Решение № 313 от 20.05.2021, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 313 гр. Пазарджик , 20.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Административно наказателно дело № 20215220200136 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба от ЕТ „Г.-Г. П.“, ЕИК 822090093 против Наказателно постановление № 521196- F 538113 от 30.06.2020 г. издадено от директор Офис за обслужване - Пазарджик при ТД на НАП Пловдив, с което на основание чл. 179, ал. 1 ЗДДС за нарушение на чл. 125, ал.1, във вр. ал. 5 ЗДДС му е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

Релевират се доводи за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление и се иска неговата отмяна. Сочат се допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, изразяващи се в липсата на компетентност на органа, издал обжалвания акт, съставянето на АУАН и наказателното постановление извън срока по чл. 34 ЗАНН и антидатирането им, съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителя, без да са налице предпоставките за това, ненадлежното му предявяване и връчване, което е лишило жалбоподателя от правото да подаде възражения в срока по чл. 44, ал. 3 ЗАНН, липса на описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, дадена неправилна правна квалификация.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез адв. П.-АК Пазарджик, поддържа жалбата. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, чрез юрисконсулт Т., оспорва жалбата, счита 1 същата за неоснователна и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН-препис от обжалвания акт е връчен на жалбоподателя на 13.01.2021 г., а жалбата е депозирана на 20.01.2021 г. по пощата в деловодството на РС Пазарджик, от лице с право да обжалва, поради което е процесуално допустима.

Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

При извършена справка в Система за управление на приходите в НАП от служителите на ТД НАП Пловдив-старши инспектор по приходите М.М. и инспектор Д.К. установили, че ЕТ „Г.-Г. П.“ е регистрирано по ЗДДС лице, но не е осигурило подаването в срок на справка – декларация по смисъла на чл.125 от ЗДДС в ТД на НАП –Пловдив за данъчен период от 01.10.2019 г. до 31.10.2019 г. Справката –декларация по ЗДДС по смисъла на чл.125 от ЗДДС дружеството не подало в срока до 14.11.2019 г. включително, а същата била подадена на 28.01.2020 г. в ТД на НАП –Пловдив по електронен път с вх.№ 113001681366/28.01.2020 г.

Служителите на НТ НАП Пловдив предприели действия по призоваване на жалбоподателя за съставяне на АУАН с Покана изх. № 23845/19.19.2091 г., в която обаче погрешно вписали името на неговия представител и адрес за кореспонденция. По тези причини поканата не била надлежно връчена. След това, на посочен от ЕТ „Г.-Г. П.“ телефон за връзка с приходната агенция, служителката на НАП Пловдив-свидетелката Д. Й. Б. се свързала с упълномощения представител П. П. и я призовала по телефона да се яви за съставяне на АУАН.

На 14.02.2020 г. в отсъствие на жалбоподателя, бил съставен АУАН № F538113, за това че ЕТ „Г.-Г. П.“, като регистрирано по ЗДДС лице, не е осигурило подаването на „Справка-декларация“ за ДДС в законоустановения срок до 14.11.2019 г.. за данъчен период от 01.10.2019 г. до 31.10.2019 г. Справка-декларация за посочения данъчен период е подадена по електронен път с КЕП на 28.01.2020 г. с вх. № 13001681366/28.01.2020 г. Прието е, че с това е нарушен чл. 125, ал.1 и ал. 5 ЗДДС.

АУАН № F538113/14.02.2020 г. е връчен на 22.06.2020 г. на упълномощения с нотариално заверено пълномощно представител на жалбоподателя-П. Т. П. от свидетелката Д.Б.. При връчването му не са направени възражения. В срока по чл. 44, ал. 3 ЗАНН, на 25.06.2020 г., са пред Директора на ТД НАП Пловдив офис Пазарджик са депозирани писмени обяснения от ЕТ „Г.-Г. П.“, ведно с приложена справка-декларация за ДДС за периода 01.10.2020 г.-31.10.2020 г., 2 че за процесния период не е развивана дейност и декларацията е нулева и че се извинява за необоснованото забавяне на подаването й.

Възраженията са приети за неоснователни и на 30.06.2020 г.. въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение, е издадено обжалваното наказателно постановление, в което обективните признаци от състава на нарушението са описани по идентичен начин с тези в акта за установяване на нарушението. Идентична е и посочената нарушена разпоредба.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и от показанията на разпитаните свидетели- актосъставителя Д. А. К., свидетеля по акта- М. И. М. и свидетелката при предявявана и връчване на акта за установяване на нарушението Д.Б.. Съдът кредитира изцяло събраните гласни доказателства, които са непротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондират с представените писмени такива. Събрания по дето доказателствен материал изяснява по категоричен начин гореописаната фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка, съдът счита следното от правна страна:

Актът за установяване на административното нарушение и обжалваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, съгласно т.2.1 и т.1.2 от Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г. на ИД на НАП, във вр. чл. 193, ал. 2 ЗДДС, в предвидените от чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗДДС срокове.

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, съставляващи самостоятелни основания за отмяна на обжалваното наказателно постановление. И в двата акта са спазени императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН относно форма и съдържание-съдържат се данни за нарушителя, актосъставителя и свидетелите при извършване и установяване на нарушението. Описанието на фактическите обстоятелства от състава на нарушението е в степен, позволяваща на жалбоподателя да узнае обективните признаци от неговия състав и да организира защитата си. Посочени са и законовите разпоредби, които са били нарушени. Дадена е правилната правна квалификация на нарушението.

Неоснователно е възражението за липса на компетентност на административнонаказващия орган.

Компетентността на административнонаказващият орган произтича от закона- чл. 193, ал. 2 ЗДДС, съгласно който наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. В изпълнение на предвидената възможност за делегиране на правомощия, е издадена Заповед ЦУ-ОПР-17/17.05.2018г. на ИД на НАП, с т.1.2, на която е на директорите на офиси при ТД НАП е 3 възложено да издават наказателни постановления за налагане на административни наказания за нарушения, предвидени в чл. 179 ЗДДС, какъвто е процесния случай. Обстоятелството, че конкретно посоченото в наказателното постановление физическо лице- Петко Валентинов Петков е заемало към дата 30.06.2020 г. длъжността Директор на Офис за обслужване Пазарджик в ТД НАП Пловдив е общоизвестно обстоятелство, отразено е в електронната страница на НАП и не се нуждае от доказване.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя за изтичане на давността за наказателно преследване. Нарушението е довършено на 15.11.2020 г., доколкото законоустановения срок по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС е изтекъл на 14.11.2020 г. за процесния данъчен период, а АУАН е съставен на 14.02.2020 г. т.е. в тримесечния срок от откриване на нарушението и нарушителя.

Наказателното постановление е издадено на 30.06.2020 г. в законоустановения шестмесечен срок от съставяне на акта за установяване на нарушението.

Твърденията на жалбоподателя, че акта за установяване на нарушението и обжалваното наказателно постановление са антидатирани, съдът приема за защитна теза, която не кредитира. Макар актът за установяване на административното нарушение, съгласно чл. 14, ал. 2 НПК да не се ползва с предварително определена от закона доказателствена сила относно посочената в него дата, това обстоятелство се установи от показанията на свидетелите К. и М.. Предвид че служителите са трети незаинтересовани от изхода на делото лица, житейски е правно нелогично да антидатират официални документи, т.е. да извършват престъпление по чл. 308, ал. 1 НК.

В допълнение, по отношение на посочената дата на издаване на наказателното постановление, като се има предвид, че препис от акта за установяване на административното нарушение е връчен на жалбоподателя на 22.06.2020 г., че срещу него са подадени възражения на 25.06.2020 г. и с резолюция от 26.06.2020 г. е указано предприемане на действия по компетентност, обосновано може да се счета, че обжалваният акт е издаден на 30.06.2020 г. Късното му връчване, няколко месеца след това, не налага други изводи като се има предвид обема работа на приходната агенция.

Неоснователно е възражението за допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне, предявяване и връчване на акта за установяване на нарушението и в частност съставянето му в нарушение на чл. 40, ал. 2 ЗАНН.

Действително тази разпоредба гласи, че акт може да се състави в отсъствие на нарушителя само ако е известен, но не може да се намери или ако след покана не се яви. От показанията на свидетелите се установи, че жалбоподателят е поканен да се яви на посочен от него телефон за връзка с приходната агенция, който начин е сред предвидените в субсидиарно приложимия в 4 административнонаказателното производство чл. 178, ал. 8 НПК, че връзка с него е осъществена, но не се е явил. Макар така извършеното призоваване да не е удостоверено писмено от длъжностното лице, което го е извършило, видно от съдържанието на самия АУАН, той е връчен на надлежно упълномощен негов представител на 22.06.2020 г. който се е запознал със съдържанието му, включително и с възможността да депозира възражение в три дневен срок п о чл. 44, ал. 1 от ЗАНН . Такова писмено възражение е депозирано в срок и настоящият съд счита, че ЕТ „Г.-Г. П.“ е упражнило в пълен обем правото си на защита на административната фаза от процеса. Последното е имало възможност да се запознае с АУАН, след като му е връчено и да се защити адекватно. Да се приеме обратното би означавало да се предаде ненужно формален характер на административнонаказателното производство, което би противоречало на целта и на духа на закона.

С оглед събраните гласни и писмени доказателства, съдът приема, че нарушението, нарушителя и обстоятелствата, при които е извършено, са доказани по несъмнен начин, а описаната в АУАН и наказателното постановление фактическа обстановка е безспорно установена. Не е спорно, че дружеството-жалбоподател е било регистрирано по ЗДДС лице, поради което е носител на задължението по чл. 125, ал. 1 ЗДДС за всеки данъчен период да подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124, с изключение на случаите по чл.159б.. Съгласно чл.125, ал.5 от ЗДДС декларацията по чл.125, ал.1 се подава до 14-то число на следващия месец. Дружеството не е изпълнило задължението си да подаде справка по чл.125 от ЗДДС за данъчен период от 01.10.2019 г. до 31.10.2019 г.

, което задължение е следвало да изпълни до 14.11.2019 г., а е подало справка за процесния период по-късно със закъснение от два месеца на 28.01.2020 г.

Нарушението е квалифицирано правилно, правилно е приложен материалният закон.

Правилно е приложена и съответната на нарушението санкционна норма. Съгласно чл.179 от ЗДДС л ице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1 , декларацията по чл. 125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124 или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв. Наложената имуществена санкция е в минималния предвиден от закона размер, съответства на обществената опасност на деянието и на нарушителя.