Решение № 2098 от 07.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2098 гр. София, 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Виктория Недева при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Виктория Недева Въззивно гражданско дело № 20231100512256 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 13747/09.08.2023 г., постановено по гр. д. № 61200/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 85 състав, е признато за установено на основание чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Частно средно училище „Наука за деца“ ЕООД дължи на А. Д. Я. и на Г. Б. М. следните суми на всеки от тях, а именно: сумите от по 1000 лв. – 1/2 от предоставен депозит по прекратен Договор от 27.04.2021 г. за обучение за учебната 2021 г./2022 г. за детето Г. Г.ев М., ведно със законната лихва за периода от 31.05.2022 г. до окончателно плащане; сумите от по 17,22 лв. – мораторна лихва върху сумата от 1 000 лв. за периода от 30.03.2022 г. до 30.05.2022 г.; сумите от по 485 лв. – 1/2 от предплатена такса за м. 03.2022 г. по прекратен Договор от 27.04.2021 г. за обучение за учебната 2021 г./2022 г. за детето Г.

Г.ев М., ведно със законната лихва от 31.05.2022 г. до окончателно плащане; сумите от по 8,36 лв. – мораторна лихва върху сумата от 485 лв. за периода от 30.03.2022 г. до 30.05.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 28712/2022 г. по описа на СРС, 85 състав. Със същото решение са отхвърлени исковете на всеки от ищците с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за по 1/2 от мораторните лихви, както следва: за мораторна лихва върху сумите от по 1000 лв. – за разликата над 17,22 лв. до пълния предявен размер от по 18,33 лв. и за период на забава от 27.03.2022 г. до 29.03.2022 г. и за 31.05.2022 г.; за мораторна лихва върху сумите от по 485 лв. – за разликата над 8,36 лв. до пълния предявен размер от по 8,89 лв. и за период на забава от 27.03.2022 г. до 29.03.2022 г. и за 31.05.2022 г. Отхвърлени са и претенциите на ищците за установяване дължимостта на процесните суми при условията на активна солидарност.

1

Посоченото решение е обжалвано с въззивна жалба на Частно средно училище „Наука за деца“ ЕООД, чрез адв. П. М., в частите, в които предявените от А. Д. Я. и Г.

Б. М. искове са уважени. Излагат се доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че районният съд не е тълкувал правилно разпоредбата на т. V.1, б. „в“ от Договора за обучение за учебната 2021/2022 г. от 27.04.2021 г., тъй като основанието за прекратяване поради „причини, свързани със здравословното състояние на детето или ученика“ следва да се тълкува, в смисъл че трябва да са налице заболявания или други физически травми или увреждания на детето от такъв характер, че правят невъзможно присъственото му обучение за продължителен и непрекъснат период от време, установени са с акт на съответен здравен специалист или орган като ЛКК/ТЕЛК/НЕЛК или е да дадено задължително предписание да не се посещава детска градина или училище. Счита се още, че тези причини би трябвало да са налице към 27.02.2022 г. датата на упражняване на правото да се прекрати договорът на посоченото основание.

В конкретния случай се поддържа, че учебното заведение е било уведомено за честите боледувания на детето, но към датата, когато родителите са поискали прекратяване на договора, от представените от тях медицински документи не се е установявало наличие на заболяване на детето, което да прави невъзможно присъственото му обучение за продължителен и непрекъснат период от време или да има забрана да посещава училище. Поради това училището възразило, че не са налице причини за прекратяване на договора на основание на т. V.1, б. „в“ и счита уведомлението на родителите за предизвестие по смисъла на т. V.1, б. „д“. В тази връзка се сочи, че единствената хоспитализация на детето е била сравнително кратка, не са били налице усложнения на здравословното му състояние и след изписването му не са били отправени предписания да не посещава детска градина. Такова становище било издадено на 18.03.2022 г., като се поддържа, че същото каса единствено консултации и евентуална терапия, без да се налага продължително отсъствие на детето. Предписание детето да не посещава детско заведение било дадено след повече от един месец - с медицински протокол на ЛКК от 04.04.2022 г., който протокол би могъл да служи като основание за прекратяване на договора без предизвестие, предвид съдържащото се в него предписание детето да не посещава учебно заведение. С оглед на изложеното, се счита, че договорът следва да се счита за прекратен на основание т. V.1, б. „д“, считано от 27.03.2022 г. По тези съображения се иска отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните му части и цялостно отхвърляне на исковите претенции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищците А. Д. Я. и на Г. Б. М., чрез адв. Н. Б., с който я оспорват. Излагат се подробни съображения за правилност и законосъобразност на обжалваното решение.

Претендират сторените в производството разноски.

С обжалваното решение първоинстанционният съд приема, че от материалите по делото се установява наличието на медицински причини, препятстващи участието на детето Г. Г.ев М. в присъствен образователен процес от 27.02.2022 г. до края на учебната година. Приема се, че тези причини имат комплексен и некраткотраен характер, доколкото са свързани не само с конкретното боледуване от Ковид-19, а също така със съмненията за генетична епилепсия с фебрилни гърчове и с необходимостта от стабилизиране на здравословното състояние на детето с цел намаляване на риска от обостряне и рязко влошаване на състоянието му и с цел провеждане на специализирани прегледи и изследвания. Поради това СРС приема, че към 27.02.2022 г. за родителите е възникнало задължението по т. II.2. от договора да не 2 изпращат детето на училище, както и правото да се позоват едностранно на прекратителното основание по т. V.I., б. „в“ от договора, поради което договорното правоотношение между страните е прекратено на тази дата и на основание т. V.2. от договора ответникът дължи връщане на заплатения депозит и предплатената такса за м. 03.2022 г. С оглед на липсата на изрична уговорка в договора, предвиждаща кредиторова солидарност на родителите при възникване на задължения за училището да им върне предоставения депозит и предплатена такса, и естеството на договора, районният съд счита, че в случая не може да се обоснове извод за активна солидарност на ищците, поради което ответникът дължи на всеки от ищците сумите от по 1000 лв. и от по 485 лв., представляващи по 1/2 от предоставения депозит и предплатената такса за м. 03.2022 г., ведно със законната лихва от 31.05.2022 г. до окончателното плащане, а претенциите за солидарно получаване от ищците на сумите в общ размер на 2 000 лв. и на 970 лв. следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. По отношение на исковете за мораторна лихва е прието, че същите са основателни, доколкото падежът на задължението е настъпил на 29.03.2022 г., от която дата ответникът е изпаднал в забава, а при определяне на дължимата лихва е приложена разпоредбата на чл. 162 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнА. служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, при съобразяване с постановките на ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК.

Обжалваното решение е валидно. В частите, в които предявените от А. Д. Я. и Г.

Б. М. искове са отхвърлени, решението е влязло в сила, а в обжалваните му части същото е допустимо.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и съдържащите се във въззивната жалба доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, намира за установено следното от правна и фактическа страна:

Ищците А. Д. Я. и Г. Б. М. твърдят, че са сключили с Частно средно училище „Наука за деца“ ЕООД (с предишно наименование Частно основно училище „Наука за деца“ ЕООД) Договор от 27.04.2021 г. за обучение за учебната 2021 г./2022 г., с който ответникът се е задължил срещу заплащане на годишна такса в размер на 8730 лв., платима на 9 равни месечни вноски - всяка в размер на 970 лв., да обучава сина им Г.

Г.ев М., към онзи момент на 4 години, през учебното време на учебната 2021 г./2022 г., т.е. от 15.09.2021 г. до 31.05.2022 г. Твърдят, че за обезпечаване на плащанията по договора са заплатили депозит в размер на 2000 лв., а в изпълнение на договора заплатили месечните вноски за периода септември 2021 г. – март 2022 г.; че детето е посещавало училището в периода от 15.09.2021 г. до 13.10.2021 г., след което започнало да боледува често и през по-голямата част от времето отсъствало, а в края на месец февруари 2022 г. било диагностицирано с Ковид-19, което наложило болничното му лечение; че след изписването на детето и провеждане на допълнителни изследвания на 18.03.2022 г. то е прегледано от специалист, който е дал препоръка да не посещава детско заведение, а в медицински протокол на ЛКК от 04.04.2022 г. е дадено заключение детето да не посещава детско заведение за срок от 2 месеца, считано от същата дата. Изложени са твърдения, че родителите своевременно са уведомявали ответника за възникналите здравословни проблеми на детето, като са представяли медицински документи и са изразявали неудовлетворението си, че учебното заведение не е изпълнявало задължението си за осигуряване на обучение чрез платформа за дистанционно обучение, а единствено се съгласило поради 3 продължителното отсъствие на детето да бъде извършено прихващане на вече платени такси за месеците ноември и декември 2021 г. с дължимите такси за месеците януари и февруари 2022 г. Твърди се, че на 27.02.2022 г. ищците са уведомили училището, че детето Г. е в болница и са направили искане за прекратяване на договора на основание т. V.1., б. „в“ - по причини, свързани със здравословното състояние на ученика, и са поканили ответника да възстанови платения депозит и предплатената месечна такса за месец март 2022 г., но са получили отговор, че усложненията от прекаран Ковид-19 не са причина за прекратяване на договора за обучение по здравословни причини.

Поддържа се, че при прекратяване на договора на посоченото основание според т. V.2. предплатените вноски от годишната такса, отнА.щи се до месеците след датата на прекратяване, се възстановяват на родителите в срок от 30 дни, а депозитът се възстановява в пълен или частичен размер - след приспадане на неплатените задължения на родителите към училището, но на ищците не били възстановени никакви суми. В условията на евентуалност - ако съдът приеме, че договорът е прекратен едностранно от родителите с предизвестие на основание т. V.I., б. „д“, а не по силата на т. V.I., б. „в“, релевират възражение за нищожност на клаузата на т. V.3., изр. последно от договора, съгласно която, ако той бъде прекратен едностранно от родителите, пълният размер на депозита се удържа като неустойка за покриване на направените от изпълнителя разходи с цел обезпечаване обучението на ученика за целия срок на учебната година, като излагат подробни съображения, че същата е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 4 и т. 5 ЗЗП, твърдят, че не е индивидуално уговорена, противоречи на добрите нрави и излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Частно средно училище „Наука за деца“ ЕООД оспорва исковете, като поддържа, че договорът е прекратен на основание т. V.1., б. „д“ - едностранно от родителите с предизвестие, а не поради здравословни причини. Счита, че за причини за едностранно прекратяване на договора за обучение, свързани със здравословното състояние на детето по смисъла на чл. 22, ал. 1, т. 5, предл. последно от Наредба № 9 за институциите в системата на предучилищното и училищното образование, следва да се считат заболявания или други физически травми или увреждания на детето от такъв характер, че правят невъзможно присъственото му обучение за продължителен и непрекъснат период от време, установени са с акт на съответен здравен специалист или орган като ЛКК/ТЕЛК/НЕЛК или е да дадено задължително предписание да не се посещава детска градина или училище. Поради това честите боледувания на детето не са били причина за прекратяване на договора, още повече че към 27.02.2022 г. представените от ищците медицински документи не са сочели за наличие на заболяване, което да прави невъзможно присъственото му обучение за продължителен и непрекъснат период от време или да има забрана да посещава училището. Макар към онзи момент да е било хоспитализирано поради диагностицрането му с Ковид-19, липсвали данни същото да е протекло с усложнения. Сочи се, че едва на 18.03.2022 г. е дадена медицинска препоръка детето временно да не посещава детско заведение, без обаче да е посочено за колко време, а с Медицински протокол на ЛКК № 143/04.04.2022 г. е дадено задължително предписание детето да не посещава детско заведение за срок от 2 месеца, считано от 01.04.2022 г. Поради това счита, че основанието по т. V.1., б. „в“ не е било налице към 27.02.2022 г. и отправеното от ищците изявление на тази дата следва да се счита за отправяне на предизвестие, поради което договорът е прекратен на 27.03.2022 г. на основание т. V.1., б. „д“. Оспорват се доводите за нищожност на неустойката по т. V.3. от договора.