Решение № 4237 от 12.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4237 гр. София, 11.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

ТЕОДОРА М. ИВАНОВА при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100506870 по описа за 2023 година

Производството по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 4822 от 28.03.2023 г. на СРС, 88 с-в, по гр. д. № 53756/2022 г. е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Т. Я. П. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: 761. 55 лв. - главница, представляваща 1/2 част от доставената топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. - 31.08.2019 г. и 01.06.2020 г. - 30.04.2021 г., за имот, находящ се в гр. София, ул. „*******, аб. № 35389, сумата 39. 40 лв. главница за извършена услуга дялово разпределение за периода 01.03.2019 г. 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху двете главници за периода от подаване на заявлението 19.04.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 101. 30 лв. обезщетение за забава върху вземането за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. до 12.03.2020 г. и за периода от 09.04.2020 г. – 04.04.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 21014/2022 г. по описа на СРС, 88 с-в. Ответницата е осъдена за заплащане на разноски в исковото и заповедно производства.

С решението исковете са отхвърлени, както следва : за главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер от 761. 55 лв. до пълния предявен размер от 1 036. 99 лв. и за периода от м. 09.2019 г. до м. 05.2020 г., за обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер от 101. 30 лв. до пълния предявен размер от 144. 25 лв. и за периода 13.03.2020 г. - 08.04.2020 г. и изцяло е отхвърлен иска за сумата 7. 25 лв. за периода 01.05.2019 г. - 04.04.2022 г. обезщетение за забава върху таксата за дялово разпределение.

Недоволна от решението в частта, в която са уважени исковете срещу нея, е 1 останала ответницата Т. Я. П., която го оспорва с множество доводи, че е необосновано и незаконосъобразно постановено в уважената част. Излага съображения, че за да уважи претенциите съдът е приел, че ответницата е потребител на ТЕ, като собственик на 1/2 част от процесния имот в периода. Сочи, че реално няма достъп до имота и не знае дали той е топлофициран и дали са налице договорни отношения с ищеца. Поддържа, че не е отговорна за задължения, за които не е уведомена от доставчика, понеже е придобила имота по наследство и задължено лице следва да е ползващия имота съсобственик. За задълженията за имота тя е уведомена едва с получаване за заповедта по чл. 410 ГПК. Моли да се отмени решението в оспорените части и исковете да се отхвърлят изцяло. Претендира разноски за двете инстанции, включително адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАДв.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД, оспорва жалбата в писмен отговор в срока по чл. 263 ГПК. Поддържа доводи, че решението, в оспорената от ответницата част, е законосъобразно постановено, в съответствие с материалния закон и представените по делото доказателства в цялост. Моли жалбата да се остави без уважение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на разноските на ответницата за адвокат.

Третото лице помагач на ищеца „Т.С.“ ЕООД не взема становище по жалбата.

Като съобрази изложеното в жалбата по реда на въззивната проверка, настоящият състав намира следното от фактическа и правна страна :

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. СРС е изложил в мотивите си установената по делото фактическа обстановка.

Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено в оспорената част.

Производството се развива след подадено от ответницата Т. Я. П. възражение по чл.

414 ГПК.

Решението е влязло в сила в цялата отхвърлителна част, като неоспорено от ищеца.

Във връзка с поддържаните в жалбата съображения настоящият състав приема, че в съответствие със събраните доказателства в цялост СРС е направил извод, че страните са обвързани от валиден договор за продажба на топлоенергия - чл. 153, във вр. е чл. 149 от ЗЕ, по реда на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, при действие на Общите условия за периода. Следва да се посочи, че съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), „клиенти“ на Т Е са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Така е уредено понятието и според легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.). Съгласно нормата на пар. 1, т. 2 а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Същото тълкуване е застъпено и в разясненията по въпроса, дадени в ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК.

Съгласно посочените норми и тълкуването на закона дадено от ВКС, което е задължително за съдилищата, страна по договора за доставка на топлинна енергия и потребител на топлинна енергия е или собственикът на имота, или физическото лице, 2 на което е учредено ограничено вещно право на ползване или лицето, което е поискало откриване на партида на свое име със заявление до доставчика.

Въззивният състав се солидаризира с изводите на СРС, че договорното отношение между страните е възникнало от качеството на ответницата на собственик на 1/2 част от процесния имот. Пред СРС, с протоколно определение от 07.02.2023 г., е отделено като безспорно и признато между страните обстоятелството, че Т. Я. П. е собственик на 1/2 идеална част от имота, находящ се в гр. София, ул. ******* № *******. Този факт се установява от представените и приети по делото документи вкл. и копие от решение по гр. д. № 38087/2015 г. по описа на СРС и решение по гр. д.

№ 68751/2015 г. по описа на СРС и нотариална покана (л. 62), в която ответницата признава, че е съсобствник на имот.

Законосъобразно СРС е приел за неоснователно възражението, поддържано и пред настоящата инстанция, касаещо фактическия ползвател на процесния имот, Като се съобрази даденото от ВКС тълкуване на ЗЕ, следва че за спора е без правно значение дали ответницата фактически ползва топлоснабдения имот за исковия период. Тя е задължено лице по договора за доставка на ТЕ независимо дали реално ползва имота и упражнява тази част от правото си на собственост. Обоснован е извода на СРС, че представеното към исковата молба заявление с вх. № от 26.03.2019 г., с което В. Л. - П. е уведомила ищеца, че във фактурите издавани за дължими суми следва да бъде включена и Т. Я. П., която отговаряла за плащанията на 1/2 от дължимите суми, има декларативен характер. С него единствено ищеца се уведомява, че имотът е съсобствен между две лица. В производството не се твърди и не се установява В. Л.-П. да е подала самостоятелно молба-декларация за откриване на партида на нейно име, за да се приеме, че само тя следва да отговаря за задълженията за доставена ТЕ в имота.

Предвид изложеното в съответствие с материалния закон и практиката на съдилищата, вкл. тълкувателна такава, СРС е приел, че ответницата е потребител на ТЕ за процесния период по смисъла на чл. 153 от ЗЕ - като собственик на 1/2 част от имота. Основното възражение в жалбата, че не се установява наличието на облигационно отношение с ответницата са неоснователни.

Следва да се посочи също, че законодателят не е предвидил като условие за влизането на ОУ в сила приемане от страна на потребителите, въпреки че е уредено право на потребителите да искат специални условия като внесат в топлопреносното предприятие писмено заявление. Не са представени доказателства ответницата да е възразила срещу прилаганите от ищеца ОУ в периода.

Реалното потребление на топлинна енергия в процесния имот, както и стойността на топлинната енергия се установява от всички събрани и обсъдени от СРС писмени доказателства в тяхната съвкупност, в това число - от приетата от съда СТЕ, която е работила с документите, касаещи дяловото разпределение за периода за процесната сграда, които са изготвени от ФДР и са приети като доказателства пред СРС.

Тъй като в жалбата не се излагат никакви други доводи за незаконосъобразност на решението или срещу приетите за установени размери на задълженията за главница за доставена ТЕ и лихви върху нея, както и за дялово разпределение, настоящият състав не намира за необходимо да преповтаря съображенията на СРС относно дължимостта на тези суми, като препраща към мотивите на първоинстанционното решение, на основание чл. 272 ГПК. Въззивният състав не намира основание за 3 промяна в изводите на СРС.

В заключение, по изложените до момента съображения, в оспорената уважителна част, решението на СРС е съобразено с материалния и процесуален закон по отношение на признатите в него задължения за главниците за ТЕ и дялово разпределение и лихви за забава върху главницата за ТЕ и следва да се потвърди в тази част.

След като изходът от спора остава непроменен, решението следва да се потвърди и в частта, в която са присъдени разноски в тежест на ответницата.

Решението е влязло в сила в неоспорената от ищеца отхвърлителна част.

По разноските пред СГС :

При този изход от спора - жалбата няма да бъде уважена, право на разноски за въззивното производство има ищеца. Доколкото обаче ищецът е депозирал само отговор на въззивната жалба, без да осъществи процесуално представителство във въззивната инстанция, съдът намира, че в негова полза следва да се присъди минимално юрисконсултско възнаграждение от 50 лв. за тази инстанция.

При тези мотиви, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 4822 от 28.03.2023 г. на СРС, 88 с-в, по гр. д. № 53756/2022 г. в частите, в които е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Т. Я. П., ЕГН ********** дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: 761. 55 лв. главница, представляваща 1/2 част от доставената топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. - 31.08.2019 г. и 01.06.2020 г. - 30.04.2021 г., за имот, находящ се в гр.

София, ул. „*******, аб. № 35389, сумата 39. 40 лв. - главница за извършена услуга дялово разпределение за периода 01.03.2019 г. - 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху двете главници за периода от подаване на заявлението - 19.04.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 101. 30 лв. - обезщетение за забава върху вземането за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. до 12.03.2020 г. и за периода от 09.04.2020 г. - 04.04.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 21014/2022 г. по описа на СРС, 88 с-в и ответницата е осъдена за разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА Т. Я. П. ЕГН **********, с адрес по делото : гр. София, ул. „*** *******, чрез адв. К., да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *******, с адрес : гр. София, ул. „*******, юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. за СГС.

РЕШЕНИЕТО е влязло в сила в останалата неоспорена от ищеца отхвърлена част на исковете

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД, като трето лице помагач на ищеца.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5