Присъда № 21 от 19.03.2026, Районен съд - Кърджали

МОТИВИ към Присъда № 21 от 19.03.2026 г., постановена по НОХД № 50/2025 г. по описа на Районен съд - Кърджали Делото е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура Кърджали против Р. Й. А., ЕГН: ********** от *******, роден на ******* в *******, с ******* и ******* гражданство, неосъждан, средно образование, разведен, който е обвинен за това, че на 24.02.2022 г. в ******* се е заканил на Ф. И. М. от ******* с престъпление против неговата личност -убийство, като употребил изразите: „*******“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК.

Представителят на РП Кърджали поддържа обвинение по начина, по който е повдигнато.

Пострадалият не изразява и не взема становище за конституиране в процеса в процесуално качество на пострадал/частен обвинител и/или граждански ищец, както и не предявява граждански иск.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура Кърджали поддържа повдигнатото обвинение, счита, че обвинението е доказано от фактическа и правна страна, като пледира подсъдимият да бъде признат за виновен в извършването на вмененото му престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК. Моли съда да наложи на подсъдимия пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца.

По пренията защитникът на подсъдимия Р. А. пледира за признаването му за невинен и оправдаване по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение, като се навеждат доводи, че същото не е доказано по несъмнен начин.

Подсъдимият Р. А. не се признава за виновен и моли да бъде оправдан.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, както и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, прие за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Р. Й. А. е роден на ********* в ************, с ******* и ******* гражданство, неосъждан, със средно образование, разведен, с адрес:

***************, ЕГН: **********.

На 24.02.2022 г. около обяд, св. Ф. М. посетил кабинета на св. Б. Д., намиращ се на ******* в гр. *******, с намерение да си вземе здравната книжка. В кабинета освен св. Б. Д. била и нейната помощничка, св. Ц. С.. Св.

М. помолил д-р Б. да му върне здравната книжка. В този момент докато разговарял той с нея, в кабинета влезнал обв. Р. А.. Обв. Р. А. запитал на български език, св. М. какво прави в кабинета на жена му, който е и негова 1 собственост и го подканил да излезе от кабинета с думите „излизай от моята собственост“, но св. М. отказал, след което двамата започнали да са бутат.

Обв. А. се опитвал да избута извън кабинета св. М., но последният му оказвал съпротива. Не си нанасяли удари, а само се блъскали и се ругаели на турски език. При физическото съприкосновение двамата загубили контрол и съборили ваза в кабинета. Намесила се св. Б. Д., приканвайки ги да спрат да се разправят и да излязат навън. Св. М. пръв излязъл от кабинета, като малко след това го последвал и обв. А.. Привиквали си един към друг и извън ******* кабинет, като св. М. си тръгнал, а обв. А. се върнал в кабинета. Обв.

А. след като се върнал в кабинета и позвънил на РЦ - 112, като поискал съдействие от полицията. Няколко минути след поисканата помощ чрез обаждане на РЦ - 112 от св. А., позвънил и св. М., за помощ.

По доказателствата:

Съдът приема горната фактическа обстановка за установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетелите Ц. С. (вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК на л. 69 от ДП, том 1), Б. Д.

(частично, вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК на л. 76 от ДП, том 1), А. К. (вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал.

1, т. 2, пр. 2 НПК на л. 72 от ДП, том 1), В. Е., Р. К.; амбулаторен лист (л. 12 от ДП, том 1) ; протоколи за предупреждение (л. 22 и л. 34 от ДП, том 1) Протокол за оглед на веществени доказателства (л. 112 от ДП, том 1); съдебномедицинско удостоверение (л. 101 от ДП, том 1); заключението на съдебнопсихиатрична експертиза

(л.

221-229 от съдебното производство),включително изслушването на вещото лице в последното проведено открито съдебно заседание по делото и справка за съдимост на подсъдимия.

Посочените писмени доказателствени източници съдът кредитира изцяло, доколкото същите са обективни и кореспондиращи както помежду си, така и с останалите доказателства по делото кредитирани от съда. Отделно от това същите са изготвени и изхождат от органи с надлежна легитимация за тяхното съставяне и издаване, в изпълнение на законовите разпоредби, регламентиращи обществените отношения предмет на разглеждане по настоящото дело.

При направения анализ на събраните по делото доказателства съдът счита, че възприетата от съда фактическа обстановка се доказва по безспорен начин, но същата се различава от изложената такава в процесния обвинителен акт.

При оценка на гласните доказателства съдът ги е съотнасял с кредитираните писмени такива, както и тази част от гласните, които са непротиворечиви вътрешно и не противоречат с останалите кредитирани гласни, които ги правят еднопосочни относно главните и второстепенните факти и цени само тези от тях, които имат отношение към конкретните обвинения и не са компрометирани от кредитираните доказателства.

2

Показанията на свидетелите Ц. С. и полицейските служители А. К., В. Е., Р. К. са в достатъчна степен последователни, хронологично подредени, логични и кореспондиращи помежду си, като взаимно се допълват, поради което съдът ги кредитира изцяло. Техните показания се подкрепят от писмените доказателства, установяващи, факти и обстоятелства във връзка с инцидента на 24.02.2022 г. и непосредствено след него, липсва и вътрешно противоречие между тях. Свидетелят Ц. С. е била пряк свидетел на развилите се събития на тази дата в ******* кабинет на св. Б. Д., като същата не е възприела никакви закани за убийство. Без значение е обстоятелството, че част от разменените реплики били на турски език, който тя не разбирала, тъй като пострадалият – св. Ф. М. в дадените показания (на л. 94 и 95 от съдебното производство) твърди, че заканите за убийство към него били отправени и на турски и на български език. Нейните показания се допълват от показанията на посочените полицейски служители, които еднозначно твърдят, че същият ден няколко часа след инцидента са разговаряли и с подсъдимия Р.

А. и със св. Ф. М., като никой от тях не е споменал за закани за убийство. Дори св. А. К. твърди, че при многобройните посещения на Ф. М. в канцеларията му, в качеството му към онзи момент на квартален инспектор, пострадалият не му е споделял, че се чувства заплашен, че животът му е застрашен от Р..

Техните показания се подкрепят от подписаните протоколи за предупреждение, изготвени от полицейските органи, в които е отразено, че участвалите в инцидента са предупредени да не отправят обидни думи и закани за саморазправа един спрямо друг, но не и закани за убийство. Наред с това в съответствие с техните показания е и протокола за оглед на веществени доказателства от 29.12.2022 г., в който са отразени проведените с двамата поотделно телефонни разговори с РЦ 112, в които отново не са налице данни за отправени закани за убийство. Не на последно място по важност в тази връзка следва да се отбележи, че и в приложения амбулаторен лист, изготвен от д-р П. на следващия ден след инцидента – на 25.02.2022 г. също не се споменава за закани за убийство, а видно от снетата от св. Ф. М. анамнеза, същият се е оплакал, че е бил нападнат и обиждан, но никъде не се съдържат обстоятелства, касаещи закани за убийство.

Съдът кредитира и показанията на свидетелите С. О. и Ш. М.. Същите не са свидетели на случая от 24.02.2022 г. и не посочват обстоятелства, свързани с него, но от техните показания се установява близка връзка между свидетелите Ф. М. и Б. Д., доколкото същите твърдят, че през месец юни същата година по сигнал на св. Ф. М. в късните часове на денонощието са посетили кооперацията, в която е живеела св. Б. Д., във връзка с проверка за нарушаване на ограничителна заповед от страна на подсъдимия, като полицаите били посрещнати от страна на св. Ф. М., от страна на който били допуснати в самата кооперация.

Съдът не кредитира показанията на свидетелите Ф. М. и Б. Д., за които се установява, че са били в близки отношения и съответно се явяват заинтересовани от изхода на делото, в частта, в която същите твърдят, че на 3

24.02.2022 г. подсъдимият Р. А. е отправял закани за убийство към св. Ф. М., тъй като, в тази част същите са в пряко противоречие с показанията на прекия и незаинтересован очевидец - Ц. С.. Не без значение за заинтересоваността на свидетеля Б. Д. е и обстоятелството, че това е била датата на развода й с подсъдимия (л. 92 от съдебното производство), т.е. лицето срещу когото свидетелства е неин бивш съпруг. Показанията на тези двама свидетели се оборват от другите писмени доказателства, а именно от протокола за оглед на веществени доказателства от 29.12.2022 г., в който са отразени проведените с Ф. М. телефонни разговори с РЦ 112 на 24.02.2022 г. и от амбулаторен лист, изготвен от д-р П. на следващия ден след инцидента – на 25.02.2022 г., подкрепящи показанията на свидетеля Ц. С. и събрани във връзка със случая, като същите установяват действия на св. Ф. М. непосредствено след него, но не съдържат данни за отправени закани за убийство, въпреки, че са изготвени въз основа на предоставени данни от самият пострадал Ф. М.. Този извод за заинтересованост следва и от показанията на полицейските служители А. К., В. Е., Р. К., които вече бяха коментирани по-горе. В тази връзка съдът не кредитира показанията и на св. В. М., в частта, в която той твърди, че е бил свидетел на отправени закани за убийство на 24.02.2022 г. от страна на подсъдимия Р. А. към св. Ф. М. пред ******* кабинет на Б. Д. и то единствено на турски език, като не е чул нищо на български език, тъй като самият свидетел Ф. М. посочва противоречива информация в тази връзка, като в проведеното на 25.09.2025 г. съдебно заседание веднъж твърди (на л. 144 гръб), че заканите са били единствено вътре в кабинета, а в проведеното порано – на 29.05.2025 г. съдебно заседание (на л. 94 - гръб) посочва, че подсъдимият е отправял закани за убийство излизайки от ******* кабинет на турски и български език. От друга страна показанията на св. М. в тази им част противоречат на показанията на свидетеля Ц. С., която е чула изречените думи от подсъдимия на излизане от кабинета и която не твърди за отправени закани за убийство, още по-малко за изречени думи на турски език (л. 70 от ДП, том 1). Показанията на св. М. в тази част са в пряко противоречие и с тези на св. З.

Д., която не твърди подсъдимият да е отправял заплахи за убийство пред кабинета, дори отрича да е виждала М. пред ******* кабинет на процесната дата, когато св. Ф. и подсъдимият Р. са излизали от кабинета, които показания съдът кредитира по съображения, изложени по – долу в мотивите. Наред с това, съдът отчита и евентуална заинтересованост на св. М., поради направеното признание в показанията му, че към онзи момент е поддържал връзки и контакти с пострадалия Ф. М., независимо от обстоятелството, че отрича да са били приятели. Допълнителни съмнения поражда и обстоятелството, че в показанията си св. Ф. М. не сочи кога и къде след инцидента са се срещнали със св. М.. Друга част от показанията на св. М., в която твърди, че малко след инцидента при срещата му със св. Ф. М. пред него последният е посочил, че имал някакъв конфликт в ******* кабинет, като му е споделил единствено, че подсъдимият му е посегнал, сиреч не е споменал за закани за убийство, като не си спомня свидетеля М. да му е споделял 4 конкретните закани, обективирани в обвинителния акт, съдът намира за достоверни. Това е така, тъй като в тази част показанията на този свидетел съвпадат с гореспоменатите писмени доказателства, установяващи собствените действия и твърдения на св. Ф. М. след инцидента на 24.02.2022 г., както и с описаното в съдебномедицинско удостоверение № **/24.02.2022 г., изготвено от д-р Н. М..