Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 44 от 10.02.2022, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 281/2021
Вид
Протокол № 44
Подписан
10.02.2022
Състав
Румяна Панталеева, Росица Антонова Тончева, Десислава Стефанова Сапунджиева

Цитирани разпоредби

  • чл.142 · Наказателен кодекс
  • чл.150 · Наказателен кодекс
  • чл.152 · Наказателен кодекс
  • чл.24 · Наказателен кодекс
  • чл.291, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.282, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.286, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 44 гр. Варна, 04.02.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева и прокурора Ст. Д. Анд.

Сложи за разглеждане докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20213000600281 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:15 часа се явиха:

Жалбоподател-подсъдим СТ. Г. ИВ., редовно призован, воден от органите на РД „Охрана“ - Варна, явява се лично и с адв.ЕМ. ИЛ. Ф. от АК – ВАРНА, приета от съда от преди.

За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор А..

Вещите лица д-р К. Д. КР., Ал. М. Ц., Д. Б. П., доцент д-р СВ. В. В. , редовно призовани, явяват се лично.

ПРОКУРОРЪТ: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.

АДВ.Ф.: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.

СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

СЪДЪТ пристъпва към снемане самоличността на вещите лица.

В.Л.ДОЦ. Д-Р СВ. В. В.: - 44 годишен, женен, неосъждан, с висше образование, без родство със страните.

В.Л.Д-Р К. Д. КР.:

- 70 годишна, омъжена, неосъждана, с висше

1 образование, без родство със страните.

В.Л.Ал. М. Ц.: - 43 годишен, неженен, не осъждан, с висше образование, без родство със страните.

СЪДЪТ предупреди вещите лица за наказателната отговорност по чл.291, ал.1 от НК. Обещават да дадат заключение по съвест и знания.

На основание чл.282, ал.1 от НПК СЕ ПРОЧЕТЕ заключението на КСППЕ.

В.Л.Д-Р К.: депозирали.

– Поддържам изготвеното заключение, което сме

В.Л.ДОЦ. Д-Р В.: – Поддържам изготвеното заключение, което сме депозирали.

В.Л.Ц.: – Поддържам изготвеното заключение, което сме депозирали.

ПРОКУРОРЪТ: – Нямам въпроси към вещото лице.

АДВ.Ф.: - Нямам въпроси към вещото лице.

На въпроси на СЪДА: - Какви са условията за възникване на хистеричната криза при пострадалата и може ли да се определи какво я провокира?

В.Л.ДОЦ.Д-Р В.: – Хистерична криза като цяло е жаргонно понятие, няма такъв термин в медицината. Това обикновено е силна емоционална реакция, като обуславящо за възникването на подобна психогенна криза са личностовите особености на лицето, което изпада в това състояние.

Това е характерно за определен тип личности, които са с хистериални нагласи, т.е. склонни към драматизации, търсят внимание. Тези кризи не се правят нарочно, не е волево, но това е един начин те да получават именно вниманието, да копират тревожност, да отреагират на някакво на повишено напрежение, да отреагират на ситуация в подобно напрежение. Това е, което всъщност има описано в документация по делото.

Относно провокацията на кризата при освидетелстваната, няма как да се изведе конкретна причина, защото тази реакция е неспецифична. Това означава, че различни ситуации, стимули и фактори може да провокират едно и също състояние, т.е. състоянието не е показателно за това какво го е предизвикало.

2

На въпроси на СЪДА: – Казвате в заключението си, че тази психогенна криза винаги настъпва, когато лицето не е само, бихте ли дали повече разяснения за това обстоятелство ?

В.Л.Д-Р К.: – Това е тип характер, който тип характер търси изява и за да се изявят тези фактори трябва, както да има нещо да го провокира, така и да има кой да възприеме тази реакция. Дори по-старите автори казват, че са артисти.

В.Л.ДОЦ.Д-Р В.: – Това не е реакция, а демонстрация на състояние. Пак казвам не волево, не нарочно, не е като артиста в театъра да изиграе ролята, но де факто има необходимост това да бъде представено пред някого, т.е. това състояние да бъде изразено пред някого. Това няма да се случи ако човек е сам в къщи, няма да направи подобно нещо.

Съдът предявява на вещите лица л.131 и л.131 гръб от НОХД №1095/2020 година.

На въпроси на СЪДА: – При изготвяне на заключението обсъдили ли сте конкретния доказателствен източник?

В.Л.ДОЦ. Д-Р В.: – Ние сме извадили на въпросния свидетел някои неща в експертизата.

На въпроси на СЪДА: – Как оценявате експертно фактите, имате ли обяснение защо психогенната криза не се е развила в негово присъствие?

В.Л.ДОЦ. Д-Р В.: – Кризата настъпва, когато лицето не е само, но не винаги когато лицето е с друг човек изпада в хистерии. Наличието на друг човек не е задължително условие за настъпване на хистерична криза. Ние и сега сме в присъствието на други хора, но не изпадаме в хистерични кризи.

От една страна трябва да има провокация, трябва да има едно повишаване на напрежението. Това, че е имало лице с нея не значи, че тя постоянно като има някой при нея, тя ще изпада в хистерични кризи. Това е краткотрайна реакция, която възниква, може и да се повторя, но в състояние на високо нервно напрежение и това напрежение добива външен израз чрез подобна хистерична реакция.

На въпроси на СЪДА: – Установявате ли такава провокация на състоянието на освидетелстваната при посещението й в медицинския център?

Обяснете какво се променя ?

3

В.Л.ДОЦ. Д-Р В.: – Ние не можем да кажем какво се е променило, защото това вече касае чисто фактическата обстановка. Можем да кажем, че е последвала една външна проява на хистерична криза. Какво се е променило и защо, примерно напрежението при нея се е покачило в този момент и е добило този външен израз, трудно е да се отговори.

На въпроси на СЪДА: – Би ли могло това емоционално състояние да има връзка с приема на медикаменти?

В.Л.ДОЦ. Д-Р В.: – Значи аспирина не може да го провокира, от една страна като хипотеза, самия прием на аспирин не може да провокира нищо подобно.

Същевременно в предната експертиза там сме описали, че ние не можем да разглеждаме този прием на 10 таблетки аспирин, като суициден опит. Това по-скоро е в рубриката парасуицид, т.е. някакво поведение срещу себе си, което не цели в крайна сметка да се постигне смърт. По този начин обикновено отново се търси внимание.

В.Л.Д-Р К.: – С този акт на поглъщане на дадените таблетки отново лицето търси вниманието на околните. Иска да постави другите на колене, че то е в застрашено положение, но според неговите разбирания.

На въпроси на СЪДА: – Може ли да се търси връзка между психогенната криза и състоянието на т.нар. акушерска ръка? Има ли влияние и приемът на успокоителен медикамент?

В.Л.Д-Р К.: – Акушерската ръка това е мускулната реакция, изкривяване на мускулатурата в следствие на психическото въздействие. Така е кръстена в медицината, защото както гинеколозите работят, така се изкривява ръката.

Поставянето на медикамент, дори понякога самото убождане може да изведе, да овладее тази клинична симптоматика. Т.е. акушерската ръка е клинична изява, симптом на психогенната криза.

В.Л.ДОЦ.Д-Р В.: – Това е свръхсъкратимост на мускулатурата, която де факто в случаите на хистерична криза е провокирана от голямото нервно напрежение, това предизвиква едно съкращаване на напречно набраздената мускулатура. Затова съм го отбелязал в експертизата, че по принцип, изначално в медицината акушерската ръка дори е симптом на хипопаратиреоидизъм – влошена функция на щитовидните жлези, но в случая 4 не мисля, че може да се подозира нещо такова.

Другия вариант да се получи тези свръх съкратимост на напречната мускулатура е именно от много високото нервно напрежение.

Съдът предявява на вещите лица фотокадри в настоящето ВНОХД на л.63 горе вляво, на л.64 долу в средата и долу вдясно.

На въпроси на СЪДА: – Можете ли да коментирате фотосите във връзка със задачата за оценка на емоционалното състояние на освидетелстваната?