Решение № 2001 от 26.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2001 гр. София, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно гражданско дело № 20251100504112 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 2097 от 10.02.2025г., постановено по гр. дело № 50501/2024г. по описа на СРС, 66-ти състав е признато за установено по отношение на К. П. Н.-И., че дължи на „Профи кредит България“ ЕООД по предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с. чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД сумата от 197,99 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 40009611149/19.05.2022г., като са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с. чл. 79, ал. 1, пр.

1 ЗЗД, вр. чл.240 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 197,99 лева до пълно предявения размер от 417,20 лева, представляваща главница, сумата от 143,15 лева, представляваща договорно възнаграждение, дължимо за периода от 05.12.2022г. – 05.12.2023г., мораторна лихва в размер на 89,16 лева, дължима за периода от 06.06.2022г. – 05.12.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на Заявлението до изплащане на вземането. С решението са отхвърлени исковете с правно основание чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, предявени от „Профи кредит България“ ЕООД срещу К. П. Н.-И., с които се иска последната да бъде осъдена да заплати на „Профи кредит България“ ЕООД възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в общ размер на 331,57 лева, включващ незаплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ в размер на 133,67 лева, както и незаплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 197,90 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане по Договор за потребителски кредит № 40009611149/19.05.2022г.

1

С решението е осъдена К. П. Н.-И. да заплати на „ Профи кредит България“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 105,49 лева, представляваща направените по настоящето дело разноски, както и сумата от 13,76 лева, представляваща направените по ч. гр. д. № 18829/2024г. на СРС, 66 с-в разноски съразмерно на уважената част на исковете. С решението е осъдена на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, т. 2 ЗА „Профи кредит България“ ЕООД да заплати на адвокат Л.Б. сумата от 326,62 лева – полагащо се адвокатско възнаграждение за защита по исковото производство пред СРС.

Срещу така постановеното решение в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от „Профи кредит България“ ЕООД, с която се обжалва решението в частта, с която е отхвърлен предявеният установителен иск за главница за разликата над присъдения размер от 197,99 лева до сумата от 273,77 лева /или за сумата от 75, 78 лева/ и с която е отхвърлен предявеният иск за възнаградителна лихва в размер на 143,15 лева, дължима за периода от 05.12.2022г. до 05.12.2023г. В жалбата е посочено, че не обжалват решението в частта, с която са отхвърлени претенциите за възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на 133,67 лева и възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 197,90 лева, както и претендираната законна лихва в размер на 89,16 лева. Посочено е, че неправилно съдът бил приел, че договорът за потребителски кредит бил недействителен на основание чл. 22 вр. чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК, както и че възнагражденията по допълнителните услуги Фаст и Флекси следвало да бъдат включени в ГПР. Сочат, че в договора ясно била посочена методиката на формирания ГПР, както и че нямало нормативно изискване в договора да бъде посочено как се формира ГЛП, а по отношение на ГПР общите условия към договора препращали към Приложение № 1 на ЗПК- чл. 5.2 от ОУ. По отношение на допълнителните услуги поддържат, че с тях кредитополучателят си осигурявал допълнителна възможност във всеки момент да поиска извършването на някоя или на всички предоставени услуги, но закупуването им не било условие за сключване на договора за кредит, нито за получаване на кредита при конкретни условия. Поради което не попадали в обхвата на понятието за общи разходи по кредита съобразно дефиницията по пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Считат, че обстоятелството дали предвидените в договора допълнителни услуги следвало да бъдат включени в ГПР било въпрос, относим към действителността на клаузата, а не договора за кредит като цяло, което било изрично предвидено в чл. 19, ал. 5 ЗПК. В договора били описани всички параметри, задължения като основание и размер на разбираем и достъпен език. Поддържат, че договорът бил действителен и бил породил правни последици за страните. Предвид прогласената недействителност на претендираните с исковата молба възнаграждения за закупени допълнителни услуги Фаст и Флекси, които нямало да обжалват, следвало да им бъдат заплатени неизплатената главница и договорно възнаграждение. Считат, че с оглед дължимостта на договорната лихва, платената по нея сума в размер на 68,50 лева, не следвало да се прихваща с дължимата сума по главницата.

Твърдят, че следвало да им бъдат присъдени допълнително още 75,78 лева по главницата и 143,15 лева, възнаградителна лихва. Искането към съда е да отмени като неправилно решението в частта, с която е отхвърлена претенцията над сумата от 197,99 лева до сумата от 273,77 лева и в частта, с която е отхвърлена претенцията за възнаградителна лихва в 2 размер на 143,15 лева и да бъде уважена претенцията в горепосочените размери.

Претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от К. П. Н.-И., с който се оспорва същата. Изложени са съображения, че правилно СРС бил приел, че възнаграждението за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ следвало да бъде включено при изчисляването на ГПР, доколкото услугите били закупени при и с оглед на сключване на договора за потребителски кредит. Този извод се подкрепял и от включването на дължимото възнаграждение към всяка погасителна вноска, дължима от потребителя. Твърди, че кумулирането на таксите за допълнителните услуги Фаст и Флекси водело до „скрито“ оскъпяване на кредита, защото посоченият размер на разходите по кредита за потребителя като ГПР в размер на 48,88% нараствал допълнително и обогатявал неоснователно кредитора като въвеждал допълнителен източник на доход на икономически по-силната страна, извън посочените ГЛП и ГПР. Счита, че неоснователно се явявало възражението на жалбоподателя, че закупуването на допълнителните услуги не било задължително условие за ползване на кредита. Искането към съда е да остави без уважение въззивната жалба.

Претендира разноски.

Решение № 2097 от 10.02.2025г., постановено по гр. дело № 50501/2024г. по описа на СРС, 66-ти състав в частта, с която е признато за установено по отношение на К. П. Н.-И., че дължи на „Профи кредит България“ ЕООД по предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с. чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД сумата от 197,99 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № 40009611149/19.05.2022г., както и в частта, с която са отхвърлени предявените установителни искове за главница за разликата над 273,77 лева до пълния предявен размер от 417,20 лева, както и за мораторна лихва в размер на 89,16 лева, дължима за периода от 06.06.2022г. – 05.12.2023г., както и в частта, с която са отхвърлени предявените осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за заплащане на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 331,57 лева, включващ незаплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ в размер на 133,67 лева, както и незаплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 197,90 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане, по Договор за потребителски кредит № 40009611149/19.05.2022г., като необжалвано е влязло в сила.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. По правилността на решението в обжалваната му част намира следното:

3

СРС е бил сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове за установяване дължимост на суми, за които е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.04.2024г. по ч.гр. дело № 18829/2024г. по описа на СРС, 66-ти състав. Исковете са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, както и осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 133,67 лева, възнаграждение за закупен пакет от допълнителна услуга „Фаст“ и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 197,90 лева.

По предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: сключен с ответника договор за заем със съдържанието, посочено в исковата молба, по който е предоставил на ответника сумата от 500 лева; възникнало по силата на договора задължение за кредитополучателя да заплаща възнаградителна лихва в размера, посочен от ищеца; изпълнение от кредитодателя на задължението му да предостави дадената в заем сума на кредитолучателя; както и изискуемост на вземането.

В доказателствена тежест на ответника е при установяване на посочените обстоятелства да докаже плащане на вземането.

Предмет на проверка във въззивното производство с оглед изричните предели на въззивната жалба, подадена от „Профи кредит България“ ЕООД, е единствено правилността на постановения от СРС акт в частта, с която е отхвърлен иска за главница за разликата от 75,78 лева /горницата над присъдената сума от 197,99 лева до претендираната сума в размер от 273,77 лева/ и в частта, с която е отхвърлен иска за възнаградителна лихва в размер на 143,15 лева за периода от 05.12.2022г. до 05.12.2023г.

Предвид което настоящият съдебен състав възприема фактическата обстановка, установена от първоинстанционния съд, касаеща наличието на облигационно правоотношение между страните, основано на процесния договор за кредит, както и предаването на заемната сума на ответника.

Основният спорен въпрос на етапа на въззивното производство касае обстоятелството дали възнагражденията за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ следва да бъдат включени в ГПР, т.е. дали договорът за кредит е недействителен на основание чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК. По този въпрос настоящият съдебен състав намира следното:

От приетия препис от Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 40009611149 от 19.05.2022г. се установява, че страните са сключили договор за потребителски кредит, по силата на който ищецът се е задължил да предаде в собственост на ответника сумата от 500 лева, а ответникът К. П. Н. се е задължила да я върне при следните условия: срок на договора- 24 месеца; размер на вноската по кредита- 30,26 лева; ГПР- 48,88 %; ГЛП- 41 %; лихвен процент на ден- 0,11 %; обща дължима сума по кредита- 725,96 лева.

В договора е посочено, че при кандидатстването си за потребителски кредит кредитополучателят изрично бил поискал да закупи допълнителна незадължителна услуга, 4 която била посочена в т. V „Поискани от клиента допълнителни възможности“ на този ДПК.

Допълнителната незадължителна услуга „Фаст“ е предоставена на кредитополучателя, съответно използвана от него към сключването на договора за потребителски кредит. Редът за използването на закупената незадължителна допълнителна услуга „Флекси“ бил подробно описан в общите условия на „Профи кредит България“ ЕООД към договорите за потребителски кредит на физически лица. В договора е посочено, че възнаграждението за закупена услуга „Фаст“ е в размер от 175 лева, а за допълнителна услуга „Флекси“ в размер от 250 лева. Размерът на вноската по закупена допълнителна услуга е определен в размер от 17,71 лева и бил дължим заедно с месечната погасителна вноска по кредита. Договорено е, че възнаграждението за поисканата и закупена допълнителна незадължителна услуга ставало изискуемо с подписването на договора, но се разсрочвало за срока на договора за потребителски кредит на равни месечни вноски и се добавяло към месечните вноски за погасяване на кредита. В случай че кредитополучателят поискал да погаси изцяло или частично своя кредит преди уговорения срок, възнаграждението за закупената допълнителна услуга „Флекси“ за периода между настъпилата и следващата падежна дата било изискуемо в пълен размер, а ако кредитополучателят бил закупил допълнителна услуга „Фаст“- дължал пълния размер на възнаграждението за същата. В договора е посочено, че общото задължение по кредита и по закупената допълнителна услуга било в размер от 1150,96 лева с общ размер на вноската от 47,97 лева.

Разпечатката съдържа 35 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/237be400-b541-4451-8ac4-fa066cf1adb6