Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 80 от 23.02.2023, Окръжен съд - Смолян

Съд
Окръжен съд - Смолян
Дело
Въззивно гражданско дело 397/2022
Вид
Решение № 80
Подписан
23.02.2023
В сила
20.02.2024
Състав
Петър Христов Маргаритов, Тоничка Димитрова Кисьова, Мария Анастасова Славчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.418,ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.81 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 138 · Закон за ветеринарномедицинската дейност
  • чл. 138, ал. 1 · Закон за ветеринарномедицинската дейност
  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.12,ал.7 · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл.26а · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. Смолян, 23.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Мария Ан. Славчева при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20225400500397 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 23/27.06.2022г., изменено в частта за разноските с Определение № 131/11.10.2022г.,постановени по гр.д.№ 191/2021г. по описа на Чепеларския районен съд е признато за установено в отношенията между Държавен фонд „Земеделие”,ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц. Б. III” № *** и А. Г. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Пл., ул. „Гл.” № **, че ответникът А. Г. П. дължи на ищеца Държавен фонд „Земеделие” следните суми: 6510 лева-главница по Договор №**** от 11.12.2012 г. за предоставяне на кредит на животновъдите за отглеждане на селскостопански животни (крави, биволици, овце - майки, кози - майки) изменен впоследствие с пет броя анекси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.04.2021 г. до изплащане на вземането;

949.84 лева - договорна лихва за периода от 30.11.2013 г. до 27.11.2018г., както и 1551.55 лева-мораторна лихва за периода от 28.11.2018 г. до 15.04.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение № 35/14.05.2021 г. по чл. 417 от ГПК по ч.г.д. № 74/2021 г. на РС – Чепеларе, на основание чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ГПК и чл.86 от ЗЗД. Отхвърлен е иска за признаване за установено в отношенията между Държавен фонд „Земеделие”, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.„Ц. Б. III” № *** и А. Г. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Пл., ул.„Гл.” № **, че ответникът А. Г. П. дължи на ищеца Държавен фонд„Земеделие” договорна лихва по Договор № **** от 11.12.2012 г. за предоставяне на кредит на животновъдите за отглеждане на селскостопански животни (крави, биволици, овце - майки, кози - майки), изменен 1 впоследствие с пет броя анекси, за разликата от уважения размер от 949.84 лева за периода от 30.11.2013 г. до 27.11.2018 г. до претендирания размер от 1327.69 лева за периода 12.12.2012 г. до 27.11.2018 г., като неоснователен. Осъден е А. Г. П., ЕГН **********, с адрес: гр.Пл., ул.„Гл.” № ** да заплати на Държавен фонд „Земеделие”, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц. Б. III” № ***, сумата в общ размер на 228.15 лева, разноски по съразмерност за заповедното производство, включени в заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК, както и сумата в общ размер на 1197,51 лева разноски по съразмерност за исковото производството. Осъден е Държавен фонд „Земеделие”, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц. Б. III” № *** да заплати на А. Г.

П.,ЕГН **********, с адрес: гр. Пл., ул. „Гл.” № **, сумата в общ размер на 5.70 лева разноски по съразмерност за заповедното производство, включени в заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК, както и сумата в общ размер на 20.25 лева разноски по съразмерност за исковото производство.

Решението е обжалвано в срок в осъдителната му част с въззивна жалба с вх.№ 1850/08.08.2022г. от А. Г. П., чрез пълномощника му адв. Н. П. с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост.

Излагат се доводи, че за да приеме за основателна исковата претенция районният съд е счел, че ответникът не е бил изпълнил задължението си да върне кредита в периода до 27.11.2018год., като неизпълнението на това му задължение по договора не се дължало на причини, за които той не отговаря, а с поведението си ответникът сам е създал предпоставки за заличаване на животновъдния му обект, а от там и до прекратяване на регистрацията му като земеделски стопанин със Заповед №РД-515/30.05.2017год. на Директора на ОБДХ Смолян.Твърди се, че от доказателствата по делото се установява точно обратното, а именно, че неизпълнението на договора от страна на ответника се дължи единствено на причини, за които той не отговаря. Сочи се, че от ОБДХ Смолян, МЗХ, Община Чепеларе, Общински съвет гр.Чепеларе през годините 2015год., 2016год. и 2017год. е оказван натиск от различни държавни и общински върху дейността на ответника като животновъд, отглеждащ в животновъден обект в с.Хв. с №4850-0081 31 броя едри крави, като са му били съставяни редица актове, които в последствие са отменяни от съда като незаконосъобразни, както и са приемани спрямо него действия от Общински съвет Чепеларе по промяна на Наредба №1 за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на Община Чепеларе, като е прието „земеделските стопани да не отглеждат повече от З броя едри преживни животни-крави с приплодите им до две годишна възраст. Наредбата е била отменена при обжалване от страна на А. П. с Решение №119/15.03.2017год. на АдмС-Смолян по адм.д.№263/2016год.

Непосредствено след постановяване на съдебното решение, на 16.03.2017год. и през следващите дни от представители на ОДБХ, на МЗХ и Община Чепеларе са извършвани непрекъснати проверки в животновъдния обект, с нарочни предписания и доклади, с единствената цел да бъдат премахнати отглежданите животни и е издадената от Директора на ОДБХ Д Заповед №РД-515/30.05.2017год., с която на основание чл. 138, ал.1, т.2 от ЗВМД е заличена регистрацията на животновъдния обект с рег.№4850-008, намиращ се в 2 с.Хв.-собственост на А. Г. П.. Твърди се, че представените в тази насока доказателства не са обсъдени от районния съд, а едностранно са обсъдени само предписанията, констативните протоколи, докладите представени от ОБДХ Смолян и МЗХ, като съдът е обосновал правните си изводи на издадената от Директора на ОБДХ Смолян Заповед

№515/30.05.2017год., с която е заличена регистрацията на животновъдния обект, поради системни нарушения на ветеринаро-медицинските изисквания, без да е ясно какви са тези изисквания и налице ли са предпоставките за заличаване на животновъдния обект. Съдът не е взел предвид обстоятелството, че Заповед №РД515/30.05.2017год. на директора на ОБДХ Смолян е издадена преди да изтече срока на даденото предписание №6/03.05.2017год. от Д-р Р. Стр. с краен срок на изпълнение 10.06.2017г., както и дали тази заповед е била надлежно връчена и дали ответникът е имал възможност да я обжалва.

Твърди се , че още през 2016г. МЗХ е извършило редица действия, с които същото е допринесло за невъзможността на ответника да изпълни поетите задължения като с писмо изх№94-372/18.04.2017год. на Зам.министъра на земеделието и храните е указано на Изпълнителния директор на БАБХ да предприеме мерки по заличаване регистрацията на животновъдния обект в с.Хв. и прекратяване на дейността му и за проверка на цялостната му дейност във връзка с получените плащания. От представената по делото от ДФ „Земеделие“ гр.Хасково преписка се установява, че през 2016год. животните в животновъдния обект на ответника в с.Хв., са отглеждани само в обекта, тъй като не са били налични свободни пасища, мери и ливади от Държавния и Общинския поземлени фондове,т.е на ищеца му е било известно, че ответникът е бил принуден да търси помощ за отглеждане и изхранване на животните си от ДФ„Земеделие“, тъй като същият е нямало как да ги храни, чрез свободно пашуване, но и че всячески и общински, и държавни институциив.т.ч. МЗХ, БАБХ и ОДБХ са му пречели да изпълнява дейностите по отглеждане на животните.В жалбата се твърди още, че с Решение №210, взето с протокол №17/28.09.2016г. на заседание на Общински съвет Чепеларе, е изменена Наредба №1 за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на Община Чепеларе, като е прието в животновъдни обекти на земеделските стопани да се отглеждат не-повече от Збр. едри преживни животни-крави с приплодите им до две годишна възраст. Въз основа на това решение върху ответника е бил упражнен натиск да премахне отглежданите от него крави 31 броя и да ги сведе до 3 бр. При обжалване на решението на ОбС-Чепеларе е постановено Решение №119/15.03,2017г. по адм.д.№263/2016г. на АССмолян, с което е обявена нищожността на решението на ОбС. Същевременно Кметът на Община Чепеларе издал НП №91/21.11.2016г. и НП №98/ 01.12.2016г. въз основа на решението на ОбС, като към този момент ответникът е имал вече сключен договор от 05.12.2015год. със Сдружение Асоциация на Българското родопско говедо и Джересая, с който се е задължил да извършва развъдна дейност в съответствие с изискванията на Закона за животновъдството,Регламент ЕС/702/2014 на комисията и указанията за прилагане на схема на държавна помощ за създаване и поддържане на родословната книга и за определяне на продуктивността и генетичните качества на животните, както и вече е бил налице и сключен между него и ДФ „Земеделие“ Договора за кредит №**** от 3

11.12.2012год. Посочените наказателни постановления са обжалвани и са отменени от съда.

Сочи се,че с оглед изложеното необосновано съдът е приел за неоснователни доводите на ответника, че неизпълнението на задълженията по договора се дължат на причини, за които той не отговаря. Неоснователно също съдът е приел, че липсват доказателства за доброволно или служебно отписване на ответника като земеделски производител към датата на подписване на Анекс №****год. и Анекс № *26.02.2018год, след като със Заповед №РД-515/ 30.05.2017г. на Директора на ОБДХ Смолян животновъдния обект е заличен и от Доклада с изх.№2293-ЗЖ/30.05.2017год. на Д-р В. М.-началник отдел ЗЖ при ОБДХ Смолян се установява, че 29-те броя животни вече ги няма в обекта. Въпреки че ДФ „Земеделие“ е знаел, че животновъдния обект на ответника е заличен, е продължил да подписва анекси към договор за кредит №**** от 11.12.2012г., след като ответникът не е имал право да отглежда в обекта животни и такива не е имало. Следователно, още към 30.05.2017год. е било налице изискуемото вземане на ДФ „Земеделие“ по претендираните от него за връщане суми по кредита, а не на посочените следващи тази дата анекси към договора и претендираните от ищеца суми са погасени по давност, тъй като в случая приложение намира кратката тригодишна давност по чл.111, б.“в“ от ЗЗД, т.е. след като падежът на вземането е настъпил на 30.05.2017год., то към датата на издаване на Заповед за изпълнение №35/14.05.2021год. по ч.гр.д.№74/2021год. на РС-Чепеларе, вземането е било погасено по давност още на 30.05.2020год. Претенцията е неоснователна и поради това, че между заявлението по реда на чл.417 ГПК и иска по реда на чл.422 ГПК е налице несъответсвие в петитума, което е недопустимо. Неоснователно районният съд е приел за основателни претенциите за договорна и мораторна лихва, тъй като съгласно чл.111, б.в“ от ЗЗД вземанията за лихви се погасяват с изтичане на тригодишна давност, която започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В тази си част исковата претенция на ищеца е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, поради което неправилно е присъдена от районния съд. Твърди се още, че районният съд е допуснал нарушение на материалния закон, тъй като предоставената на ответника по процесния договор сума представлява държавна помощ de minimis, съгласно ЗПЗП и приетите Директиви на ЕС и Програми за развитие на селските райони. Неправилно е решението и в частта му за разноските .Моли обжалваното решение да бъде отменено като неправилно. Претендира за разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№ 2179/2609.2022г. от Държавен фонд „Земеделие“, чрез юрисконсулт Т. В., в който се оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи, че не са допуснати твърдените от жалбоподателя нарушения на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че районният съд е установил прецизно фактите и обстоятелствата по делото, свързани с изясняване на фактическата обстановка, обсъдил е всички събрани по делото доказателства и е формирал правилни изводи. Жалбоподателят-ответник в първоинстанционното производство нито твърди, нито доказва изпълнение на поетите договорни задължения, произтичащи от сключения между страните Договор № **** за предоставяне на кредит на животновъдите за отглеждане на селскостопански животни (крави, биволици, овце - майки, кози - майки) от 4