Решение № 35 от 05.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. София, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИРИНА СТ. СТОЕВА при участието на секретаря ЕЛИ Б. БИНЕВА като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Административно наказателно дело № 20251110213280 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по подадена жалба от „,,***''“ ЕООД срещу Наказателно постановление (НП) № 844273-F831862/13.08.2025 г., с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1300,00 лева за нарушение по чл. 118, ал.

1 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.

В подадената жалба за изложени оплаквания, че издаденото наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно. Възразява се, че контролната продажба не е извършена от управителя на дружествотожалбоподател, а от служител. В длъжностната характеристика на последния било отразено, че същият следва да приема парични суми, да връща ресто и да издава касови бележки и фактури. В НП не било посочено по ясен начин извършеното нарушение, не съдържало точно посочване на самоличността на служителя, допуснал нарушението. Този пропуск се отразил върху възможността санкционираният да упражни правото си на защита. Възразява се, че за едно и също нарушение на жалбоподателя били наложени две наказания – глоба и запечатване на обекта. Направено е искане за отмяна на обжалвания акт.

1

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не е бил представляван.

В открито съдебно заседание въззиваемата страна и административнонаказващ орган – Началник на отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, редовно призована, е била представлявана от упълномощен юрисконсулт. На етап съдебни прения е направено искане жалбата да бъде оставена без уважение, а НП – да бъде потвърдено. Посочено е, че извършеното нарушение било безспорно доказано, а актът за установяване на административно нарушение (АУАН) и НП били съставени от компетентни органи, в изискуемата от закона форма и при спазване на законовите реквизити. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 20.06.2025 г. г. около 13,50 часа свидетелката С. М. П., заемаща длъжност „главен инспектор по приходите“ в НАП, в хода на изпълнение на задълженията си предприела проверка на търговски обект – сергия, стопанисван от дружеството-жалбоподател. В стопанския обект към момента на проверката се намирал служител на дружеството. Свидетелката извършила контролна покупка на 1 банан с тегло 0,238 кг и с цена за кг 4 лева, 2 лимона с тегло 0,294 кг. и с цена за кг 7,99 лева – всичко на обща стойност 3,30 лева, която продажна цена била заплатена в брой на служителя на дружеството.

След извършване на контролната покупка на свидетелката П. не била дадена касова бележка, издадена от електронен касов апарат или от кочан.

Продажбата не била регистрирана. След извършване на контролната покупка свидетелката П. се легитимирала на служителя като контролиращ. На място се явил управителят на дружеството. В търговския обект бил установен електронен касов апарат модел „Дейзи Експерт SX01“, регистриран в НАП с потвърждение № 4717856/21.05.2024 г., индивидуален номер на фискалното устройство DY568541, индивидуален номер на фискалната памет 36747514. В хода на проверката бил разпечатан дневен финансов отчет – л. 14 от делото, видно от който в деня на проверката и до разпечатката същият бил с нулеви стойности и не отразявала контролната покупка.

2

На 30.06.2025 г. свидетелката П. съставила АУАН № F831862/30.06.2025 г., в който било прието, че с поведението си жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. На 30.06.2025 г. актът бил връчен на дружеството чрез управителя му.

В срок не постъпили възражения.

Въз основа на така съставения АУАН, при сходство на описаното нарушение и дадената му правна квалификация, на 13.08.2025 г. Началник на отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на жалбоподателя било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1300,00 лева за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.

На 28.08.2025 г. на управителя на дружеството-жалбоподател било връчено обжалваното НП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства – трудов договор № 3/18.06.2025 г., длъжностна характеристика на л. 9 от делото, протокол за извършена проверка в обект от 20.06.2025 г., опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката от 20.06.2025 г., разпечатки от фискално устройство на л. 14 от делото, декларация от лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение, декларация за стопанисвани обекти от задължено лице, заповед № З-ЦУ-30875/23.06.2025 г., заповед № 441/16.06.2023 г., извлечение от електронна заповед № З-ЦУ-30-393/25.03.2025 г., заповед № 60/21.01.2019 г. - всички приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Същите са непротиворечиви помежду си и налагат еднопосочни изводи в горепосочения смисъл, тълкувани поотделно и съвместно. В синхрон с тях са и свидетелските показания на свидетелката П., които съдът кредитира изцяло като логични, последователни и подробни в изложението им. От същите успешно се установява времето, мястото и механизмът на нарушението, както и обхватът и ходът на проведената проверка за констатирането му.

С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу 3 подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В производството по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН районният съд следва да извърши проверка за законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП отговарят по форма и съдържание на изискванията на ЗАНН, издадени са от компетентните за това административни органи, като е спазена процедурата по връчване и обезпечаване възможността за защита от нарушителя.

Съгласно чл. 193, ал. 2 от ЗДДС актовете за установени нарушения на разпоредбите на ЗДДС се съставят от органите по приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Актът за установяване на нарушението е съставен от лице, заемащо длъжност „главен инспектор по приходите“ в НАП, и имащо качеството „орган по приходите“ съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП. Наказателното постановление е издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, който е оправомощен от изпълнителния директор на НАП да издава наказателни постановления за нарушения по чл. 185 от ЗДДС, видно от т. 1.1, б. „г“ от приетата като писмено доказателство заповед № З-ЦУ-30-875/23.06.2025 г.

С оглед възраженията в жалбата следва да се посочи, че АУАН и НП съдържат изискуемите реквизити по чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.

Съдът не счита, че за очертаване по ясен и недвусмислен начин на нарушението е било необходимо изричното включване в описанието на същото самоличността на служителя, с който е била извършена контролната покупка, предвид субекта на нарушението и обстоятелството, че юридическите лице като субекти на правото действат чрез своите органи, а техните служители и работници – продавачи извършват действия от името и за сметка на юридическите лица – търговци в хода на извършваната от тях трудова дейност като търговски помощници. Описанието на нарушението, включващо изричното споменаване на обстоятелството, че касова бележка – електронна или от кочан, не е била издадена на купувача и че покупката не е 4 била регистрирана в дневния оборот на дружеството – продавач е достатъчно за закрепяне по ясен и недвусмислен начин на параметрите на административнонаказателното обвинение. Следва да се отбележи, че макар изрично да не е посочено, по несъмнен начин както в АУАН, така и в НП, се подразбира от цялостното съдържание на актовете възприетото от актосъставителя, респ. наказващия орган, че нарушението е осъществено по време и място на посочената с дата, час и описание на адреса на проверения обект проверка. В този смисъл допълнително уточнение не е било и необходимо.

При съставяне на АУАН и издаване на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН.

Съдът счита, че извършването на нарушението се явява доказано.

Разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС императивно предвижда, че „Всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.“.

В настоящия случай регистрираното лице по ЗДДС и субект на нарушението е именно дружеството-жалбоподател в качеството му търговец по сделката, стопанисващ проверявания търговски обект и с явна регистрация предвид декларираните данни и монтираното в обекта фискално устройство.

Макар административнонаказателната отговорност да е лична (чл. 24, ал. 1 от ЗАНН), разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН изрично предвижда възможност за ангажиране на такава на еднолични търговци и юридически лица, когато това е изрично предвидено, какъвто е настоящият случай. В този смисъл неоснователни са възраженията в жалбата – ирелевантно в случая е, че бездействието не е било осъществено от управителя, а от служител на дружеството, или това, че по длъжностна характеристика служителят е имал задължението да издава касови бележки. Последното касае единствено възможността за ангажиране на дисциплинарна отговорност на служителя или работника, което е в преценката на дружеството – работодател.

5

По делото успешно се доказа, че след контролно извършена покупка в обект на дружетсвото-жалбоподател нито е била издадена фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), нито продажбата е била регистрирана, поради което е било допуснато нарушение на правилото на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Предвид гореизложеното съдът счита, че жалбоподателят е извършил от обективна страна състава на вмененото му административно нарушение, доколкото отговорността на юридическите лица е обективна и субективната страна не подлежи на изследване.

Съдът счита, че са налице предпоставките за налагане на имуществена санкция на дружеството на основание чл. 185 от ЗДДС, предвиждаща санкциониране на виновните лица за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.

Съдът намира, че случаят не може да бъде третиран като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са налице факти и обстоятелства, които да занижават обществената опасност на извършеното в сравнение с обичайното проявление на нарушенията от съответния вид. Напротив, макар по делото да не са събрани данни за предходно санкциониране на дружеството за същото нарушение (а в НП да е отбелязано, че нарушението е първо), нарушителят се явява търговец, който следва да упражнява дейността си при съответните стандарти за професионални знания и умения. Чрез поведението си същият е допуснал нарушение, което макар и формално (неизискващо настъпване на резултат), е застрашило обществените отношения, обезпечаващи закрилата на неограничен брой потребители и извършването на изрядна търговска и фискално-отчетна дейност. За преценката си съдът отчете и обстоятелствата, че търговската дейност е извършена в една от найоживените търговски локации в столицата и в средата на деня е отчетена нулева стойност на дневния финансов отчет до този момент в обекта. Предвид изложеното съдът счита, че определеният размер на наказанието към минимално предвидените предели за юридически лица в размер от 1300,00 лева би изпълнил целите на общата и специалната превенция по чл. 12, ал. 1 от ЗАНН.