Решение № 349 от 13.05.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 349 гр. Перник, 13.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светослава Ив. Алексиева при участието на секретаря Катя В. Тодорова като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно наказателно дело № 20221720200205 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С наказателно постановление № 21-1158-004314/10.01.2022г., издадено от началник Сектор ПП при ОД на МВР - Перник, на М. Н. М. с ЕГН **********, са наложени административни наказания: глоба 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от две години /24 месеца/ на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, глоба 10 /десет/ лева на основание чл.183, ал.1, т.1, пр. 2 от ЗДвП, и глоба 10 /десет/ лева на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП, за това, че на 10.12.2021 г., в 22.40 часа, в с. Селищен дол, общ. Перник, по път PER 3101 движейки се от ц4ентъра на селото към път III-605, като водач на лек автомобил „Сеат Толедо“, с peг. №****, негова собственост, отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не изпълнил предписанието за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на употребата му, както и за това, че не носи контролен талон към свидетелство за управление на МПС и не носи свидетелство за регистрация на МПС, което управлява. – нарушения съответно на чл.174, ал.3 от ЗДвП, чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.

Срещу издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба от М.М., с която се оспорва материално-правната и процесуалноправната законосъобразност на издаденото наказателно постановление.

Твърди, че вменените нарушения не са извършени, както и че че при 1 съставяне на акта и издаване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Без да оспорва, че е бил водач на описаното моторно превозно средство тезата на жалбоподателя е, че не е отказвал проверка за установяване употребата на алкохол, нито е нарушил свои задължения като водач на МПС.

Моли за цялостна отмяна на наказателното постановление.

В съдебното производство М.М. не е участвал лично, не е представляван и от пълномощник.

Административнонаказващият орган в съпроводителното писмо към преписката изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено изцяло. В съдебно заседание представител не е участвал.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства п о реда на чл.84 от ЗАНН, вр. чл.14 и чл18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На 10.12.2021г. свидетелите Д.И.в Ч. и Н. Й. М. – мл. автоконтрольори в сектор ПП при ОД МВР – Перник изпълнявали служебните си задължения по контрол на пътното движение. Около 22.40 ч. били изпратени от ОДЧ при 01 РУ – Перник в с. Селищен дол, общ. Перник във връзка с подаден сигнал за настъпило ПТП. При отиване на мястото заварили лек автомобил „Сеат Толедо“ с peг. №****, спрял след удар в бетонна отливка встрани от пътя.

Водачът на преводното средство се намирал до него и бил посочен на контролните органи от намиращите се на мястото жители на селото, очевидци на произшествието. Едно от лицата, от което впоследствие били снети писмени сведения /Д.Б./, съобщил, че чул силен удар и излизайки от дома си възприел катастрофиралия автомобил и водачът му, който все още седял на шофьорското място в състояние на силно алкохолно опиянение. Същото лице съобщило на полицейските служители, че преди пристигането им лично издърпал водача от автомобила, опасявайки се за да не потегли отново, угасил двигателя и извадил контактния ключ. Състоянието на последния непосредствено било възприето и от служителите на МВР – лъхал на алкохол, поведението му било неадекватно, говорът неясен, походката нестабилна, като два пъти дори паднал до патрулния автомобил. При поискване на документите му за проверка представил лична карта и свидетелство за управление на МПС, въз основа на които самоличността му била установена – М. Н. М.. Същият не представил контролен талон към свидетелството за управление, както и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство. При извършена справка чрез РСОД било установено, че лекият автомобил е негова собственост.

Служителите на МВР поискали да извършат проверка на М. с техническо средство Алкотест Дрегер 7410 с фабр. №ARSМ-0040 за установяване употребата на алкохол, но той категорично отказал.

Въз основа на установеното на място фактическо положение срещу М.М. било образувано административнонаказателно производство със съставяне на акт за установяване на административно нарушение серия GА, №547273/10.12.2021г., като актосъставителят – свид. Д.Ч. приел, че виновно е 2 нарушил разпоредбите на чл.174, ал.3 от ЗДвП, чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.

При предявяване на съставения АУАН М. се запознал със съдържанието му, но отказал да го подпише и да приеме препис. За удостоверяване на отказа му било потърсено съдействие от служители от друг полицейски екип. На мястото пристигнал М.Ю.Й. - служител на ОД МВР - Перник, пред когото жалбоподателят потвърдил, че отказва горепосочените действия, което свидетелят удостоверил с подписа си.

Спрямо нарушителя била издадена и ЗППАМ №21-1158000834/10.12.2021г., с която била наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

На М. бил издаден и талон за изследване №075281, който също отказал да подпише. Свид. Н.М. разяснил възможността употребата на алкохол да бъде установена чрез доказателствен анализатор или чрез медицинско и химическо изследване. Жалбоподателят отказал да избере един от двата алтернативни метода за изследване, като заявил, че никъде няма да ходи и нищо няма да подписва. Въпреки изявлението му, служителят на МВР определил срок от 45 минути от връчването на талона за явяване в лечебно заведение в гр. Перник за вземане на биологични проби. М. М. отказал да подпише и получи издадения талон. Отказите му били възприети от повикания за съдействие служител на МВР – М.Й., който ги удостоверил с подпис в талона за изследване. В определения срок, а и след него, нарушителят не се явил в лечебното заведение, за да му бъде взета кръвна проба, нито в мястото за установяване с доказателствен анализатор.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу процесния акт.

На 10.01.2022г., при проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, преценявайки събраните по преписката доказателства, наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което ангажирал административнонаказателна отговорност на М.М. за нарушенията по-горе.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена като взе предвид показанията на свидетелите Д.И.в Ч. и Н. Й. М., както и приетите писмени доказателства: АУАН серия GА, №547273/10.12.2021г, талон за изследване №075281, заповед за прилагане на принудителна административна мярка №21-1158-000834/10.12.2021г., заверено копие на заповед №8121з – 1632/2021г. на Министъра на вътрешните работи, справка-картон на водач, издадена от Сектор ПП – ОД МВР – Перник.

Жалбата е процесуално допустима, но по същество е неоснователна.

Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са пречка за разглеждане на делото по същество. Възраженията в тази насока наведени в жалбата са неоснователни.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен, а наказателното постановление е издадено от длъжностни лица с доказана 3 материална компетентност, правомощията на които произтичат от приетата като писмено доказателство заповед №8121з –1632/2021г. на Министъра на вътрешните работи. Спазени са изискванията към съдържанието им, установени в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения в хода на административнонаказателното производство, които да са засегнали правото на защита на жалбоподателя.

Фактическото описание на нарушенията и обстоятелствата, при които са извършени, са изложени ясно и разбираемо, по начин, гарантиращ възможността на привлечения към административнонаказателна отговорност субект да разбере какви точно нарушения са му вменени във вина, при какви обстоятелства ги е извършил и въз основа на какви факти е достигнато до формираните изводи. По-голяма изчерпателност от изложената не е и възможна.

В акта и постановлението са изложени непротиворечиви факти за съставомерно поведение на жалбоподателя като водач на МПС, изразило се в отказ да бъде установена употребата на алкохол по предвидения ред, както и в неносене на определените в закона документи. В този аспект нарушенията са квалифицирани законосъобразно, тъй като изложените факти са относими към елементите от съставите на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП и чл. 100, ал.1 т.1 и 2 от ЗДвП. Доколко тези факти съответстват на обективната действителност и са установени правилно е въпрос по същество.

По същество:

Въз основа цялостен анализ на доказателствения материал по делото съдът приема за доказано по несъмнен начин извършването на нарушенията, вменени във вина на М.М..

Част от фактическите обстоятелства, субсумиращи се в признаците на административнонаказателните състави, са безспорни по делото и следва да бъдат отграничени като такива. Свеждат се до следното:

На първо място, от страна на жалбоподателя не се оспорва, че на инкриминираните дата и час спрямо него е извършена проверка от служители на сектор ПП към ОД МВР – Перник по повод причинено от него като водач на лек автомобил с рег. № **** пътно-транспортно произшествие в центъра на село Селищен дол. Не се оспорва, че в резултат на същата проверка му е съставен АУАН за това, че е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство Алкотест Дрегер за употреба на алкохол , че не е изпълнил предписанието на контролния орган в издадения талон за изследване, както и че не е представил описаните документи. Безспорни са и обстоятелствата, че отказал да подпише и получи издадените документи.

Възраженията на нарушителя са по същество на спора и се свеждат до лаконичното, неаргументирано и неподкрепено с доказателства твърдение, че вменените му нарушения не са извършени, тъй като нито е отказвал проверка, нито са липсвали визираните документи.

Преценявайки изложената версия в контекста на събраните доказателства, съдът я отхвърля като голословна и изцяло защитна.

Приетата от АНО фактическа обстановка – че при изложените обстоятелства М. е отказал проверка с техническо средство, а впоследствие, че не се е явил в посоченото в издадения му талон лечебно заведение за 4 вземане на биологични проби за медицинско и химическо лабораторно изследване, нито в мястото за изследване с доказателствен анализатор, както и че не носил изисканите от контролните органи свидетелство за регистрация на управляваното МПС и контролен талон към СУ се доказва по несъмнен начин от събраните и проверени съобразно принципа на непосредственост в съдебното следствие гласни и писмени доказателствени средства показанията на разпитаните свидетели, от изготвените документи: АУАН с е р и я GА, №547273/10.12.2021г., талон за изследване от същата дата, ЗППАМ. Оценката на доказателственото им значение мотивира извод, че същите са относими, непротиворечиви са по съдържание, събрани са по предвидения ред и допринасят за пълно изясняване на обстоятелствата по делото, поради което съдът ги кредитира изцяло.

Свидетелите Д.И.в Ч. и Н. Й. М., които в качеството си на полицейски служители са предприели проверка спрямо М. непосредствено са възприели състоянието, в което се е намирал след произшествието, както и следващото му поведение. Двамата са събрали устни и писмени сведения от очевидците на пътния инцидент, въз основа на които установили, че произшествието е предизвикано от жалбоподателя, след предприето управление на превозното средство, както и че преди пристигането им, М. е бил свален принудително от автомобила, с цел да не го приведе в движение повторно.