Решение № 4517 от 15.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4517 гр. Пловдив, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20245330101469 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искове, предявени от В. А. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, представлявана от пълномощника адв.Д. М., против „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК 207140327, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Балша“ № 1, бл.9, ет.2, представлявано с управителя ***, и против „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. Люлин, № 7, бул. „Джавахарлал Перу“ № 28, ет.2, ап.40-46, представлявано от управителя ***, а именно срещу първия ответник главен иск за недействителност на договор за паричен заем „А1 Потребителски кредит“ № ***/20.11.2023 г., с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.26, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и евентуален иск за нищожност на договорна клауза от договора за потребителски кредит, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.26, ал.1, пр.2, във вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП, както и главен иск срещу втория ответник за нищожност на договор за предоставяне на гаранция № *** с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с с чл. 26, ал. 1, пр. 3 и чл.26, ал.1, пр.2, във вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП.

Ищецът твърди, че на 20.11.2023г. между него и „Аксес Файнанс“ АД бил сключен договор за паричен заем „А1 Потребителски кредит“ № ***, по силата на който били отпуснати 500 лв. при обща дължима сума от 557,46 лв.

Допълнително бил подписан и договор за предоставяне на поръчителство с „Файненшъл България“ ЕООД на основание чл. 3 от договора за кредита.

Твърди се, че кредитната сделка е недействителна. Същата била сключена в нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като не бил посочен начин на 1 изчисляване на ГПР и липсвала яснота как е формиран същият. Не било ясно възнаградителната лихва как се съдържа в посочения ГПР. Заплащането на сумата по договора за поръчителство следвало да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита, тъй като било пряко свързано с договора за кредит, и било известно на кредитора. Счита, че с уговарянето на възнаграждение за поръчителя се заобикаляло ограничението на чл. 19, ал. 4 ГПК относно лимита на ГПР. В чл. 3 от договора за кредит било предвидено предоставяне на обезпечение като условия за отпусне искания кредит, вкл. и чрез предоставяне на процесното поръчителство. Счита, че клаузата в чл. 3 от договора накърнявала добрите нрави, тъй като водела до нееквивалетност на насрещните престации и била неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП.

Договорът за гаранция бил нищожен като противоречащ на добрите нрави и на основание чл.26, ал.1, предложение второ ЗЗД, във връзка с чл.19, ал.4 ЗПК, чл.143 ЗЗП. Била налице и значителна нееквивалентност на престациите, тъй като се претендирала сумата от 608,29 лв. – в размер от над 100 % от сумата на отпуснатия кредит от 500 лв. Стигало се до нарушаване на изискванията на добросъвестността и справедливостта, както и до неспазване на ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК. Договорът за гаранция бил недействителен и на основание чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП. Направено е искане за уважаване на предявените искове. Претендирани са разноски.

Постъпил е отговор от „Аксес Файнанс“ АД, който оспорва предявените срещу него евентуално съединени искове. Не се оспорва сключването на договора за кредит с посоченото в исковата молба съдържание. Възразява в случая да е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, в която насока развива съображения. Счита за неправилно ищцовото твърдение, че при изчисляване на ГПР по кредита следвало да се взема предвид и възнаграждението за поръчителя, което изтъква, че не влияе на процента на разходите, доколкото се дължи по отделно правоотношение. ГПР се изчислявал и към момента на сключване на договора за кредит, а осигуряването на конкретния поръчител било последващо този момент действие. Допълнително изтъква, че предвид съдържанието на договора за кредит не можело да се приеме, че липсва яснота относно формирането на ГПР, което да се тълкува като нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Счита още, че договорът за предоставяне на гаранция също е действителна сделка и не противоречи на добрите нрави, противно на ищцовите твърдения, в която насока развира съображения. Моли за отхвърляне на исковете срещу него и присъждане на сторените разноски.

Постъпил е отговор от „Файненшъл България“ ЕООД, който на своя ред оспорва предявения срещу него иск. От фактическа страна не оспорва сключването на процесния договор за поръчителство, но твърди, че възнаграждението на поръчителя било в размер на 183,30 лв. Счита за неоснователни твърденията на ищеца за недействителност на договора за предоставяне на гаранция. Изтъква, че основанието на договора за поръчителство се корени в наличието на заемно правоотношение, по което ищецът е кредитополучател, който следва да обезпечи пълното изпълнение на задълженията си по кредита. С оглед на предходното оспорва договорът за 2 поръчителство да накърнява добрите нрави, в която насока излага подробни съображения. С договора за поръчителство за осъществявала възмездна услуга от страна на „Файненшъл България“ ЕООД, като това правоотношение било отделно от договора за кредит и действителността му не се влияела от евентуална нищожност на кредитната сделка. Оспорва твърденията, че договорът за поръчителства бил сключен в нарушение на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Моли за отхвърляне на иска срещу него и присъждане на сторените разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между В. А. Д. и „Аксес Файнанс“ АД е сключен договор за паричен заем „А1 Потребителски кредит“ № ***/20.11.2023 г., с визираното в исковата молба съдържание; че между В. А. Д. и „Файненшъл България“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на гаранция № ***/20.11.2023 г.; както и че възнаграждението за поръчителя не е включено при изчисляването на ГПР по договора за кредит.

В тази връзка по делото е представено и копие от процесния договор за потребителски кредит, с който на ищцата е предоставен паричен заем размер от 500 лв., при фиксиран ГЛП по заема – 38,40 %, и посочени ГПР от 46,69 % и обща дължима сума – 557,46 лв. Срокът на договора е шест месеца.

Представен по делото е и Договор за предоставяне на гаранция № *** от 20.11.2023г., сключен между В. Д. и „Файненшъл България“ ЕООД, с който дружеството се е задължило срещу възнаграждение от 183,30 лв. да стане поръчител по договор за паричен заем „А1 Потребителски кредит“ № ***/20.11.2023 г. Уговорено е, че възнаграждението е платимо разсрочено на вноски, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по заема, като кредиторът „Аксес Файнанс“ АД е овластен да приема вместо поръчителя плащанията. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Договора за поръчителство, ако поръчителят изпълни задълженията по договора за заем, то за същия възниква право да поиска от потребителя/заемателя да му заплати сума, съразмерно с платеното от гаранта за погасяване на задълженията по кредита, ведно с разноските и обезщетение за забава от датата на плащането.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Между ищцата между В. Д. и „Аксес Файнанс“ АД е възникнало облигационно правоотношение по силата на договор за паричен заем „А1 Потребителски кредит“ № ***/20.11.2023 г., при което ищцата има качеството на кредитополучател. За обезпечаване задълженията по този договор между Д. и „Файненшъл България“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на гаранция № *** от 20.11.2023 г. И при двата договора ищцата, в качеството си на потребител, се ползва със закоустановената потребителска закрила, паради което приложение в случая следва да намерят правилата на ЗПК и ЗЗП, както и общите норми на ЗЗД.

3

Предвид изложеното е за отбелязване, че съдът споделя съображенията в исковата молба за нищожност на процесния договор за потребителски кредит, като в тази насока се отчете следното. Двата договора – за кредит и за поръчителство, са неразривно свързани, доколкото втория обезпечава първия и сключването му е обусловено от действителността на заемното правоотношение – последното се явява негово основание. Освен това заплащането на дължимите суми по договорите се осъществява едновременно и същите се превеждат само на едно от дружествата – заемодателя „Аксес Файнанс“ АД. При това положение съдът намира, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство представлява разход по кредита, който неправилно не е бил отчетен като такъв при изчисляването на ГПР по договора за потребителски кредит. По делото е прието за безспорно, с оглед на изричните твърдения на ответника „Аксес Файнанс“ АД в отговора на исковата молба, че възнаграждението за гаранта не е включено при изчисляването на ГПР по договора за кредит. Съгласно обаче § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. При съобразяване с тази легална дефиниция съдът намира, че разходите по обезпечението е трябвало да се включат в ГПР по кредита, предвид че процесния договор за предоставяне на поръчителство и възнаграждението по него са пряко свързани със заемния договор. Като не е сторено това, потребителят е бил заблуден относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора за кредит (тя не е в размер на 557,46 лв., защото същата се завишава с възнаграждението за поръчителство от 183,30 лв.), и реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Горният извод не се променя от неправилното посочване в исковата молба на размера на възнаграждението на гаранта - 608,29лв. вместо 183,30лв.

Визираните нарушения водят до недействителност на целия договор за заем по силата на чл. 22 ЗПК. Последното изключва необходимостта да се обсъждат съображенията на ищцовата страна за недействителност на отделни клаузи на кредитното правоотношения.

Предвид недействителността на договора за кредит, за нищожен се намира и Договорът за предоставяне на гаранция № ***/20.11.2023 г., тъй като същият се явява лишен от основание, предвид нищожността на кредитна сделка, която той обезпечава и във връзка с която е сключен. В случая липсва необходимостта от възникване на правоотношението по договора за поръчителство, като се налага изводът, че целта на това акцесорно правоотношение е единствено обогатяване на гаранта за сметка на длъжника, доколкото срещу възнаграждение се предоставя поръчителство по недействителна сделка. Договорът за поръчителство е нищожен и на самостоятелно основание, поради липса на кауза за неговото сключване.

Видно от съдържанието на договора, за поръчителят е уговорено 4 възнаграждение срещу задължението да поеме наравно с длъжника отговорността за плащане на сумите по кредита. В случая на тяхното заплащане от поръчителя обаче, за последния се поражда, съгласно договора, регресно право срещу заемателя за възстановяване на платените от поръчителя суми (арг. чл. 4 от Договора). Следователно поръчителят получава едно възнаграждение, без реално да съществува същинско насрещно задължение за него, доколкото сумите, които е платил, подлежат на възстановяване. За длъжника пък заплащането на възнаграждението се явява безпредметно, защото той всякога ще дължи сумите по кредита и няма да се освободи от задължението си при погасяването на кредита от поръчителя. В този смисъл не само, че е налице нееквивалентност на престациите, но в случая и липсва престация на една от страните по договора – поръчителя.