Определение № 1117 от 06.11.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1117 гр. София, 06.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Митева

Членове:

Татяна Грозданова

Петър Гунчев като разгледа докладваното от Татяна Грозданова Въззивно частно наказателно дело № 20241000601265 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 НПК.

Образувано е по частен протест на СГП и жалба на обвиняемата И. Л. Ч. чрез нейния защитник срещу определение № 2787/10.09.2024 година по НЧД/2024 година на СГС, НО, 40-ти състав, с което е отменено постановление от 24.07.2024 година на Софийска градска прокуратура за прекратяване на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК на наказателното производство по ДП № 42/2019 година по описа на НСлС, пр. пр. № 7547/2019 година по описа на СГП.

В сезиращите процесуални документи се твърди, че актът на първоинстанционния съд страда от пълна липса на мотиви и е постановен в нарушение на основен принцип на наказателния процес – забраната за влошаване на положението на привлеченото към наказателна отговорност лице.

Подалият частния протест прокурор иска отмяна на атакуваното определение и потвърждаване на постановлението за прекратяване на наказателното производство, а защитникът на обвиняемата Ч. – отмяна на обжалваното определение и изменение на постановлението за прекратяване на наказателното производство относно основанието за това – вместо по чл. 9, ал.

2 НК да бъде по чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 1 НПК, тъй като деянието не е 1 извършено.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и провери изцяло материалите по делото и правилността на атакувания съдебен акт, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по ЧНД 5163/2024 година по описа на СГС, финализирано с обжалваното определение, е образувано по жалба на И. Ч. срещу постановление от 24.07.2024 година на Софийска градска прокуратура, с което воденото срещу нея наказателно производство по чл. 357, ал. 2, вр. ал.

1, вр. чл. 26, ал. 1 НК е прекратено на основание чл. 9, ал. 2 НК.

Жалбоподателката е поискала от съда да измени основанието за прекратяване му като се посочи, че наказателното производство се прекратява заради това, че тя изобщо не е извършила деянието по чл. 357, ал. 2 НК.

Първостепенният съд вместо да се занимае с въпроса, с който е бил сезиран, след проучване на материалите по делото и атакуваното постановление за прекратяване, позовавайки се на обстоятелството, че проверяваният акт бил класифициран с гриф „Секретно“, приел, че по делото са налице достатъчен обем доказателства, от които се установява съставомерност на действията на Ч. като деяние по чл. 357, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. Формулирал е несъгласие с доводите на наблюдаващия прокурор, че деянието на Ч. е малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК, тъй като то разкривало висока степен на обществена опасност, а и личността на Ч. не можело да се приеме за такава с ниска обществена опасност единствено поради чистото й съдебно минало, без да се отчетат специфичното място на работа, дългия служебен опит, обучения и умения в една много специфична сфера, свързана с националната и международна сигурност и представляваща източник на повишена опасност. На това основание съдът отменил постановлението за прекратяване и върнал делото на СГП за изпълнение на указанията, дадени в мотивната част.

При тази процесуална ситуация определението следва да бъде отменено като неправилно.

СГС е бил сезиран с жалба от лице, което има правен интерес да търси 2 изменение на основанието, на което воденото срещу него наказателно производство е прекратено. Първата инстанция не само не се е произнесла по искането, с което е била сезирана, но недопустимо, в нарушение на основополагащ принцип на наказателния процес, какъвто е забраната да се влошава положението на лица, подали жалба, е отменила обжалваното постановление за прекратяване. Развитите в определението доводи, че не са налице основания за прекратяването на наказателното производство по чл. 9, ал. 2 НК, не са нищо друго освен указание към държавното обвинение да повдигне на Ч. обвинение пред съда, с каквото правомощие съдът в производството по чл. 243 НПК, а и в което и да е друго съдебно производство, не разполага.

Извършвайки собствена проверка на обжалваното от И. Ч. постановление за прекратяване на наказателното производство, САС намери изложените в частната жалба доводи, с които се иска изменение на основанието за прекратяването му, за неоснователни.

Видно е от некласифицираните материали по делото, че И. Ч. е била назначена със заповед от 12.10.2009 година на председателя на ДАНС на длъжността „***“ в сектор „Т-12“ – „Контраразузнавателно противодействие на проникването на радикален ислям“ на отдел

„Т-1“

–

„Контраразузнавателно противодействие на международни терористични организации на радикално-ислямистка основа“ в Дирекция „Т“ – „Контраразузнавателно противодействие на международния тероризъм и екстремизъм“ на Главна дирекция „Контраразузнаване“ към ДАНС.

Освободена е от длъжността „главен ***“ в ДАНС по нейно желание, считано от 28.12.2018 година със заповед Чрз-692/28.12.2018 година на председателя на ДАНС. Според утвърдената от председателя на ДАНС длъжностна характеристика за длъжността – главен ***/*** в оперативните сектори и отдели към специализирани дирекции на ДАНС, сред които и Дирекция „Т“, тези лица следва да познават действащата нормативна уредба на Република България, регламентираща дейността в областта на националната сигурност, международните актове и документи, свързани с дейността на ДАНС, вътрешноведомствените актове на председателя на Агенцията, уреждащи дейността на ДАНС по различните направления на дейност, подзаконовите нормативни актове, регламентиращи и касаещи пряката дейност на ДАНС, основните принципи и технологии на контраразузнавателна дейност. Сред 3 длъжностните задължения се включвало Ч. да осъществява непосредствено контраразузнавателни дейности по определените линии на работа в сектора, да следи за измененията на състоянието на средата за сигурност по обслужваната линия на работа в сектора, самостоятелно да привлича, обучава и води доброволни сътрудници, да води самостоятелно ДОО и ПИЛДС и провежда оперативни мероприятия с участието на доброволни сътрудници и оперативно-техническо мероприятия по тях и предлага на прекия си началник начин за реализирането, да провежда мероприятия за легализиране на оперативната информация, както и за зашифроване на използваните оперативни сили и средства, да провежда конкретни мероприятия за защита на сведенията и фактите, представляващи държавна тайна, включително да обработва лични данни.

Съгласно Приложение 1, т. ІІ, т. 3 и т. 5 към чл. 25 от ЗЗКИ сведенията за организацията, способите и средствата при изпълнение на специфични задачи, осъществявани чрез оперативно-издирвателната и оперативноразузнавателната дейност на службите за сигурност и обществен ред, данните, позволяващи да се установят лица, оказали или оказващи им помощ в тези дейности, както и установъчни данни или данни, можещи да спомогнат за установяване на лица, които не са служители, но сътрудничат или са сътрудничили на службите за сигурност и на службите за обществен ред, са държавна тайна.

С постановление от 12.04.2023 година по ДП № 42/2019 година, предявено на 06.07.2023 година, И. Л. Ч. е привлечена като обвиняема за извършено в периода от 26 март 2018 година до 19 април 2018 година продължавано (чрез три отделни деяния –на 26.03.2018 година, 28.03.2018 година и 19.04.2018 година) престъпление по чл. 357, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, като в телефонни разговори с А. Я. А., български гражданин от сирийски произход, който не притежава право на достъп до класифицирана информация, разгласила информация, свързана с установъчни данни или данни, можещи да спомогнат за установяването на две лица, доброволни сътрудници на И. Ч., които не са служители, но сътрудничат или са сътрудничили на службите за сигурност и на службите за обществен ред, на две отделни лица – доброволни сътрудници на И. Ч..

Внимателният преглед на събраните по делото доказателствени 4 източници, сред които с относително най-голяма тежест във връзка с обвинението на Ч. са показанията на А. А. А., изготвените ВДС въз основа на експлоатирани по отношение на Ч. законно разрешени СРС, рапортите до прекия й ръководител във връзка с дейността й по отношение на лицата, за които е обвинена, се налага извод, че е налице изпълнителното деяние на престъплението по чл. 357, ал. 1 НК – разгласяване на информация, свързана с установъчни данни или данни, можещи да спомогнат за установяване на самоличността на вербуваните и ползвани от Ч. две лица за доброволни сътрудници. Жалбоподателката не само е споделяла със свидетеля А. имената на лицата, но също така и с какво се занимават, къде работят, кога и къде има уговорени срещи с тях, като А., видно от показанията му и ВДС е имал знание и за това, че тези лица са информатори на обвиняемата.

В този смисъл, искането на изменение на основанието за прекратяването на наказателното производство по отношение на Ч., тъй като деянието не е извършено, е неоснователно. Ч. е дългогодишен служител на службите за сигурност, длъжна е да знае и по силата на длъжностната си характеристика коя информация е държавна тайна съгласно Приложение 1, т. ІІ, т. 3 и т. 5 към чл. 25 от ЗЗКИ. За съставомерността на деянието й като престъпление по чл.

357, ал. 1 НК е без всякакво правно значение, че А. А. е работил на трудов договор като преводач в СДВР и че е ползван и от ДАНС за техните нужди, тъй като съгласно чл. 3 от ЗЗКИ достъпът до класифицирана информация се предоставя само на лица, получили разрешение за достъп, каквото А. няма и при спазване на принципа "необходимост да се знае", който се състои в ограничаване на достъпа само до определена класифицирана информация и само за лица, чиито служебни задължения или конкретно възложена задача налагат такъв достъп. Несъмнено, личните отношения между Ч. и А. не са в обхвата на допуска до класифицирана информация.

По изложените съображения и като се съобрази със забраната за влошаване на положението на жалбоподателя, САС прецени, че жалбата срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство, водено срещу И. Ч., на основание чл. 9, ал. 2 НК, следва да бъде оставена без уважение.

С оглед на изложеното и на основание чл. 243, ал. 7 НПК, 5

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 2787/10.09.2024 година, постановено по ЧНД № 5163/2024 година по описа на СГС, НО, 40-ти състав.

ПОТВЪРЖДАВА постановление от 24.07.2024 година на Софийска градска прокуратура за прекратяване на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК на наказателното производство по ДП № 42/2019 година по описа на НСлС, пр. пр. № 7547/2019 година по описа на СГП.

ОСТАВЯ без уважение жалбата на И. Л. Ч. срещу постановлението от 24.07.2024 година на СГП за прекратяване на наказателното производство по ДП № 42/2019 година по описа на НСлС, пр. пр. № 7547/2019 година по описа на СГП

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6