Константинов Динев, Калин Трифонов Тодоров
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 195, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.31 · Закон за защитените територии
- чл.73, ал.1 · Търговски закон
- чл.73, ал.4 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 282 гр. Враца, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Евгения Г. Симеонова
Членове:
Калин Тр. Тодоров
Борис К. Динев при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова като разгледа докладваното от Борис К. Динев Въззивно гражданско дело № 20241400500521 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх. № 10062/17.7.2024 г. по описа на Районен съд - Враца, на "ЛЕДЕНИКА СПА“ ООД, с ЕИК *** от *** - ищец в първоинстанционното производство, подадена директно в регистратурата на съда 17.7.2024 г., чрез процесуалния си представител адв. Л. А. Я. АК-Враца против Решение №406/19.6.2024 г. на Районен съд - Враца, Гражданско отделение 3-ти състав по гр.д. 321/2024 по описа на Районен съд - Враца.
Жалбоподателят обжалва решението като постановено с процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон.
Поддържа, че по делото било доказано правото на собственост на ищеца върху парцела в който е било построено бунгалото, което ответницата претендира да е придобил по давност.
Оспорва процесното бунгало да е търпим строеж. Твърди, че по делото не били събрани доказателства, че процесното бунгало е търпим строеж.
Твърди , че било опасно и смущавало правото на собственост на въззивника ищец в исковото производство.
Излага че по делото било доказано, че процесното бунгало е в имот на въззивника, но нямало доказателства за законността на изграждането на постройката.
Твърди, че към момента на изграждане на постройката са приложими нормите на ППЗТСУ според който строителство във вилни зони, курортни места и курортни части на населените места се допуска въз основа на застроителен и регулационен план (дворищнорегулационен план) (чл. 52 от ППЗТСУ). Освен това сгради и постройки се застроявали само в строителните граници на населеното място, като самите строителни граници се определят с общия градоустройствен план и се уточняват със 1 застроителен и регулационен план, а за населени места без общ градоустройствен план се определят със застроителен и регулационен план. (чл. 104 от ППЗТСУ). Излага, че е предвидено изключение от правилото, съгласно което „Извън строителните граници на населените места строежи могат да се извършват въз основа на частично застроително решение, както следва: 1. В земеделски земи - съгласно Наредба № 2 за застрояване на земеделските земи, когато обектите са съвместими с основното предназначение на земите; 2. в земеделски земи, чието предназначение се променя - след провеждане на съответните процедури по Закона за опазване на земеделските земи и правилника за прилагането му; 3. в други територии - съгласно нормите и реда за застрояване на такива територии (чл. 108 от ППЗТСУ), но за процесното бунгало нямало застроително решение е специално условие, заместващо изискването строителството да се извършва въз основа на подробен устройствен план, в частност въз основа на застроителен и регулационен план.
Твърди, че доколкото по делото е установено, че процесното бунгало е незаконно построено, то сдобиването на ответницата с констативен нотариален акт за собственост не променя обстоятелството, че процесното бунгало не представлява търпим строеж по смисъла на пар. 16 от ПЗР на ЗУТ.
Твърди, че бунгалото не е захранено с вода и не е свързано с В и К мрежа, освен това в одобрените проекти за строителство е предвидено, че попада в част от имота, предвидена за озеленяване. Самото бунгало било свързано с електрическата мрежа чрез съмнително отклонение от разположен в имота на въззивника трафопост и не отговаряло на изискванията за електро и пожарна безопасност и представлявало риск за хората и растителността в околността.
Моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено ново с което да бъде уважен изцяло предявения иск.
Претендира направените по делото разноски пред първата и настоящата инстанция.
С жалбата се правят доказателствени искания за допускане на основание чл.
195, ал.1 от ГПК изслушването на СТЕ със задача: „Отговаря ли бунгалото на изискванията за такъв тип сграда /пожарна безопасност, ВиК, екологични изисквания и т.н./?" и „Как е разположено бунгалото спрямо одобрения технически проект? Има ли то конфликт с предвидените в него обслужващи отклонения от ел. захранването?
Има ли конфликт с предвиденото паркоустройство и благоустройство?“ В срока за отговор по жалбата е подаден отговор на жалбата от ответника по жалбата С. И. Б. , с ЕГН ********** от *** - ответник в първоинстанционното производство, който депозира такъв с вх. №10694 от 1.8.2024 г., по описа на Районен съд - Враца, подаден директно в регистратурата на съда на 1.8.2024 г. чрез процесуалния си представител адв.М. Г. - АК-Враца, с който оспорва жалбата като неоснователна.
Намира обжалваното решение за пълно законосъобразно, напълно споделя правните изводи на първоинстанционния съд като обосновани и в съответствие с и процесуалноправните норми, приложими към правния спор и събраните в хода на производството доказателства.
Излага, че по делото са събрани доказателства, включително и заключението на вещото лице, което не е оспорено и е прието без възражения от страните.
Твърди, че процесното бунгало попада в защитена зона на ПП „Врачански балкан“ и по отношение на територията е приложима разпоредбата на чл.31 от 33Т.
Тъй като бунгалото е изградено към 80 -години на миналият век, което е посочено както от ищеца, така и от вещото лице, следва да се приеме, че то е в заварено положение и забраната по чл.31 от 33Т по отношение на него не е приложима, но същата се зачита към строителни мероприятия, които ще бъдат реализирани в този имот.
2
Оспорва че имотът в който е изградено процесното бунгало попада в обхвата на устройствен план преди изменение на ПУП и конкретното му предназначение да е определено в такъв ПУП, поради което и след като имотът попада в защитената територия на НП „Врачански балкан“ за него е приложим Плана на управление на ПП „Врачански балкан“ според който е забранено:
1. Промяна на предназначението, увеличаване капацитета на туристическите хижи, почивни бази и сгради за обслужване на съществуващи съоръжения, увеличаване на застроената и разгърната площ;
2. Забрана за заустване на непречистени до необходимата степен отпадъчни води в повърхностни водни обекти;
3. Вилно строителство;
4. Строителство на нови пътища, с изключение на горски по изготвен проект;
5. Паша на домашни животни;
6. Изграждане на производствени и промишлени предприятия;
7. Извеждане на сечи с изключение на санитарни такива.
Поддържа че въззивникът е запознат с ограниченията за ползване на имота доколкото имотът, в който се твърди, че е построено бунгалото е апортиран в капитала на въззивното дружество след оценка на вещи лица.
Доколкото бунгалото било построено през осемдесетте годни на 20-ти век за него не са приложими забраните, приложими за имота на въззивника.
С отговора на жалбата не се правят доказателствени искания, но въззваемият се противопоставя на доказателствените искания направени от въззивника.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата и потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
Претендира направените по делото разноски пред първата и настоящата инстанция.
В съдебно заседание въззивникът чрез процесуалния си представител поддържа жалбата.
В съдебно заседание въззиваемaта чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.
В производството пред въззивния съд е изслушано заключение на вещо лице по допуснатата пред въззивния съд съдебна експертиза.
При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.
259, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
При констатираната редовност на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема за установено от фактическа страна следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с пр. осн. чл. 109 от ЗС от „ЛЕДЕНИКА СПА“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Управителя В. Я. Д., чрез адв. Л. А. Я., вписан в Адвокатска колегия 3
- гр. Враца, със съдебен адрес за призоваване: *** против С. И. Б., с ЕГН: **********, с адрес: *** иск за премахне притежаваното от нея Бунгало № 6 със застроена площ от 32 кв., построено в поземлен имот 005100, находящ се в землището на село Згориград, с код по ЕКАТТЕ 30606, община Враца, област Враца, с обща площ 83,749 дка, начин на трайно ползване - друга селищна територия, категория при неполивни условия осма, находящ се в местността „Църквище”.
В исковата молба се твърди, че „ЛЕДЕНИКА СПА“ ООД, ЕИК: *** е собственик на недвижим имот № 005100, находящ се в землището на село Згориград, с код по ЕКАТТЕ 30606, община Враца, област Враца, с обща площ 83,749 дка, начин на трайно ползване - друга селищна територия, категория при неполивни условия - осма, находящ се в местността „Църквище”. Твърди се, че собствеността е придобита чрез апортна вноска в капитала на дружеството и в апортирания имот ищецът планира да изгради Ваканционен комплекс. Поддържа се, че в границите на имота към момента на изготвяне на проекта се намират хотелска сграда и 12 бунгала, които са в неизползваемо състояние. Твърди се, че с проекта се предвижда премахване на бунгалата и запазване, без намеса в хотелската сграда и предмет на проекта е ваканционен комплекс състоящ се от следните зони: Зона за достъп, паркиране и рецепция; Обща зона - ресторант, барбекю зона; Зона за палатки - 2 бр. платформи за палатки, баня, склад; Зона къщи за гости - 10 бр. Къщи; Хотелска зона.
Твърди се, че проектът цели минимално изменение на съществуващия терен и запазване на съществуващата дървесна растителност като малките размери на сградите позволяват разполагането им между съществуващите дървета, а по-големите сгради се намират в зоните на имота, които не са залесени. Поддържа се, че подхода към имота се намира в южния край, където са разположени и сградите с обслужващи функции.
Поддържа се, че автомобилен достъп има само рецепцията и ресторанта с цел зареждане и обслужване като в останалата част на имота се предвижда изграждането на пешеходни алеи, достигащи до всяка от къщите за гости. Твърди се, че проектът цели максимално запазване на природната среда като сградите в стръмните части на терена са повдигнати, с цел минимална намеса. Използват се естествени материали.
Твърди се, че къщите за гости са максимално отдалечени една от друга. Запазва се съществуващата дървесна растителност и в откритите зони, след почистване, се засаждат допълнително характерни за парка видове, по проект озеленяване.
Твърди се, че проектът е одобрен от компетентните органи и за него е издадено Разрешение за строеж №20/11.02.2021 г.
Поддържа се, че ответницата С. И. Б. е собственик на едно от негодните за употреба бунгала, разположено в имота на ищеца съгласно Нотариален акт за собственост върху недвижими имоти - Бунгала, придобити по давностно владение peг.
№ 144, том II, peг. № 1557, дело № 179 от 2018 г. на Нотариус В. В., вписан под № *** в регистъра на Нотариалната камара на Република България.
Твърди се, че разположеното в имота на ищеца бунгало № 6 със застроена площ от 32 кв. м., собственост на ответницата пречи на ищеца да упражнява в пълен обем правото си на собственост и да реализира пълноценно инвестиционните си намерения.