Разпореждане № 83242 от 08.07.2026, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 83242 гр. София, 08.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20261110119520 по описа за 2026 година

Производството е образувано по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, предявен от „.....“ ЕАД, ЕИК: ...... срещу М. В. Ц., ЕГН: **********, за признаване за установено съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 95/2026 г. по описа на Районен съд – Карлово. Искът е предявен въз основа на указания на заповедния съд, дадени в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Съдът, като се запозна с материалите по настоящото дело и приложеното заповедно производство, намира, че предявеният иск е процесуално недопустим поради липса на правен интерес. Съображенията за това са следните:

Производството по чл. 422, ал. 1 ГПК е обусловено от наличието на висящо заповедно производство, по което издадената заповед за изпълнение не е влязла в сила. Исковият съд не е обвързан от преценката на заповедния съд и дължи самостоятелна проверка на процесуалните предпоставки за допустимост на иска. В конкретния случай заповедният съд е дал указания на заявителя да предяви иск по чл. 422 ГПК, приемайки, че заповедта е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК обаче изисква наличието на две кумулативни предпоставки: 1) връчване по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и 2) събрани данни от връчителя, че длъжникът не живее на адреса, които да са изрично удостоверени в съобщението.

В настоящия случай от приложените към заповедното дело съобщения е видно, че връчителят е посетил адреса повече от три пъти за период, по-дълъг от един месец, и е залепил уведомление, тъй като не е имал достъп до апартамента и не е имало пощенски кутии - на адресът, на който длъжникът е регистриран както по постоянен , така и по настоящ адрес.

По делото липсват каквито и да било данни длъжникът да е напуснал адреса или да не живее там. Напротив – от отбелязванията е видно, че връчителят се е свързал с длъжника по телефона и го е уведомил за издадената заповед, след което същият е спрял да отговаря.

При липса на събрани данни за трайно отсъствие или напускане на адреса, хипотезата на чл.

1

415, ал. 1, т. 2 от ГПК е неприложима. В случая намират приложение общите правила на чл.

47, ал. 5 от ГПК, съгласно които с изтичането на срока за получаване на книжата от канцеларията, заповедта за изпълнение се счита за редовно връчена.

Тъй като в законоустановения едномесечен срок длъжникът не е подал възражение, заповедта за изпълнение е влязла в законна сила.

Влязлата в сила заповед за изпълнение представлява годно изпълнително основание и установява със сила на пресъдено нещо между страните съществуването на вземането.

Съгласно константната практика на ВКС (Решение № 50115 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1745/2021 г. на II т. о. на ВКС), влизането в сила на заповедта лишает кредитора от правен интерес да поддържа иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване на същото вземане.

Съгласно задължителните разяснения в т. 5а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, на общо основание исковият съд следва да прецени всички предпоставки за допустимост на иска, без да е обвързан от преценката на заповедния съд. Тъй като исковият съд дължи извършването на самостоятелна преценка за наличието на абсолютните предпоставки за иска, той не е обвързан нито от констатацията на заповедния съд по чл. 414 във вр. с чл. 415 ГПК, нито от актовете на окръжния съд в производството по обжалване на актове на заповедния съд. Следователно исковият съд дължи самостоятелна проверка дали заповедта за изпълнение е връчена редовно и влязла ли е в сила.

Поради липса на абсолютна положителна процесуална предпоставка – правен интерес (доколкото кредиторът вече разполага с изпълнително основание), исковото производство се явява недопустимо и следва да бъде прекратено.

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от „.....“ ЕАД, ЕИК: ...... срещу М. В. Ц., ЕГН:

********** установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за вземанията по Заповед за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 95/2026 г. по описа на Районен съд – Карлово, поради недопустимост.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 19520 / 2026 г. по описа на Софийски районен съд, 34 състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2