Определение № 61 от 10.02.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 61 гр. Варна, 10.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марин Г. М.

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело № 20263001000051 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Постъпили са въззивна жалба, подадена от името на И. Р. Х. срещу решение №397 от 16.10.2025 г. по електронно дело № 20253100900154 (ТД 154/2025 г.) на Окръжен съд – Варна, с което е бил отхвърлен предявения на осн.чл.432, ал.1 от КЗ срещу ЗД "БУЛ ИНС" АД, подпомаган от привлечено застраховано лице С. Д. Ф., иск за определяне на справедливо обезщетение за понесени неимуществени вреди от внук, пострадал от загубата на негова баба, причинена от застрахован по задължителна застраховка „гражданска отговорност“ автомобилист и частна въззивна жалба на същата страна срещу определение № 1737/27.11.2025 г. по същото търговско дело, с което е било отчасти уважено искането на насрещна страна за изменение на същото решение с увеличаване на възложените му прекомерни по размер разноски.

Жалбите са подадени в срок и са редовни: съдържат реквизитите изискуеми съгл. чл. 260 ГПК и приложения по чл. 261 ГПК и са съответно администрирани, като въззиваемата страна е упражнила право на отговор и по двете жалби, а конституираното да я подпомага трето лице – помагач не е ползвало това свое право.

По допустимостта на обжалването: Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване съдебен акт по същество и обусловено от него обжалваемо определяне на разноски.

Жалбоподателят/ищец в първоинстанционното производство/ има интерес от упражняване на правото си на жалба срещу решение, с което е била отхвърлена претенцията му, респективно е била допусната корекцията на възложените разноски в негова тежест. Страните се представляват от надлежно упълномощени процесуални представители, овластени с права за настояща инстанция. Производството е допустимо.

По предварителните въпроси:

Пред първата инстанция застрахователното дружество, задължено да поддържа електронна 1 кореспонденция по чл. 50 ал. 5 ГПК, е получило достъп до електронното дело, чрез генералния си пълномощник адв. Г., който е заявил изрично съгласие за ползването на портала ЕПЕП и за връчване на съобщенията по делото, а за преупълномощените адв. А. и адв. С., това съгласие е съпътствало действията им през портала (л. 16, 30, 122 от делото на ВОС). На осн. чл. 38а ал. 3 ГПК този достъп следва да се осигури служебно и за настоящата инстанция, съответно да се съхрани и направения избор на страната за уведомяване на тези пълномощници. Другите посочени по делото електронни адреси, не покриват изискванията за сигурно връчване и не биха могли да заместят вече посочения от пълномощника надлежен способ за задължителна електронна кореспонденция. Наред със служебния достъп, тези пълномощници следва да се предупредят и за фикцията за връчване по чл. 41а ал.1 ГПК, приложима при ползване на портала за комуникация със съда.

Доколкото определянето на отговорността за разноски е обусловено от разрешаването на спора относно съществуването на спорното право на ищеца, се налага общо произнасяне по решението и обжалваното определение. Двете производства понастоящем са висящи на една и съща фаза (разпоредително заседание във въззивен съд), което допуска присъединяването им за общо разглеждане на осн. чл. 80 ал. 4 ПАС.

Жалбоподателят е освободен от задължение за внасяне на такси.

Съдебният осъдителен акт е бил постановен преди 01.01.2026г., поради което на осн. чл. 11 ал. 2 от ЗВЕРБ стойностите на сумите в лева, посочени в обжалваните диспозитиви се считат за автоматично превалутирани по правилата на този закон: главница 40 903.35 евро(вместо 80 000 лева) и разноски 3579.86 евро (вместо 7001.60 лева).

Доклад по жалбите:

1. по въззивната жалба:

Въззивникът И. Р. Х., като предявил претенция за застрахователно обезщетение пострадал, чрез адв. Г., излага оплаквания за необоснованост на изводите на съда както за недоказана трайна и дълбока емоционална връзка между внука и бабата, така и за обичаен интензитет на страданията поради скръбта от загубата. Счита, че въпреки събраните по делото категорични показания на свидетелите, съдът не е отчел именно допълнителни обстоятелства, които според практиката индикират не традиционна, а изключително силна емоционална връзка, изградена при отглеждането на ищеца от ранна детска възраст, задълбочила се при израстването на младежа и съхранена при чести контакти и нужда от споделяне и подкрепяне дори и когато близките са живеели разделени. Погрешно според жалбоподателя са интерпретирани и показанията относно последиците върху психиката на опечаления и категоричното заключение на психолога, за появата на тревожност, непреодоляна в период от повече от пет години, като и тези обстоятелства са игнорирани като индикации за надхвърлящи обичайните негативни изживявания поради загуба на интензивна и трайна емоционална връзка, категорично надхвърляща традиционните за такова родство близост.

Изложени са и доводи по приложимостта на въведените в Европейското законодателство гаранции за защита на пострадалите близки родственици, преодоляващо ограниченията в националното законодателство(дори и 2 съответните норми да не са отменени) и установената тълкувателна и каузална практика по легитимацията за обезщетяване на онези вреди, понесени от всяко, засегнато от престъпление лице, които е справедливо да бъдат компенсирани в конкретния случай, без лимитиране на размерите им.

Въззиваемият ответник ЗД "БУЛ ИНС" АД, чрез адв. С. оспорва жалбата с доводи за изцяло съответно на тълкувателната практика приложение на закона за справедливо обезщетяване на вреди, понесени само от лица, които са имали с починалия си родственик толкова силна емоционална връзка, че тя да е причинила страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъща траурна скръб. Сочи, че в обстоятелствата, посочени от свидетелите не се съдържат характерните за връзка, сравнима с тази между родител и дете, особености(съвместно съжителство, общност на бита, едностранни или взаимна безвъзмездна грижа и необходимо подпомагане с емоционална зависимост). Позовава се и на заключението на експерта за липса на депресивни симптоми и посттравматично разстройство, нито на други трайни последици върху психиката на ищеца, за да се обоснове изключителен характер и на засягането му от траурното събитие. Пълномощникът е изложил подробно и своята интерпретация на приложимия закон и тълкуването му, установено в задължителна практика на съдилищата.

Подпомагащото въззиваемия трето лице не е заявило становище по жалбата.

Няма направени доказателствени искания. Въззивният съд следва самостоятелно да извърши преценка и съпоставка на целия доказателствен материал в рамките на правомощията си по разрешаване на спора.

Главните страни претендират насрещно и за определяне на разноски, които не са конкретизирани в нарочни списъци.

2. по частната жалба:

Първоинстанционният съд е разгледал и уважил с обжалваното определение молба на ищеца за изменение на обжалваното решение в частта за разноските с допълване на присъдените разходи (ограничени само до разходи за експертизи) и с поисканото адвокатско възнаграждение и други разходи(за такси и други експертизи). Оплакванията на частния жалбоподател касаят неправилно приложен процесуален закон, изискващ общо оповестяване на разходите в един последен списък. Тъй като претенцията в такъв окончателен вариант изключва други претенции за други разходи, а поискания с него адвокатски хонорар от само 2640лв бил оспорен от ищеца като прекомерен, според жалбоподателя, определеният първоначално размер от само 1205лв е бил напълно достатъчен и съответен на невисоката правна и фактическа сложност на делото и не е следвало да бъде завишаван.

Въззиваемият е оспорил тези оплаквания с доводи за липса на процесуално ограничение на правото да се искат разноски в хода на делото при възникването на разхода и съответно правилно възприемане на сезирането на първата инстанция за целия сбор от разходи, посочени в поредицата от молби и съобразяване на приложените към тях доказателства.

3

Претенции за определяне на разноски в настояща инстанция насрещните страни са обявили съответно във въззивната жалба и отговора по нея, без да са уточнили конкретни размери.

За изслушване на становищата на страните по съществото на спора делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, поради което и на осн. чл. 267 ГПК, съставът на Варненски апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба срещу решение №397 от 16.10.2025 г. по електронно дело № 20253100900154 (ТД 154/2025 г.) на Окръжен съд – Варна, с което е бил отхвърлен иска на И. Р. Х. предявен срещу ЗД "БУЛ ИНС" АД, подпомаган от привлечено застраховано лице С. Д. Ф. за присъждане на застрахователно обезщетение в размер на 40 903.35 евро(превалутирани 80 000 лева), ведно със съответна лихва до окончателно изплащане на сумата .

ПРИСЪЕДИНЯВА за общо разглеждане в настоящото производство частна жалба срещу определение № 1737/27.11.2025 г. по същото търговско дело, с което е било отчасти уважено искането на ЗД "БУЛ ИНС" АД за изменение на същото решение по реда на чл. 248 ГПК с увеличаване на възложените на И. Р. Х. разноски за защита по отхвърления иск до сума от 3579.86 евро (превалутирани 7001.60 лева).

ДА СЕ ПРЕДОСТАВИ на осн. чл. 38а ал.3 ГПК служебно пълен достъп до настоящото дело и възможност за връчване на съобщенията по него на регистрираните в ЕПЕП потребители, аналогичен на този, предоставен по заявленията в първата инстанция на пълномощниците адв. Г., адв. С. и адв.А..

НАСРОЧВА съдебно заседание за 11.03.2026г. от 14.30 часа.

ДОПЪЛНИТЕЛНО на осн. чл. 7 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че: предоставен по искане на страните по делото в първа инстанция пълен достъп до електронното дело(с присъединени сканирани копия на всички сезиращи документи), служебно се предоставя и от въззивната инстанция на потребителя, заявил съгласие за уведомяване като избран начин на връчване и по настоящото дело (чл. 38а ал. 3 ГПК) и конклудентното съгласие на ползвателите за използване на този електронен канал се зачита до оттеглянето му с нарочно искане; пълномощник-адвокат на застраховател, заявил съгласието си за уведомяване чрез електронния портал ЕПЕП може да оттегли съгласието за такова връчване само след посочване на друг, сигурен начин на връчване по реда на чл. 38 ал. 2 ГПК на своя доверител, като при неизпълнение на горното указание, съдът ще приеме, че ползването на разрешения достъп до 4 електронно дело на тази страна представлява злоупотреба с права и няма да го предоставя на тази страна занапред/ще го прекрати служебно; изпратените през ЕПЕП съобщения се считат връчени при изтичане на 7 -дневен срок за изтеглянето им от портала, като при множество пълномощници заявили такова уведомяване, при нужда от зачитането на момент на връчване като начало на процесуалните срокове, фикцията по чл.

41а ал.1 ГПК ще се приложи само, ако нито едно от съобщенията не е изтеглено от конкретен регистриран ползвател на тази информационна услуга; при пропускане на крайния срок (даване ход на устните състезания в последното по делото заседание) за представяне на справка за разноските пред въззивен съд по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им, правото на страните да искат изменение на размера, определен от съда ще бъде преклудирано.

Препис от определение да се изпрати на страните ведно със съобщение за насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 2 към Наредба № 7 на МП. Съобщенията да се изпратят чрез призовкар на въззивника и третото лице, а на въззиваемия като електронни документи, чрез пълномощниците – регистрирани в ЕПЕП, след уведомяването по телефона(посочен в общото преупълномощаване на л. 29 от настоящото дело) за служебно предоставения пълен достъп до електронното дело на настоящия съд.