Решение № 14 от 15.01.2026, Районен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Търговище, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря Благовеста Д. Първанова като разгледа докладваното от ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20253530100524 по описа за 2025 година

Предявен е иск, с правно основание чл. 109 от ЗС.

Ищецът, действащ чрез пълномощник, твърди в молбата си, че е собственик на недвижим имот, с идентификатор ***, с административен адрес: гр. Търговище, ул. *******, представляващ дворно място, с къща и стопански постройки, като го е придобил по наследство от своя баща Г. Х. И.. Твърди, че имота е част от общ наследствен имот на баща му, неговия брат и майка им, които през 1963 год. със съдебна спогодба по гр. д. № 89 / 1963 год. на ТРС са прекратили съсобствеността, като имота е разделен на две части, като баща му получава описаната по-горе част, а другата част, сега имот с идентификатор 7362.505.496, остава за другите съсобственици, чийто наследник е В. К. Х.а, като двата имота граничат един с друг. За да се ползва частта от имота, предоставена на баща му, по силата на спогодбата му е учредено право на преминаване през вход от към ул.

„Патриарх Евтимий“, който след делбата остава в другата част от имота.

Ищецът твърди, че дълги години съседния имот е ползван от Х. И. Х. ( братовчед на ищеца), с когото били в крайно обтегнати отношения, поради което построил масивна ограда между имотите, но за да ползва общия вход преустановил строежа на оградата на 4 метра от него, но през 2013 год. Х. Х. заключил общия вход и отказал да му предостави ключ, поради което ищецът потърсил правата си по съдебен ред и с решение № 111 / 10.03.2014 год., постановено по гр. д. № 1437/2013 год. на ТРС Х. Х. бил задължен да възстанови предишното състояние на входните врати на общия вход, като му 1 предаде ключ от катинара. В молбата се твърди, че на 17.11.2021 год. В. Х.а продала съседния имот на ответника по делото, като още при първата среща между ищеца и купувача, той му разяснил положението с общия вход, като му показал всички съдебни и несъдебни документи и първите четири години, след придобиването на имота от ответника ищецът продължил да ползва общия вход. Ищецът твърди, че без да дава обяснения на 25.01.2025 год. ответникът сменил катинара, с който се заключва общата врата, като по този начин лишил ищеца и семейството му да използват общия вход за да достигнат до собствения си имот, като въпреки проведените разговори отказал да предостави ключ от катинара на ищеца, като се държал арогантно и му заявил, че повече няма да го допуска да преминава през общия вход. Ищецът подал жалба до органите на полицията, но вместо това да възпре ответника, последният паркирал пред общия вход лек автомобил, по начин, че дори и да има ключ ищецът да не може да достигне и да ползва вратата, а отделно от това забил арматурно желязо пред вратата към имота на ищеца, намираща се непосредствено след общия портал, така че да не може да се отваря. Ищецът твърди, че другия вход за собствения му имот остава далеч и за да бъде ползван трябва да се заобикалят всички сгради, а общия вход му осигурява директен подход към имота, поради което е необходимо да бъде ползван, за да може ищеца да упражнява пълноценно правото си на собственост. Поради това и считайки, че действията на ответника, изразяващи се в заключване на общия вход, без да предостави на ищеца ключ, паркирането на лекия автомобил от вътрешната страна на същия и поставянето на арматурно желязо пред междинната врата към имота на ищеца, му пречат да упражнява правото си на собственост в пълен обем, ищецът моли съда да постанови решение, с което да го осъди да преустанови неоснователните си действията. Претендира и разноски в производството. В съдебно заседание поддържа иска.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез пълномощник е упражнил правото си на отговор. Оспорил е предявения иск изцяло, като твърди, че по никакъв начин не създава пречки на ищеца да упражнява правото си на собственост в пълен обем. Твърди, че от както той, така и ищеца имат достъп до имотите си от към ул. „Патриарх Евтимий“ през два отделни входа – дървени портални врати, като тази на ответника била боядисана в зелено, а тази на ищеца била дървена и небоядисана и се намирали на около метър една от друга, като от вратата на ищеца същият имал достъп до целия си имот, като не отговаряло на истината, че достъп до имота си ищецът имал само през входа на ответника. Поради това, считайки, че по никакъв начин не пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост моли иска да се отхвърли, като му се присъдят направените по делото разноски. В съдебно заседание поддържа доводите, изложени в отговора.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства прие за установено следното: Видно от приложените по делото писмени доказателства ищецът е единствен наследник на Г. Х. И., починал на **.**.1981 год., като от приложения по делото протокол от съдебно заседание, 2 проведено на 09.04.1963 г. по гр.д. № 89 / 1963 г. на РСТ, с който е одобрена съдебна спогодба за делба, между наследодателя на ищеца , неговата майка К.

К. И. и брат И. Х. И., на имущество, останало в наследство от Х. И. И., б.ж. на гр. Търговище, същите са разпределили имуществото както следва: в дял на К.

К. И. и И. Х. И. е предоставен в общ дял: един дюкян, сайвант, къща и всички стопански сгради, заедно с входа откъм ул. "'Патриарх Евтимий”, ведно с дворно място от около 680 кв.м., при съседи: ул.”Оборище”, ул.Патриарх Евтимий”, ул. “Победа” и Г. Х. И.; а на Г. Х. И. от Търговище – праводател на ищеца е предоставен в дял: нова къща, навес и стопански сгради до входа откъм ул. “Патриарх Евтимий” и дворно място от около 410 кв.м., при съседи: от две страни улици и К. и И. Х.и И.. Страните по спогодбата са договорили, че входа откъм ул. “Патриарх Евтимий”, който е останал в имота, предоставен в дял на К. И. и И. Х., ще се ползва за преминаване от тримата съделители.

Посочено е в спогодбата, че горният имот представлява дворище 130 в кв. 244 по плана на гр. Търговище. Видно от нотариален акт за право на собственост по обстоятелствена проверка № 70, том II, дело № 727 от 17.12.1971 г. на ТРС праводателят на ищеца е признат за собственик по давностно владение върху следния недвижим имот: Дворно място от около 410 кв.м. в гр. Търговище, с къща, навес и стопански постройки до входа откъм ул. “Патриарх Евтимий”, при съседи: от две страни улици и К.и И. Х.и И., което дворно място е заснето под пл. № 61 в кв. 8 по плана на гр. Търговище. С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 162, том IV, дело № 728 от 17.12.1971 г. на ТРС Г.Х. И. дарява на сина си Х. Г. Х. следния недвижим имот: 1/3 ид.част от дворно място от около 410 кв.м. в гр. Търговище, при съседи - от две страни улици и К. и И. Х. И., което дворно място е заснето под пл. № 61 в кв. 8 по плана на гр.

Търговище, като му дарява още и 1/3 ид.част от къщата, навеса и стопанските сгради построени в това място откъм ул. “Патриарх Евтимий”. Безспорно е по делото, че към момента описаните в спогодбата за доброволна делба имоти, съответстват на ПИ с идентификатор *** по КК и КР на гр.

Търговище, който е собственост на ищеца и ПИ с идентификатор *** по КК и КР на гр. Търговище, който е бил собственост на бабата и чичото на ищеца, съответно на техните наследници, и който видно от приложения нот.акт № 21, том XVI, дело № 3105 / 2021 год. на СВ – Търговище е прехвърлен на ответника. Следва да се отбележи, че след спогодбата, в нито един последващ документ, удостоверяващ собствеността на двата процесните имоти не е упоменато учредено право на преминаване на ищеца, през съседния имот, собственост на ответника. От показанията на разпитаните по делото св. Д. и св.Г. се установи, че както наследодателят на ищеца, така и самият той е ползвал предоставеното право на преминаване през съседния имот, чрез ползване на общия вход от към ул. „Патриарх Евтимий“, от който ищецът има достъп до работилницата си, разположена непосредствено на границата на имотите, както и че в собствения му имот има още два входа, които излизат на ул. „Патриарх Евтимий“, като единия вход е двукрила дървена врата, а другия е по-малка входна врата, като всяка от тях 3 осигурява на ищеца достъп до имота му. От показанията на св. Г. – син на ищеца се установи, че се ползва не двукрилатаа порта, от която се влиза в рботилницата, намираща се в имота, собственост на баща му, а портата, намираща се в имота на ответника, защото тя била по-широка и удобна за преминаване през нея с по-големи материали, ползвани от ищеца в работилницата, съответно изнасяне на готови мебели от работилницата. И от показанията на двамата свидетели се установи, че от около една години ищецът е възпрепятстван да ползва входа, намиращ се в имота на ответника, поради това, че последния го е заключил, като не му е осигурил ключ, портата била закована отвътре, а след нея имало заковано желязо, което пречело да се достигне от голямата порта до малката врата на работилницата. От показанията на св. С. и Л. се установи, че след като ответника е закупил имота през 2021 год. известно време както той така и ищеца са ползвали входа от към ул. „Патриарх Евтимий“, който се намирал в имота на ответника, както и, че ищеца го е уведомил за това , че има право да преминава през този вход, като от показанията само на св. Л. се установи, че първоначално ответникът е бил възпрепятстван да ползва входа в собствения му имот, тъй като ищецът е бил поставил там свои материали, които в последствие махнал. Установи се от показанията на св. С., че преди една година ответникът действително е сменил ключа на портата и така е лишил ищеца от възможност да я ползва, тъй като това общо ползване му създава дискомфорт и пречи на неговото право на собственост и пълноценно ползване на собствения му имот, а от показанията на св. Л. се установи, че работилницата на ищеца има голяма двукрила врата, която е врата на самата работилница и е разположена на около 50 см. от тази на ответника.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, приета без възражения от страните и изслушване на вещото лице в съдебно заседание се установи, че и двата имота с идентификатори *** и *** имат излаз на ул. „Патриарх Евтимий“. Установи се,че имота на ищеца е ъглов и граничи, както с ул. „Патриарх Евтимий“, така и с ул. „Цар Симеон“, като той ползва входовете от към ул. „Патриарх Евтимий“- основен вход непосредствено до жилищната сграда, представляващ плътна метална входна врата и второстепенен вход – двукрила дървена „порта“, западно от къщата, като и двата входа са напълно самостоятелни. От заключението се установи също така, че имота, собственост на ответника е с „Г“ образна форма и има излаз на същите две улици, като основния вход е от към ул. „Цар Симеон“, а второстепенния – двукрила дървена „порта“ е разположена непосредствено до тази на ищеца, като двете са разделени от кирпичен зид,отделящ навеса на ответника от работилницата на ищеца. Вещото лице е категорично в заключението, че достъпът до имота на ищеца, а и до този на ответника е напълно независим и самостоятелен.

При така установеното съдът прави следните изводи: Ищецът е предявил иск по чл. 109 от ЗС да се задължи ответника да преустанови действията, които го възпрепятстват да ползва вход, намиращ се в имота на 4 ответника, за достъп до собствения му имот. След преценка на всички събрани по делото доказателства съдът счита предявения иск за неоснователен по следните съображения : Ищецът се позовава на учредено право на преминаване в полза на неговия праводател, с договора за спогодба в производство по делба от 1963 год., което му дава правото, съответно и право на ищеца, доколкото сервитута следва имота, да преминава за собствения си имот, през входа на ответника от ул. „Патриарх Евтимий“. Съгласно трайно установената съдебна практика, към момента в който ищецът твърди, че е учредено право на преминаване – 1963 год., законът не е допускал правото на преминаване през чужд имот да се учредява чрез правна сделка, в случая договор за спогодба. В този смисъл е константната практика на Върховния съд /Р. № 414/1960 г., II г. о.; Р. № 73/73 г., I г. о.; Р. № 1493/17.08.1999 г. по гр. д. № 228/99 г., ВКС, IV г. о./. Затова съдът приема, че уговореното между съделителите, един от които е праводателя на ищеца по договора за доброволно прекратяване на съсобственост, утвърден от съда, сервитутно право на преминаване през входа, намиращ се в имота на ответника, съответно неговите праводатели, за достъп до имота на ищеца е нищожно поради противоречие със закона - чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Чак с изменението на ЗУТ от 2003 г. /ДВ, бр. 65/, /чл. 192, ал. 1 ЗУТ/ - е предвидена възможността правото на преминаване чрез чужд недвижим имот да може да става с правна сделка между частни правни субекти, като е предвидено, че "правото на преминаване през чужд поземлен имот се учредява с писмен договор с нотариална заверка на подписите", като страни по договора са собствениците на "господстващия" и на "служещия" имот. В този смисъл са и Решение № 44 от 18.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 750/2010 г., III г. о., ГК; Решение № 126 от 26.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 357/2012 г., IV г. о., ГК; Решение № 107 от 16.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3980/2018 г., II г. о., ГК и др.