Решение № 6299 от 18.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6299 гр. София, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Ивета Антонова

Георги Кацаров при участието на секретаря ЦветоС.а В. Гулийкова като разгледа докладваното от Георги Кацаров Въззивно гражданско дело № 20231100508062 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от 04.05.2023 г. на „Е. 2000“ ЕООД – ищец по гр. дело № 45552/2021 г., Софийски районен съд, 72 състав срещу постановеното по него Решение № 5300/04.04.2023 г., с което са отхвърлени исковете на ищеца с правно основание чл. 422 ГПК за признаване на установено, че ответникът С. Д. дължи сумата от 4 484, 04 лв., представляваща претърпени вреди по договор за ремонт на автомобил марка „БМВ“ с рег. № ******* /влючващи платени данъци, платена цена на автомобила и закупени части за автомобила/ и платен аванс, ведно със законна лихва от 23.09.2020 г. до изплащането й.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се неточно прилагане на правната норма на договора за изработка, процесуални нарушения във връзка с процедурата за връчване на издадената заповед за изпълнение и несъответствие между установените по делото факти и правните изводи на съда. Съдът неправилно бил приел, че следвало да има съвпадащи волеизявления за сключването на договора за изработка. Сочи се, че такива липсвали поради недобросъвестно поведение на ответника.

Счита се, че погрешно били игнорирани показанията на свидетеля П.. Липсвали подробни мотиви в решението. Твърди се, че съдът не бил констатирал, че издадената заповед за изпълнение била влязла в сила след връчване на съобщение на длъжника по реда на глава IV от ГПК и e назначил особен представител без да отчете редовното връчване на книжата.

Поддържа се противоречие, изразяващо се в издаване на заповед за изпълнение, но отхвърляне на установителния иск по чл. 422 ГПК.

Въз основа на изложеното се иска отмяна на процесното решение в обжалваната му част и постановяване на ново, с което изцяло да се уважи предявения иск.

Насрещната страна С. Д. Д. – редовно уведомен на 19.06.2023 г. не подава отговор и не взема становище в законоустановения срок.

От фактическа страна съдът установява следното.

1

Производството по гр. дело № 45552/2021 г., Софийски районен съд, 72 състав е образувано по Искова молба с вх. № 35952/03.08.2021 г., подадена от „Е. 2000“ ЕООД с твърдението, че на 27.08.2010 г., след съгласуване с ответника С. Д., закупило лек автомобил марка „БМВ“, модел „318 И“ на цена от 2800 лв. за извършване на каскади, която дейност била предмет на дейност на дружеството. Автомобилът бил предаден на ответника на 29.08.2010 г. с цел да го подготви за извършване на каскади. За извършване на ремонта управителят на дружеството закупил части на обща стойност 600 лв., както и платил 500 лв. аванс през 2018 г. В периода 2015 г.- 2020 г. платил и данъците за автомобила на обща стойност 584 лв. Задълженията на възложителят били за предаване на автомобила в годно за подобрения състояние и заплащане на възнаграждение за извършената работа при връщане на автомобила, а ответникът следвало да оборудва автомобила за специфичната дейност на възложителя. Първоначално не бил уговорен срок за изпълнение, но през 2018 г. при заплащане на аванс от 500 лв. възложителят определил изпълнението да бъде „в кратки срокове“. Ищецът отправял многократно молби до ответника във връзка с извършването на ремонта, но същите били без резултат, като ищецът дал срок на ответника чрез отправяне на нотариална покана, връчена му лично на 09.07.2020 г. Ответникът не върнал автомобила, който междувременно се амортизирал и не можел да се ползва.

Въз основа на изложеното ищецът претендира да се установи спрямо ответника дължимостта на сумата от 4 484, 04 лв., която представлявала сбор от следните суми: 2 800 лв. – стойността на автомобила: 500 лв. – заплатен от ищеца на ответника аванс; 200 лв. за покупката на тръби за ролбари; 100 лв. за покупката на ламарина за прагове; 150 лв. за покупката на специфични джанти; 150 лв. за покупката на диференциал и сумата от 584, 04 лв. – заплатени данъци за автомобила за периода 2015 г. – 2020 г. Върху сумите се претендира заплащането на законна лихва от 24.09.2020 г. /денят следващ датата на подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение/ до окончателното плащане.

Ответникът С. Д. Д., чрез своя особен представител адв. Й. оспорва исковата молба по основание и размер. Твърди, че между страните липсвала облигационна връзка. Не било доказано даването на посочените в исковата молба суми. Сумата от 584, 04 лв. се явявала особено задължение към държавния фиск. Направено е възражение за настъпила погасителна давност.

По делото е представен Договор за покупко-продажба на превозно средство от 27.08.2010 г., в който продавачът К.А. е продал на купувача „Е. 2000“ ЕООД лек автомобил марка „БМВ“, модел „318 И“ за сумата от 1 800 лв. От свидетелство за регистрация, част I е видно, че „Е. 2000“ ЕООД е собственик на лек автомобил марка „БМВ“, модел „318 И“ с рег. № *******. Представена е нотариална покана от „Е. 2000“ ЕООД до С. Д., връчена му чрез нотариус с рег. № 142 с район на действие СРС на дата 09.07.2020 г., с която представителят на „Е. 2000“ ЕООД уведомява С. Д., че разваля договора за изработка на автомобила и отправя покана в тридневен срок от получаването на уведомлението да върне доброволно 1 000 лв., дадени за ремонтирането на автомобила; 2 800 лв. - неговата стойност и 1 200 лв. обезщетение за претърпените от канещото дружество имуществени вреди под формата на пропуснати ползи.

По делото са представени: Приходна квитанция № 7223079285/20.09.2015 г., издадена от Столична община, район Студентски за сумата от 108, 81 лв.; Приходна квитанция № 7223123597/09.03.206 г., издадена от Столична община, район Студентски за сумата от 395, 67 лв.; Приходна квитанция № 7223186368/22.06.2017 г., издадена от Столична община, район Студентски за сумата от 114, 54 лв.; Приходна квитанция № 7223217412/23.03.2018 г., издадена от Столична община, район Студентски за сумата от 225, 49 лв.; Приходна квитанция № 7223259297/26.02.2019 г., издадена от Столична община, район Студентски за сумата от 104, 95 лв. и Приходна квитанция № **********/21.02.2020 г., издадена от Столична община, район Студентски за сумата от 146, 93 лв.

Пред първоинстанционния съд са изслушани свидетелските показания на Е. П., който е посочил, че с управителя на ищцовото дружество се познават от 2000 г. по повод на общата им дейност, свързана с каскадьорските услуги. Познава и ответника Д., който го знае като 2 автомеханик. Знаел, че управителят на ищцовото дружество – Е. закупил автомобил през 2010 г. за каскадьорската дейност на дружеството. Колата била марка „БМВ“ , модел „318 И“. Колата била предоставена на С. Д. с цел да бъде оборудвана за тренировъчна дейност.

След предоставянето на колата възложителят започнал да дава пари за подготовката.

Детайлите за ремонта – прагове, диференциали, ролбари за подсилване на колата.

Свидетелят лично дал пари през 2017 г. в размер на 200 лв., Е. дал 300 лв. В периода 2010 г.

– 2017 г. ходил шест пъти до сервиза на ответника, който се намирал в Студентски град. От 2017 г. спрял да го вижда. Не присъствал на конкретен разговор между двамата, в който Е. да иска от Д. връщане на автомобила.

Въз основа на тези доказателства съдът постановил своето решение, в което приел, че по делото не се доказало съществуването на облигационна връзка между страните и предаването на автомобила. Прието е, че предвид предмет на дейност на ищцовото дружество било неоправдано в толкова продължителен срок от 10 години възложителят да не потърси автомобила си. По тези съображения исковете са отхвърлени.

Пред въззивната инстанция са представени в писмен вид показанията на С. Д. дадени в рамките на досъдебно производство по пр. пр. № 31052/2023 г. по описа на Софийска районна прокуратура. В тях разпитваното лице е посочило, че автомобилът бил в сервиза му в Студентски град и Е. можел да си го вземе по всяко време.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно.

Направеното във въззивната жалба възражение за недопустимост на постановеното по делото решение предвид довода за влязла в сила заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, е неоснователно. Именно тази хипотеза е една от предпоставките съдът да даде указание на заявителя, че може да предяви иск за своето вземане – чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Предвид изложеното следва да се приеме, че решението се явява допустимо.

Разгледано по същество е и правилно. Във връзка с доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави следното:

Спорните въпроси между страните са дали същите са обвързани от договор за изработка чийто предмет е ремонта на лек автомобил марка „БМВ“, модел „318 И“ с цел той да бъде годен за извършване на каскади, дали договорът е изпълнен и заплащани ли са сумите за аванс и за покупка на части за ремонта.

Неоснователен се явява доводът, че за сключването на договора за изработка не следвало да има съвпадащи волеизявления при недобросъвестност на ответната страна.

Иманентна характеристика на всеки договор е постигането на съгласие между договораящите се страни за неговия предмет, определен от правата и задълженията, които те поемат. В исковата молба недобросъвестното поведение на ответника се твърди да се е проявило не при сключването на договора, което би обусловило неговата преддоговорна отговорност, а при изпълнението му, което в исковата молба се квалифицира като пълно неизпълнение. При коректен прочит мотивите на първоинстанционния съд е видно, че решаващият състав е преценил, че липсват доказателства за сключването на договора, а не че отсъствала необходимост от наличието на съвпадащи волеизявления.

3

Правилно съдът е приел, че за договора за изработка липсва задължение същият да се сключи в писмена форма, но това не освобождава страната, която претендира вреди от неизпълнението му да докаже съществуването на договора и неговите клаузи като страни, предмет, цена и срокове. Това са и основните елементи на всеки договор.

Единствените доказателства по делото са изслушаните свидетелски показания на Е. П..

В тях той посочва, че знаел за предаването на автомобила на ответника, но не посочва да е присъствал на постигането на договорката между страните и поетите по нея права и задължения. В исковата молба се твърди, че сумата в размер на 200 лв. е дадена от ищцовото дружество, а свидетелят твърди той лично да ги е дал. В свидетелските показания се съдържа противоречие. От една страна се твърди, че след предаването на автомобила през 2010 г. са давани пари от представителя на ищцовото дружество, а от друга, че конкретно посочените от свидетеля суми са давани седем години по-късно, конкретно след 2017 г.

Предвид отсъствието на каквато и да е конкретика и наличието на противоречие в показанията и липсата на други доказателства, съдът не би могъл да приеме, че договор между ищеца и ответника е сключен, както и при какви условия и срокове.

Конкретика отсъства и в дадените от С. Д. свидетелски показания по пр. пр. № 31052/2023 г. по описа на Софийска районна прокуратура, тъй като по никакъв начин в тях не е индивидуализиран автомобилът предмет на настоящото дело. Поради това те не могат да бъдат ценени като признание за сключения договор и за поетото задължение.