Решение № 1128 от 01.10.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1128 гр. София, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20261000501005 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e образувано п о въззивна жалба, подадена ищците пред първата съдебна инстанция, срещу решение № 260000 от 04. 01.2026 г. на ОС-Враца, ГО, постановено по т.д.№ 41 по описа за 2019 г., с което са отхвърлени, предявените от ищците срещу ответника ЗАД „Армеец“ АД, искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ вр. с чл.45 ЗЗД.

Решението се обжалва изцяло.

Излагат се доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение като постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие със събраните по делото доказателства.

Неправилно съдът приел, че ищците и починалата не са изградили особено близка и трайна житейска и емоционална връзка. Позовават се на свидетелските показания, както и на заключението на приетата по делото съдебно-психологическа експертиза; касаело се до внезапна загуба, която била предизвикала у ищците посттравматично стресово разстройство. Следвало да се вземе предвид, че пострадалата макар и на 10 години се била грижела за по- 1 малките деца в семейството; помагала била в домакинството. Считат, че обжалваното решение е постановено в разрез със съдебната практика като се позовават на решение на ОС-Враца по т.д.№ 15/2019 г., постановено по иск на брата на починалата, където било присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 42 000 лв. Нарушен бил чл.6, ал.2 КРБ, както и чл.20 и чл.47 от Хартата за основните права в ЕС и равенството на всеки пред закона.

Считат, че са налице предпоставките за присъждане на обезщетение като последното следвало да е в справедлив размер по смисъла на чл.52 ЗЗД, което определят на сумата от 26 000 лв. за всеки един от ищците. Налице била „особена близка привързаност“ по смисъла на ТР №1/2018 г. на ОСГТК на ВКС. Следвало да се присъди и компесаторна лихва.

Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което претенцията на всеки един от ищците да бъде уважена в размер от по на 26 000 лв. /13 289,23 евро. Претендират се разноски.

По въззивната жалба е постъпил отговор от ответника пред първата съдебна инстанция – ЗАД „Армеец“ АД, в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното от първоинстанционния съд, решение. Счита, че не са допуснати сочените от въззивниците/ищци нарушенията на материалния и процесуален закон.

Намира за правилен извода на ОС, че ищците не попадат в кръга на лицата, които имат право на обезщетение при смърт на близък, съобразно ТР №1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС. Счита, че по делото не била доказана изключителна емоционална връзка между ищците и пострадалото лице.

Позовават се на свидетелските показания, както и на това, че част от ищците били на възраст, съответно 1, 2 и 4 г., на която не можели да разберат и осъзнаят случилото се. Позовава се и на отразеното в заключението на вещото лице по СПЕ, което сочело, че не могло да установи словесен контакт с Б. и Л..

Противно на соченото от въззивниците, обжалваното решение било в унисон със съдебната практика. При условията на евентуалност /ако съдът приеме, че ищците имат право на обезщетение/ , то се излагат доводи за превишен размер на претенцията от 26 000 лв. по отношение на всеки един от ищците. При съобразяване с пар.96, ал.1 ПЗР на КЗ се следвало обезщетение в размер до 5 000 лв., т.е. налице бил законоустановен лимит на обезщетението, което можело да се присъди. Следвало да се вземе предвид и, че ответника е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, което 2 възражение било доказано с оглед събраните по делото доказателства – заключението на съдебно-автотехническата експертиза. Сочи, че поведението на пешеходката било обсъдено и в постановената присъда по внохд № 1129/2021 г. на САС, 8-ми наказателен състав. Претендират се разноски.

Противопоставя се на присъждане на разноски в полза на ищците, както и се прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Третото лице помагач В. С. Р., на страната на ответника, изразява становище за неоснователност на жалбата.

По допустимостта на въззивната жалба:

Препис от обжалваното решение е връчено на въззивниците на 21.01.

2026 г.

Въззивната жалба е подадена на 04.02.2026 г./по пощата/.

Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

Налице е правен интерес от обжалване.

Въззивната жалба е допустима.

По основателността на въззивната жалба:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим процес.

По доводите във въззивната жалба:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, първоинстанционният съд е приел, че при съобразяване с разясненията в Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС и при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, следва да се приеме, че ищците не са провели пълно и главно доказване на конкретните факти, сочещи на съществуване на трайна и дълбока емоционална връзка с починалата сестра, за очакваната и загубена подкрепа и за настъпили от нейната смърт сериозни като интензитет и продължителност болки и страдания, надхвърлящи нормално присъщите на родствени връзки 3 братя/сестри. Установило се по делото, че ищците и починалата били част от едно голямо и сплотено семейство. Добрите отношения между ищците и сестрата /починалата/ били в рамките на обичайните отношения между братя и сестри и не била налице изключително близка връзка между ищците и починалата им сестра.

Затова и ищцовите претенции са приети за неоснователни и като такИ. отхвърлени.

Апелативен съд- София, действащ като въззивна инстанция като взе предвид доводите и възраженията на страните, както и събраните по делото /пред първата съдебна инстанция/ доказателства приема следното:

Съгласно чл. 432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност".

Първата предпоставка за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена при деликт смърт, е ищецът да е материално легитимиран за това.

Спорно по делото е именно дали ищците имат качеството на „увредено лице“ от смъртта на С. И. Ц., починала на ******** г. вследствие на ПТП, състояло се на 02.10.2018 г. към 19:30 ч. в с.Търнак, ул.“Септемврийци“ срещу дом № 12.

Не се спори по делото, че ищците Б. Б. П. /И. Ц./, Р. Б. П. /И. Ц./, З. Б. П.

/И. Ц./, И. Б. П. /И. Ц./, Л. Б. П. /И. Ц./, Д. Б. П. /И. Ц./, В. И. Ц., Д. И. Ц. и С.

И. Ц., са братя и сестри на починалата С. И. Ц.. Това не само е безспорно, но и се установява от представеното по делото удостоверение за родствени връзки, изх. № 2936/17.10.2018 г., както и това изх.№ 2936/17.10.2018 г. и двете издадени от Община Бяла Слатина.

Майка на всички ищци е И. Ц..

Баща на Б. Б. П. /И. Ц./, Р. Б. П. /И. Ц./, З. Б. П. /И. Ц./, И. Б. П. /И. Ц./ и Л. Б. П. /И. Ц./ е Б. П. Б., а за останалите ищци липсват данни досежно бащата.

По отношение на пострадалата С. И. Ц. също липсват данни за бащата.

Лицата, които са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена при непозволено увреждане смърт на техен близък, не са уредени по законодателен път в националното право на 4

Република България. Липсата на законодателна уредба е наложила тези лица да бъдат определени от Пленума на ВС, в последствие от ОСГТК на ВКС, като за отправна точка е използван принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС.

Близки са членове на семействата, на пострадалото в пътно-транспортно произшествие лице и са претърпели действителни вреди от смъртта на лицето.

С Постановление № 4/25.V.1961 г. Пленумът на ВС се е произнесъл, че за неимуществени вреди могат да бъдат обезщетявани само най-близките на пострадалия - неговите низходящи (деца), съпруг и възходящи (родители), и то след като се установи, че действително са претърпели вреди.

По-късно с Постановление № 5/24. ХІ.1969 г. Пленумът на ВС е признал право на обезщетение и на отглежданото, но неосиновено дете, съответно на отглеждащия го, както и на лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала.

С Постановление № 2/30. ХІ.1984 г. са дадени указания, че кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, е посочен изчерпателно в Постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. и няма основания за разширението му, включително по отношение на други възходящи и низходящи на починалия и на неговите братя и сестри.

С т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк. д.

№ 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е разширен кръга на лицата, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на пострадал, като е прието, че: материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.

ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени; обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.

5

С оглед даденото разрешение в т. 1 от тълкувателния акт на ВКС, в т. 2 от него изрично е обявено за изгубило сила Постановление № 2 от 30. ХІ.1984 г. на Пленума на Върховния съд.

В разяснителната част на Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е посочено, че за да се прецени дали има основание да се изостави възприетото от Пленума на ВС изчерпателно определяне на лицата с право на обезщетение, от съществено значение са ДиректИ. 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно застраховката "Гражданска отговорност" при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка и ДиректИ. 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/П. на Съвета. Посочено е, че първата от директивите задължава държавите членки да предприемат мерки с цел застрахователният договор да покрИ. всички вреди, причинени на територията на другите държави членки в съответствие с действащото в тях законодателство. Тази директИ. доразвИ. ДиректИ. 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972 г. относно сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховката "Гражданска отговорност" при използване на моторни превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка, която предоставя свобода на държавите членки да определят в рамките на режима на гражданска отговорност подлежащите на обезщетяване вреди, причинени от моторни превозни средства, обхвата на обезщетението и лицата, които имат право на обезщетение.

В мотивите на Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е посочено също, че с оглед развитието на обществените отношения и изискванията на българската държава в качеството й на държава - членка на ЕС, използваният от Пленума на ВС ограничителен подход при определяне кръга на лицата с право на обезщетение не отговаря на съвременните изисквания за справедливост, поради което следва да се отстъпи от възприетото в Постановление № 2/84 г. разрешение и да се предвиди възможност за присъждане на обезщетение и на други лица, извън посочените в Постановление № 4/61 г. и Постановление № 5/69 г.