Определение № 467 от 02.11.2026, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 467 гр. Смолян, 02.11.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: П. Хр. Маргаритов

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно частно гражданско дело № 20265400500424 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274, във вр. с чл. 396 от ГПК.

С Определение № 395/16.09.2026 г. по ч. гр. д. № 686/26 г.

Мадански районен съд е допуснал обезпечение н бъдещ иск, който В. С. Ч. ще предяви против „Р. Т.“ ЕООД с правно основание чл. 200 ал. 1 от КТ за осъждане на „Р. Т.“ ЕООД да заплати на В. С. Ч. сумата от 20 000 евро – обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на претърпените от него болки, страдания и стрес от настъпила на 03.12.2025 г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на настъпване на трудовата злополука – 03.12.2025 г. до окончателното й изплащане, ЧРЕЗ НАЛАГАНЕ НА ЗАПОР върху банковите сметки на ответното дружество, открито в „П. Б.“ АД, „У. Б.“ АД, „О.“ АД, „Ц.“АД, „Ю. Б.“ АД, „А.“ АД и „И.“ АД, до размера н бъдещия иск – 20 000 евро.

Това определение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от бъдещия ответник „Р. Т.“ ЕООД, чрез пълномощник адв. П. П., с оплаквания, че е неправилно, поради което се иска неговата отмяна и молбата да бъде оставена без уважение; при условията на евентуалност – да бъде ограничено обезпечението до сумата от 5 000 евро и да бъде задължен молителя да внесе парична гаранция по чл. 391 ал. 2 и ал. 3 от ГПК.

В срок е депозиран писмен отговор от молителя В. С. Ч., чрез пълномощник адв. О., с който се оспорва жалбата като неоснователна.

Смолянски окръжен съд намира частната жалба за процесуално допустима като депозирана в срок от надлежна страна, ДТ е внесена, а по същество съобрази:

В молбата за допускане на обезпечение се сочи, че молителя е претърпял трудова злополука при изпълнение на трудовите си задължения по 1 отношение бъдещия ответник „Р. Т.“ ЕООД, при която злополука е получил увреждания: счупване на долния край на лъчевата кост, закрито, МКБ: S52.50 и открита рана на други части на предмишницата, МКБ: S51.84. Сочи се, че в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД – Пловдив молителя е претърпял хирургична интервенция: отворено наместване фрактура на остеосинтеза; до 31.05.2026 . молителя е бил в отпуск по болест поради временна нетрудоспособност. Сочи се, че от ТП на НОИ – Пловдив злополуката е призната за трудова.

За всички тези твърдения към молбата за обезпечение са представени писмени доказателства – доказателства за трудовите правоотношения между страните, многобройна медицинска документация, разпореждане на ТП на НОИ – Пловдив, поради което са категорично неоснователни твърденията в частната жалба, че не са налице предпоставките на чл. 391 ал. 1 т. 1 от ГПК. Следва да се допълни, че твърденията за търпените от ищеца болки и страдания се установяват преимуществени с медицинска експертиза и гласни доказателства, които в производството по обезпечение на бъдещ иск не биха могли да се ангажират.

Предвид обстоятелството, че се касае за иск по чл. 200 ал. 1 от КТ, не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 391 ал. 1 т. 2 и ал. 2 от ГПК. Още повече, че към молбата са приложени убедителни писмени доказателства относно трудовата злополука, претърпяна от молителя, както и обилна медицинска документация, касаеща причинените на молителя увреждания и проведеното лечение.

Представения към частната жалба отчет за приходи и разходи на дружеството – бъдещ ответник, не допринася за изясняване на финансовото състояние и възможности на дружеството доколкото приходи и разходи съвпадат. Това доказателство не елиминира правото на бъдещия ответник да обезпечи претенцията си чрез налагане на обезпечение на бъдещия иск. В този смисъл извода за наличие на обезпечителна нужда е обоснован и законосъобразен.

Въззивният съд счита наложената обезпечителна мярка за законосъобразна и съответна.

Действително, наложен е запор на няколко банкови сметки на дружеството. Въпреки твърденията в частната жалба, че това значително затруднява дейността на дружеството, в частната жалба не се прави искане за приложение разпоредбите на чл. 398 ал. 1 и ал. 2 от ГПК. Жалбоподателят твърди, че е в добро финансово състояние, но така и не се възползва от възможността по чл. 398 ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД, която възможност би освободила сметките на дружеството от запор.

В производството по допускане на обезпечение съдът не би могъл да се произнася относно размера на претенцията за неимуществени вреди – дали тя е завишена и прекомерна, каквито доводи се правят в частната жалба.

Предвид гореизложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано, поради което Смолянски 2 окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 395/16.09.2026 г. по ч. гр. д.

№ 686/2026 г. на Мадански районен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3