Решение № 848 от 15.04.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 848 гр. София, 14.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Калина Анастасова

Господин Ст. Тонев при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20221100502263 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №2263/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Б. Г. Г. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №20207104 от 03.11.2021 г постановено по гр.д.

№18318/21 г на СРС , 25 състав ; с което са отхвърлени исковете на въззивника с правно основание чл.439 ГПК срещу „Т.С.” ЕАД ЕИК **** гр.София да се признае за установено , че не дължи следните суми: 1742,13 лв главница за топлинна енергия за периода 01.05.2014 г-30.04.2016 г , ведно със законната лихва от 14.03.2017 г до окончателното заплащане на сумата ; 179,39 лева мораторна лихва за периода 15.09.2015 г – 02.03.2017 г по изпълнителен лист от 08.08.2017 г издаден по гр.д.№15374/17 г на СРС , 82 състав ; за които е образувано изп.дело №20178410408218 на ЧСИ №841 Н.М. ; поради погасяване по давност .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като давността за вземанията по процесната влязла в сила заповед за изпълнение е 3-годишна , а не 5-годишна .

Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 24.11.2021 г и е обжалвано в срок на 08.12.2021 г. Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .

След преценка на доводите във въззивната жалба и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

1

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да отхвърли иска СРС е приел , че процесните суми се дължат по влязла в сила заповед за изпълнение. Последната е влязла в сила на 08.08.2017 г . По образуваното изп.дело №20178410408218 на ЧСИ №841 Н.М. не са извършени „същински изпълнителни действия“ . Но като се вземе предвид , че давността за вземанията е 5-годишна по чл.117 ал.2 ЗЗД , но същата би изтекла на 08.08.2022 г т.е. все още не е изтекла .

Решението на СРС е правилно , като мотивите му се споделят и от настоящия съд , при следните уточнения . В случая процесният изпълнителен лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение , поради което по аналогия на чл.117 ал.2 ЗЗД погасителната давност за вземанията е 5-годишна ; независимо дали става въпрос за вземания , които принципно се погасяват с 3-годишна /периодични вземания , лихви за забава/ , 5-годишна или 10-годишна давност . В този смисъл са Постановление №2 от 21.12.1981 г, Пленум на ВС, Тълкувателно решение №51 от 01.04.1966 г по гр.д. №17/1966 г на ОСГК на ВС , решение №235 от 21.09.2012 г по гр.д. № 1762/2011 г, ГК , ІІІ ГО на ВКС и решение №51 от 21.02.2019 г по гр.д.№2917/18 г на ВКС , IV ГО . Това важи и след спиране и/или прекъсване на давността - решение №2106 от 28.12.1998 г по гр.д. № 1571/1998 г, V ГО на ВКС . Посочената практика се споделя и в най-новата практика на ВКС - решение №3 от 04.02.2022 г по гр.д.№1722/21 г на ВКС , IV ГО .

Процесната заповед за изпълнение е влязла в сила на 24.05.2017 г и не е изтекъл 5-годишен давностен срок .

Налага се изводът , че решението на СРС е законосъобразно и трябва да бъде потвърдено .

Поради материален интерес по всеки от обективно съединените искове под 5000 лева настоящото решение не подлежи на касационно обжалване /чл.280 ал.3 т.1 ГПК/.

Водим от горното , СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №20207104 от 03.11.2021 г постановено по гр.д.№18318/21 г на СРС , 25 състав .

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

2

1. _______________________

2. _______________________

3