Решение № 2087 от 11.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2087 гр. София, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20261110206663 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.

Образувано е по подадена жалба срещу наказателно постановление № 002851, издадено на 26.04.2022г. от Г.А.Т. -началник отдел“Контрол и правоприлагане“в Национално тол управление/НТУ/ към Агенция“Пътна инфраструктура“гр.София, с което е наложена глоба от 300 лева на М. И. П. ЕГН ********** за това, че на 10.12.2021г., в 14:00:44 часа, ППС лек автомобил, марка“,,***''“, модел“,,***''“, с рег.№ ,,***'' попадало в категорията на пътно превозно средство, за което се дължала, но не била заплатена такса по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата се движело в Столична община, по път А-1 км. 0+472/София-ПловдивСтара Загора-Ямбол-Бургас/- нарушение на чл.139, ал.6 от ЗДвП.

Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от санкционираното лице, като се посочва, че НП е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и се явява незаконосъобразно.

Жалбоподателят не се явява в съдебно заседание, не се представлява.

Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва подадената жалба, моли НП да бъде потвърдено.

Депозираната жалба срещу атакуваното НП е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения 14-дневен срок от надлежно легитимирано лице.

Съдът след като обсъди доводите в същата, както и събраните по делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло 1 правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че са налице основания за неговата отмяна и прекратяване на административнонаказателното производство поради следното:

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

На 10.12.2021г., в 14:00:44 часа, ППС - лек автомобил, марка“,,***''“, модел“,,***''“, с рег.№ ,,***'', с технически допустима максимална маса -до 1 860 кг се движел в Столична община, по път А-1 км. 0+472/София-Пловдив-Стара Загора-Ямбол-Бургас/ без да е заплатена необходимата винетна такса. На 11.12.2021г. в 11:50 часа автомобилът, управляван тогава от жалбоподателката, бил спрян за проверка на път I-5 км. 235. Служителите на АПИ констатирали, че за посоченото ППС, собственост на М. И. П., с водач - жалбоподателката П., не била заплатена дължима пътна такса по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата 10.12.2021г., в 14:00:44 часа при движение в Столична община, по път А-1 км. 0+472/СофияПловдив-Стара Загора-Ямбол-Бургас/ .

Във връзка с констатираното нарушение бил издаден АУАН, а въз основа на същия обжалваното НП.

Съдът установи така изложената фактическа обстановка на база на събраните писмени доказателства по делото – клип към нарушение, справка от системата за отчитане на нарушения, както и от показанията на свидетеля С., които съдът кредитира като логични последователни и добросъвестно депозирани. Същия дава информация за хода на проверката и установеното от него.

При така установената фактическа обстановка съдът счита, че са налице основания за отмяна на обжалваното НП и прекратяване на административнонаказателното производство поради изтичане на абсолютната давност за административнонаказателно преследване по смисъла на чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК. Съгласно чл. 11 от ЗАНН „По въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго”. В този смисъл са и задължителните указания, дадени с Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г., по т.д. № 1/2014 г. на ОСНК на ВКС и ОСС на Втора колегия на ВАС, съгласно които разпоредбите на чл. 80-81 НК относно давността се прилагат в административнонаказателното производство на основание чл. 11 ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 НК наказателното (в случая административнонаказателното) преследване се погасява с изтичане на 3- годишен давностен срок при предвидени по-леки наказания от „лишаване от свобода”. В настоящия случай е налице визираната хипотеза, доколкото по ЗАНН са предвидени именно по-леки 2 административни наказания - „глоби”, респ. „имуществени санкции”, „лишаване от права” и „обществено порицание”. Съобразно разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80, ал. 1 НК. В настоящия случай разпоредбата на чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК предвижда абсолютен давностен срок в размер на 4 години и 6 месеца, който започва да тече от извършване на деянието. Доколкото процесното административно нарушение е извършено на 10.12.2021 г., абсолютната давност за административнонаказателно преследване е изтекла на 11.06.2026 г. Давността е приложима, доколкото НП не е влязло в сила като невръчено на санкционираното лице, а след връчването му в срок е подадена жалба.

Съобразявайки всичко гореизложено, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното НП следва да се отмени изцяло поради настъпването на правопогасяващ юридически факт, а именно изтичане на предвидената в закона давност за административнонаказателно преследване. Същевременно, административнонаказателното производство следва да се прекрати поради изтичане на предвидената в закона погасителна давност, в какъвто смисъл е и разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 3 ЗАНН.

Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН и предвид направеното изрично искане в хода на съдебното производство от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, в полза на последния следва да се присъдят направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. В случая се претендират разноски както пред предходния съдебен състав на СРС, разгледал НАХД 2784/2025г., така и по КНАХД 11848/2025г. на АССГ общо в размер на 1200 лева. Същите следва да бъдат присъдени на жалбоподателката в евро, а именно 614.88 евро.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 3 ЗАНН и чл. 11 ЗАНН, вр. чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, Софийски районен съд, НО, 116-ти състав РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 002851, издадено на 26.04.2022г., от Г.А.Т. началник отдел“Контрол и правоприлагане“в Национално тол управление/НТУ/ към Агенция“Пътна инфраструктура“гр.София, с което е наложена глоба от 300 лева на М. И. П.

ЕГН ********** за това, че на 10.12.2021г., в 14:00:44 часа, ППС - лек автомобил, марка“,,***''“, модел“,,***''“, с рег.№ ,,***'' попадало в категорията на пътно превозно средство, за което се дължала, но не била заплатена такса по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата се движело в Столична община, по път А-1 км. 0+472/София-Пловдив-Стара Загора-Ямбол-Бургас/- нарушение на чл.139, ал.6 от ЗДвП.

3

ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство.

ОСЪЖДА Агенция пътна инфраструктура да заплати на М. И. П. ЕГН ********** сумата от 614.88 евро - разноски пред АССГ и СРС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.

София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4