Определение № 110 от 18.02.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 110 гр. Варна, 18.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно частно гражданско дело № 20263000500026 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на П. П. П. вх. № 4224/29.10.2025г по описа на ОС-Търговище срещу определение № 461/23.09.2025г постановено по гр.д.№ 235/2025г на ОС-Търговище, с което съдът е прекратил производството по делото на осн. чл. 129 ал.3 ГПК.

Счита същото за незаконосъобразно и неправилно, поради нарушение на процесуалните правила и необосновано. Жалбоподателят излага, че навел твърдения, че претендира обезщетение за вреди в лично качество – като едноличен собственик на капитала на посочените в исковата молба дружества, които след освобождаването му от ареста, заварил ограбени, напълно лишени от от средства за продължаване на търговската им дейност. В тази връзка представил анализи на стоковите и паричните наличности на дружествата, въз основа на които е формулирал претенцията си за заплащане на обезщетение в размер на сумата от 200 000лв, равняваща се на стойността на изнесените от ответницата пари и стоки от търговските помещения на посочените в ИМ дружества.

При тази ситуация П. нямал възможност да развива търговска дейност в гр. Търговище и смятал да прекрати дружествата с тяхната ликвидация, но предвид липсата на оборотни средства и активи на последните, бил възпрепятстван да заплати дължимите данъци и осигуровки на НАП и НОИ за времето на неговото задържане и съответно да инициира производствата по ликвидация.

Искането до съда е за отмяна на обжалваното определение и за връщане на делото на ОС-Търговище за продължаване на съдопроизводствените 1 действия.

В срока по чл.276 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор вх.№ 119/9.01.2026г от И. Й. П., чрез адв. Н. М. от РАК, със становище за допустимост, но неоснователност на жалбата. Исковата молба на П. П. не отговаря на изискванията на чл.127 ГПК и тези недостатъци не са преодолени с подадените от ищеца две уточняващи молби, поради което е невъзможно съдът да определи точният предмет на делото, да отдели спорните от безспорните факти, да разпредели доказателствената тежест и да даде указания в тази насока.

Моли за потвърждаване на обжалваното определение.

ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД намира жалбата за допустима – подадена е в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт.

Разгледана по същество е неоснователна по сл. съображения:

П. П. П. е сезирал съда с исковата си молба срещу И. Й. П., по която е било образувано гр.д.№ 1480/2025г по описа на СГС. Впоследствие, по отвод за местна подсъдност на ответницата, делото е прекратено и изпратено на местно компетентния ОС-Търговище. Пред последния е образувано под гр.д.

№ 235/2025г. По него се претендира осъждането на И. П. да заплати на ищеца сумата от 200 000лв, представляваща имуществени вреди, претърпени от: търговските дружества:

„ПРОСПЕРИДАД“ЕООД

ЕИК

205319865,

„БЕНДИТА“ЕООД ЕИК 205433648, „ИНФИНИДАД“ЕООД ЕИК 205529908,

„ФУЕРЗА“ ЕООД ЕИК 205529835, „ВАЛЕНТИА“ЕООД ЕИК 205837733, чийто едноличен собственик на капитала и управител се явява настоящият ищец П. П. П. и управител. Излага, че на 10.02.2020г бил задържан, а през периода от 12.02.2020г до 16.05.2020г му била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ по досъдебно производство, което се водело в гр.

Търговище.

Когато посетил магазина, ползван от дружествата, заварил незначителна част от търговския инвентар, а цялата стока и касова наличност липсвали. Достъп до търговското помещение имала единствено ответницата през периода от задържането му до изменение на мярката му за неотклонение. По нареждане на ищеца бил съставен счетоводен анализ към 16.03.2020г за наличните стоки и пари в петте дружества, от който били установени липси на стоки и парични средства на обща стойност от 200 000лв. Твърди, че в този размер му били нанесени имуществени вреди, вследствие неправомерното поведение на ответницата И. П.– същата, наред със сестра си, родителите си и дядо си, взела стоките и парите, когато ищецът отсъствал.

При администриране на ИМ, ОС-Търговище е констатирал, че между страните е налице друго висящо производство - по гр.д.№ 52/2025, образувано на 14.02.2025 също в ОС-Търговище. След служебно извършена справка в ЕИСС установил идентичност на фактическите твърдения, наведени по настоящата ИМ с тази по гр.д.№ 52/2025г в ОС-Търговище. Разликата се 2 състои в това, че исковете по гр.д.№ 52/2025 са предявени от петте търговски дружества, на които настоящият ищец е едноличен собственик на капитала и управител, посочени по горе, а именно: „ПРОСПЕРИДАД“ЕООД, „БЕНДИТА“ЕООД,

„ИНФИНИДАД“ЕООД,

„ФУЕРЗА“ЕООД, и

„ВАЛЕНТИА“ЕООД. По настоящото дело ищец е самото физическо лице П.

П.. Така по първото дело ищецът претендира осъждането на ответницата от името на петте си търговски дружества, а по второто дело претендира същите вреди, но вече в лично качество на физическо лице като собственик на петте дружества.

В постъпилия по настоящото дело писмен отговор отв. И. П. е изразила становище, че дори и да има вреди, то те се отнасят до търговската дейност на дружествата на ищеца П. П., а не са причинени на ищеца в личното му качество на физическо лице.

Очевидно било, че, ако стоката и касовата наличност са били на търговските дружества, то вредите настъпват в техния патримониум и затова липсва правен интерес същите вреди да бъдат претендирани и от физическото лице.

Тъй като те са причинени или на търговските дружества, или на ищеца.

Затова, ако се касае за едни и същи вреди, то ищецът следва да уточни дали са били причинени на дружествата или лично на него като физическо лице.

В тази връзка с Разпореждане № 173/9.06.2025 ОС е дал указания на ищеца по настоящото дело да уточни дали вредите са били причинени на търговските дружества на ищеца или лично на него ; има ли разлика между това, което търси по настоящото дело и по първото заведено дело под № 52/2025 /същото към момента на постановяване на разпореждането е било висящо пред ВКС по повод на жалба срещу отказ за освобождаване от държавна такса/

С уточняваща молба вх.№ 2842/15.07.2025 П. П. е изложил е, че действително образуваното гр.д.№ 52/2025г по описа на ОС-Търговище е по исковата молба, подадена от горепосочените пет търг. дружества срещу И. П..

По настоящото дело претендира вредите, които лично претърпявал от неправомерните действия на ответницата, които произтичали и били свързани с вредите, нанесени от нея на неговите дружества, на които той е едноличен собственик на капитала.

По-нататък излага, че, макар да имало припокриване на изложените фактически обстоятелства по двата иска, за разлика от претенцията на дружествата, претърпените от него вреди са следствие от ограбването на дружествата му и всички налични парични средства и стокови запаси в тях които той като едноличен собственик загубил в резултат прекратяване дейността на дружествата му. Отново повтаря, че след м. май 2020г не заварил нищо в дружествата - нито стока, нито пари, което довело до реалното спиране на дейността им и при ликвидацията на дружествата нямало да остане положителен финансов резултат, който той да получи като едноличен собственик на капитала.

3

Поради изложеното е счел, че спорът по гр.д.№ 52/2025г се явява преюдициален за настоящия и по тази причина е поискал спирането на производството по настоящото дело.

С последващото Разпореждане № 217/18.07.2025г ОС-Търговище е приел, че заявеното от ищеца с уточняващата молба за лично претърпени вреди вследствие ограбването на търговските му дружества, поставяло други въпроси. Твърдението на ищеца, че поради действията на ответницата се стигнало до прекратяване дейността на търговските му дружества и така бил лишен от печалбите, които би получил, вече сочело на претенция за пропуснати ползи от дейността на дружествата. Това от своя страна сочело на съществена промяна в обстоятелствената част понеже вредите, нанесени на дружествата, във вид на претърпени загуби се различават от вредите от пропуснати ползи.

При това положение ОС-Търговище отново е оставил производството оп исковата молба без движение с даване на ясни указания ищецът да посочи какви вреди във вид на пропуснати ползи претендира - лични доходи и как точно изчислява размера им, за какъв период от време счита, че са му били причинени в лично качество; как са били уредени взаимоотношенията му във връзка с доходите от търговската дейност – той като управител ли е получавал заплата или е разпределял печалба, или и двете. Посочено е още, че едва след като приеме исковата молба за редовна, може да вземе отношение по искането за спиране на настоящото производство до приключване на предходното дело, след като преценидали е налице преюдициална връзка между двете дела.

С уточняваща молба вх.№ 3646/18.09.2025г ищецът преповтаря вече изложеното в исковата молба и в предходната уточняваща молба от 15.07.2025г как бил задържан по скалъпени обвинения и това довело до спиране на търговската дейност на дружествата му, до липсата на средства да извърши ликвидацията им поради невъзможността търговската дейност да продължи. Освен това, в качеството му на управител не бил получил дължимите му се възнаграждения, но най-голямата вреда била тази, че ответницата затруднила ликвидацията на дружествата и го лишила от получаването на дивиденти по чл.271 от ТЗ, които вреди оценява на 200 000лв.

Като не е изпълнил дадените му указания, това прави невъзможно определянето предмета на делото, респ. срещу какво да се защитава ответната страна и затова ОС с Определение № 461/ 23.09.2025г е прекратил производството по делото.

ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД споделя изводите на първоинстанционния съд, че дори и след втората подадена уточняваща молба, исковата молба е останал нередовна. Ищецът П. П. не е описал еднозначно имуществените вреди, които претендира като физическо лице – дали търси реално претърпени загуби или пропуснати ползи, нито конкретизира начина, по който са формирани същите по пера, по размер и период.

Като не е положил необходимите процесуални усилия да отстрани 4 допуснатата нередовност на исковата молба така, че да може да бъде преценена допустимостта на иска и надлежното му упражняване, като бъде очертан предметът на спора и това да даде възможност на ответника също да организира защитата си, правилно ОС-Търговище е прекратил производството по делото на осн.чл.129 ал.3 ГПК.

Предвид изложеното жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважени и определението - да бъде потвърдено.

Предвид горното , СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определението на ОС-Търговище № 461/

23.09.2025 по гр.д.№ 235/2025г за прекратяване на производст вото по делото поради нередовност на исковата молба, на осн.чл.129 ал.3 ГПК.

Определението може да бъде обжалвано пред ВЪРХОВЕН

КАСАЦИОНЕН СЪД с частна касационна жалба при условията на чл.280 ГПК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5