Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6688 от 05.12.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 2168/2024
Вид
Решение № 6688
Подписан
05.12.2024
В сила
05.12.2024
Състав
Силвана Гълъбова, Боян Георгиев Бояджиев, Георги Стоянов Чехларов

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.3 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.3 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.149 · Закон за енергетиката
  • чл.150 · Закон за енергетиката
  • чл.150 ал.2 · Закон за енергетиката
  • чл.150 ал.3 · Закон за енергетиката
  • чл.111 б."в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.119 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.91 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49 ал.2 · Закон за наследството
  • чл.72 ал.3 · Закон за собствеността
  • чл.73 · Наредба за трудоустрояване

РЕШЕНИЕ

№ 6688 гр. София, 05.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20241100502168 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответниците Р. Ф. Г., А. П. Г. и А. П. Г. срещу решение от 29.12.2023 г. по гр.д. №6523/2022 г. на Софийския районен съд, 70 състав, в частта, в която жалбоподателите са осъдени да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, както следва: Р. Ф. Г. 4/6 части от вземането, конкретно сумите: 842,25 лв. - главница, ведно със законната лихва, считано от 10.02.2022 г. до окончателното и изплащане, също 175,34 лв. - мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2019 г. – 01.04.2020 г., 31,57 лв. - главница за дялово разпределение, ведно със законната лихва, считано от 10.02.2022 г. до окончателното и изплащане, както и 7,10 лв. мораторна лихва върху нея за периода 03.03.2019 г. – 24.01.2022 г.; А. П. Г. и А. П. Г. всеки от тях поотделно 1/6 от вземането, или конкретно сумите от по: 210,56 лв. - главница, ведно със законната лихва, считано от 10.02.2022 г. до окончателното и изплащане, също 43,83 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 24.01.2022 г., 7,89 лв. - главница за дялово разпределение, ведно със законната лихва, считано от 10.02.2022 г. до окончателното и изплащане, и 1,78 лв. - мораторна лихва за периода 03.03.2019 г. – 24.01.2022 г., оставено е без уважение възражението на жалбоподателите за изтекла погасителна давност като недоказано, като ответниците са осъдени да заплатят на ищеца разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответниците са потребители на топлинна енергия за процесния недвижим имот, както и че не се е произнесъл по своевременно релевираното възражение за изтекла погасителна давност. Предвид изложеното, жалбоподателите молят въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендират разноски.

Въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Претендира разноски.

1

Третото лице-помагач „Техем Сървисис” ЕООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по въззивната жалба.

Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в която предявените осъдителни иск за главница за топлинна енергия и лихва за забава върху нея са отхвърлени за разликата над посочените по-горе размери, поради което е влязло в законна сила в тази му част.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, но недопустимо в частта, в която оставено е без уважение възражението на ответниците за изтекла погасителна давност като недоказано. В диспозитива на съдебното решение съдът се произнася по насрещните права на ответника, предявени с възражение, само когато това е изрично предвидено в ГПК – искания и възражения за право на задържане /чл.72 ал.3 ЗС, чл.91 ЗЗД/ и за вземането по направено възражение за прихващане. По отношение на другите права, предявени с възражение, съдът не се произнася с отделен диспозитив /така решение №21 от 15.05.2013 г. по гр.д. №741/2012 г., II ГО на ВКС, определение №234 от 18.05.2020 г. по гр.д. №4190/2019 г., II ГО на ВКС и др. Ето защо, първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено в тази му част.

В останалата му част решението е частично неправилно по следните съображения:

Предмет на разглеждане в настоящото производство са осъдителни искове за вземания на ищеца спрямо ответниците за доставена топлинна енергия, за цена на услугата „дялово разпределение“ съответно за периода мес.05.2018 г. - мес.04.2020 г. и мес.01.2019 г.

– мес.04.2020 г., за имот, находящ се в гр. София, жк. ****, и съответните мораторни лихви върху главниците за периода 15.09.2019 г. - 24.01.2022 г. и 03.03.2019 г. – 24.01.2022 г.

Ответниците Р. Ф. Г., А. П. Г. и А. П. Г. в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорват предявените искове, като твърдят, че не са в облигационни правоотношения с ищеца – не е доказано, че са собственици на процесния недвижим имот и че са приели наследството от своя наследодател, както и че не са обитавали имота през процесния период. Оспорват и да са реално потребени претендираните количества топлинна енергия. Релевират и възражение за изтекла погасителна давност.

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответниците, по силата на което е доставял топлинна енергия на ответниците. В негова тежест е да докаже и че за процесния период ответниците са ползвали топлинна енергия в съответното количество, равняващо се на претендираната сума.

В тежест на ответниците е да докажат положителния факт на плащането.

Настоящият съдебен състав намира за установен фактът, че за процесния период мес.05.2018 г. – мес.04.2020 г. страните са били във валидна облигационна връзка, по силата на която ищецът е доставял на ответниците топлинна енергия. Договорът касае доставка на топлинна енергия до обект апартамент №90, находящ се в гр. София, жк. ****, с абонатен №212753. Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката /ЗЕ/, облигационната връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава по силата на закона със страни – топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл.16 ал.1 ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги, само ако ги е 2 подписал, поради което възражението на ответника за липса на облигационна връзка, поради неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.3 ЗЕ, несъгласните с публикуваните общи условия потребители на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок след публикуване на ОУ, за каквото възражение по делото няма данни. Тази възможност за възразяване от потребителите на топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната връзка, обективирано в ОУ и да уговорят различно съдържание, е основание съда да приеме, че облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата на закона, е договорна облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за договорите. От представените нот. акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ №1, т.VІ, н.д.

№1207/24.07.1975 г., удостоверение за наследници №1028/07.03.2018 г., издадено от СО, район „Красна поляна“, се установява, че ответниците са собственици на процесния апартамент през процесния период. От представената данъчна декларация, вх.

№13149/16.07.2018 г., се установява, че са налице конклудентни действия от страна на тримата ответници, с които са приели наследството, останало от наследодателя им Петър Иванов Г., по смисъла на чл.49 ал.2 ЗН. Ирелевантно е дали ответниците са живели в топлоснабдения имот през процесния период.

От приетите по делото СТЕ и ССчЕ, които съдът кредитира напълно, се установява, че за процесния период мес.05.2019 г. – мес.04.2019 г. дължимата от ответниците сума за топлинна енергия при съобразяване на сумите от корекции възлиза на 1263,38 лв., която сума не е заплатена, а неплатените суми за дялово разпределение – на 47,35 лв. Общият размер на законната лихва върху сумите на месечните главници за ТЕ възлиза на сумата от 263,01 лв. за периода 15.09.2019 г. - 01.04.2020 г., а върху сумата за дялово разпределение – на 10,65 лв. за периода 03.03.2019 г. – 24.01.2020 г.

Възражението за погасяване на дълга за главница по давност е частично основателно.

Съгласно ТР №3/18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111 б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви, т.е. давността за вземания на „Топлофикация” ЕАД е тригодишна.

Съгласно чл.32 ал.1 ОУ/2016 г., месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71 НТ, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а съгласно ал.2, месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.73 НТ, се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. Съгласно ал.3 на същата разпоредба след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Разпоредбата на чл.33 ал.1 предвижда клиентите да заплащат топлинната енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В случая най-старото задължение на ответниците е станало изискуемо на 16.07.2018 г., но в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече на основание чл.3 т.2 ЗМДВИП, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с пар.13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр.44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, поради което към момента на предявяване на иска - 10.02.2022 г. е изтекъл тригодишният срок за вземанията за цената на доставената топлинна енергия за мес.05.2018 г. – мес.09.2018 г., които са в общ размер на сумата от 74,48 лв.

Поради изложеното, съдът намира, че предявеният иск за главницата за топлинна енергия е частично основателен до размера на сумата от 1188,90 лв. или припадащата се част 3 на всеки едни от тримата ответници е, както следва: Р. Ф. Г. – 792,60 лв., А. П. Г. - 198,15 лв., и А. П. Г. – 198,15 лв.

Вземанията за услугата „дялово разпределение“ не са погасени по давност, тъй като към момента на предявяване на иска - 10.02.2022 г. не е изтекъл тригодишният срок за вземанията, поради което искът се явява изцяло основателен.

Възражението за погасяване по давност на дълга за лихва върху главницата за топлинна енергия е частично основателно. Вземанията за обезщетение за забава върху вземанията за периода мес.05.2018 г. – мес.09.2018 г. са погасени по давност, с оглед разпоредбата на чл.119 ЗЗД. За непогасената по давност част от вземанията ответникът дължи обезщетение за забава в плащането на отделните месечни суми за главница, общият размер на което е 247,50 лв., до който размер предявеният иск е основателен или припадащата се част на всеки едни от тримата ответници е, както следва: Р. Ф. Г. – 165,00 лв., А. П. Г. – 41,25 лв., и А. П. Г. – 41,25 лв.