Решение № 10851 от 06.06.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 4731/2023
- Вид
- Решение № 10851
- Подписан
- 06.06.2024
- В сила
- 06.06.2024
- Състав
- ИЛИНА ЛЮБОМИРОВА ГАЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 10851 гр. София, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: И Г при участието на секретаря С Р като разгледа докладваното от И Г Гражданско дело № 20231110104731 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба подадена от Е. Д. К. с ЕГН**********, чрез адв. Ф., срещу “С в” АД с ЕИК ххх.
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника следните суми: 710,28 лв. - главница за използвани ВиК услуги за периода от 03.05.2012г., до 07.05.2019г., както и сумата от 638,33 лв. - мораторна лихва за периода от 03.06.2012г. до 27.01.2023г., поради изтекла погасителна давност.
Ответникът, в срока за отговор по чл.131 ГПК, е подал писмен отговор чрез юрк. П И, с който прави изявление, че признава иска за вземанията за главница в размер на 643,04 лв., както и за мораторна лихва в размер на 391,94 лв., като за разликата над посочените суми, счита че претенциите се явяват процесуално недопустими, тъй като такива вземания не се претендират от ответника.
С протоколно определение от открито съдебно заседание на 31.01.2024г., съдът е допуснал изменение в размерите на предявените отрицателни установителни искове, като е увеличил същите до сумата в общ размер на 1401 лв., от която сумата в размер на 717,02 лв. за главница и сумата от 683, 98 лв. за мораторна лихва.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна следното:
1
Предявени са обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, с които се иска от съда да признае за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника процесните суми за използвани ВиК услуги.
Страните не спорят, че през исковия период ищцата е била страна по възникнало валидно облигационно правоотношение по доставка на ВиК услуги и потребление за недвижим имот, находящ се в гр. ххх. Ищцата не оспорва, че през процесния период ответникът е доставял ВиК услуги, както и не оспорва тяхното качество.
Основното спорно между страните по делото обстоятелство, е свързано с установяване на действителния размер на начисляваните на ищцата суми за предоставени ВиК услуги за процесния недвижим имот, респ. каква част от същите се явяват погасени по давност.
Съдът, съобрази извършеното с отговора на исковата молба от страна на ответника, изрично признание на факт с правно значение, а именно изтеклата погасителна давност по отношение на вземанията за главница в размер на 643,04 лв., както и за мораторна лихва в размер на 391,94 лв., за посочените в уточнителната молба на ищеца периоди.
От констативно-съобразителната част на изготвеното и прието заключение на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, се установява, че сумата от 1102,25 лв. по фактура №88696031/07.05.2019г., е била възстановена като дължима по старо салдо във фактура №101059800/04.11.2020г., като вещото лице сочи, че именно върху тази сума са били начислявани лихви за забава.
От извършените от вещото лице, проверки в счетоводството на ответника, се установява, че след като се приспаднат извършените корекции и текущи плащания, за периода от 04.11.2020г. до 04.10.2023г., ищцата не е имала задължения към ответника. Въпреки това, в тежест на ищцата с последващо издадени фактури, приети като писмени доказателства по делото, за периода от 04.11.2020г. до 04.10.2023г., са били начислени суми за главница и за лихви в общ размер на 348,40 лв. Съдът, изцяло кредитира заключението на вещото лице, което е прието като неоспорено от страните, като съобрази и разясненията, дадени при изслушването му в откритото съдебно заседание по делото.
С оглед на приетото за установено от събраните по делото доказателства, в т.ч. и експертното заключение по допуснатата СИЕ, както и като съобрази извършеното от ответника признание за изтекла погасителна давност по отношение на част от начислените на ищцата суми за главница и за лихви, намира че исковите претенции са основателни за сумата от 717,02 лв. главница за предоставени ВиК услуги и потребление за недвижим имот, находящ се в гр. ххх, за периода от 03.05.2012г. до 04.10.2023г., както и за сумата от 666,36 лв. - мораторна лихва за периода от 03.06.2012г. до 04.10.2023г., като недължими, а за част от тях - сумите от 643,04 лв. 2 главница, за периода от 03.05.2012г., до 07.05.2019г., както и сумата от 391,94 лв. - мораторна лихва за периода от 03.06.2012г. до 27.01.2023г., като погасени по давност.
С оглед на посоченото, исковите претенции са основателни за сумата в общ размер на 1383,38 лв., включваща вземания за главница и за мораторна лихва, като следва да бъде отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 1401 лв., от която сумата в размер на 717,02 лв. за главница и сумата от 683, 98 лв. за мораторна лихва, за периода 04.11.2020г. до 04.10.2023г.
По разноските.
Съобразно изхода от настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноските за държавна такса, за депозит на вещо лице и за адвокатско възнаграждение, сторени в настоящото производство, за които са представени доказателства, съобразно уважената част от исковете, в общ размер на 679,42 лв., като възражението за прекомерност на претендираното от процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение, следва да бъде оставено без уважение като неоснователно.
Неоснователни са и съображенията на ответника, за недължимостта на разноските в полза на ищеца, поради наличието на предпоставките по чл.78, ал.2 ГПК. Настоящият съдебен състав не намира за основателни твърденията, че ответникът не е станал причина за завеждане на производството. Видно от представените към исковата молба, писмени доказателства, ищцата многократно е правила неуспешни опити извънсъдебно да уреди отношенията си с ответника, поради което е завела и исковете, на основание на които е образувано настоящото дело.
В полза на ответника, с оглед на изрично отправеното искане, на основание чл.78, ал.8 ГПК, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено в размер на 150 лв., като съобразно с отхвърлената част от исковете, на ответника се дължат разноски в размер на 2 лв.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените от Е. Д. К. с ЕГН**********, срещу “С в” АД с ЕИК ххх, обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове, че Е. Д. К. с ЕГН**********, НЕ ДЪЛЖИ на “С в” АД с ЕИК ххх, сума в общ размер на 1383,38 лв, включваща сумата от 717,02 лв. - главница за предоставени ВиК услуги и потребление за недвижим имот, находящ се в гр. ххх, за периода от 03.05.2012г. до 04.10.2023г., както и сумата от 666,36 лв. - мораторна лихва за периода от 03.06.2012г. до 04.10.2023г., като част от тях, а именно за сумите от 643,04 лв. -главница, за периода от 03.05.2012г., до 07.05.2019г., както и сумата от 391,94 лв. мораторна лихва за периода от 03.06.2012г. до 27.01.2023г.,, като погасени по 3 давност, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковите претенции за горницата от 1383,38 лв. до пълния предявен размер от 1401 лв., като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, “С в” АД с ЕИК ххх, да заплати на Е. Д. К. с ЕГН**********, сумата за разноски, включваща държавна такса, за депозит на вещо лице и за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете, в общ размер на 679,42 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.8 от ГПК, Е. Д. К. с ЕГН**********, да заплати на “С в” АД с ЕИК ххх, сумата от 2 лв. - юрисконсултско възнаграждение, съобразно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4