Решение № 1 от 12.01.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№1 гр. София, 10.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова при участието на секретаря Ивона Ст. Мойкина като разгледа докладваното от Анна Ненова Касационно търговско дело № 20228002902447 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Ю. М. и С. Ю. Ш. срещу решение № 355 от 12.07.2022г. по в.т.д. № 297/2022г. на Апелативен съд – Пловдив в частта, с която е потвърдено решение № 260445 от 24.11.2021г. по т.д. № 611/2019г. на Окръжен съд - Пловдив за отхвърляне на предявения от Х.С. Ю. срещу ЗД “Бул Инс“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ над предявения размер от 100 000 лева до претендираните 150 000 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Ю. Ш. Ю., неин съпруг, при пътнотранспортно произшествие от 20.07.2016г. по причина на водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с ДК № РВ 9606 МС, нарушил виновно правилата за движение по пътищата, гражданската отговорност на когото е била застрахована при застрахователното дружество, със законната лихва за забава, считано от 07.06.2018г. до окончателното плащане, за наследствените части на касаторите, деца на Х.С. Ю., след смъртта й в хода на делото на 20.01.2022г. (допълнително за суми от по 16 666. 67 лева обезщетение за всеки от тях).

1

Оплакванията на касаторите в подадената жалба са, че решението на въззивния съд в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необосновано – касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Приетото от въззивния съд като дължимо обезщетение за преживялата съпруга Х.С. Ю. от 100 000 лева не отговаря на принципа на справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, за което е налице задължителна съдебна практика (ППВС 4/1968г.). Касаторите сочат конкретни обстоятелства по делото във връзка с претърпените вреди и доказателства, с които тези обстоятелства са установени (показанията на изслушаните свидетели). Тези обстоятелства са споделени от въззивния съд, но не са намерили справедливо отражение при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. По размер обезщетението изцяло се покрива с обезщетението, предмет на неизпълненото от страна на застрахователното дружество споразумение, за което споразумение е безспорно, че поради неизпълнението няма действие. Определянето от съда на същия размер обезщетение представлява de facto бонифициране на неизправната страна по споразумението и създава порочна практика у застрахователите. Обезщетението по споразумението не е покривало претърпените вреди, а е целяло бързо извънсъдебно уреждане на спора.

Касаторите се позовават на съдебна практика с присъдени по-големи обезщетения по аналогични случаи. Също съгласно посоченото от касаторите, следва специално да се напомни стандартът за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, изведен от ЕСПЧ в Решение от 12.07.2007г. по делото Първан Станков срещу България (жалба № 68490/01), който посочва съобразяване с практиката по подобни дела. Според т. 62 от мотивите на решението на ЕСПЧ оценяването на морална вреда, освен в случаите, когато размерът на обезщетението е определен от закона, по природа е трудна дейност, често налагаща на този, комуто се пада, да извърши проучвания на съдебните практики, за да се постарае да оцени, сравнявайки своя случай, с подобни дела, вредите и лихвите, които могат да се присъдят за това. Отново, съгласно изложеното в касационната жалба, само декларативно от въззивния съд е взет предвид икономическият критерий при определяне на размера на обезщетението. Видно от официалната статистика на Националния статистически институт за периода 2 от януари 2016г. до февруари 2022г. индексът на потребителските цени е 121.

8%, т.е. инфлацията е 21.8 %.

Оплакванията се поддържат и в открито съдебно заседание пред Върховния касационен съд.

Касаторите искат въззивното решение в обжалваната част да бъде отменено и искът за обезщетение - уважен в пълния размер, съответно да бъдат присъдени допълнително по 16 666. 67 лева на всеки от тях, със законната лихва за забава от 07.06.2018г. до окончателното плащане.

От насрещната страна по жалбата ЗД “Бул Инс“ АД е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Отговорът се поддържа и в проведеното открито съдебно заседание. Застрахователното дружество сочи, че при постановяване на решението си въззивният съд е съобразил всички изброени в ППВС № 4/1968г. критерии за определяне на справедлив размер на обезщетението. При споразумение всяка от страните прави своите компромиси, като този от страна на касаторите не е отбив от размера на полагащото им се обезщетение, а съгласие да не получат дължимата им се лихва. Не е налице несъответствие със съдебната практика в случая. Сумата от 100 000 лева е обичайно присъждано обезщетение за мъж на възрастта на починалия към 2016г.

Обезщетението следва да се определя съгласно икономическата конюнктура в страната към датата на смъртта, поради което оплакванията на касаторите в частта, с която посочват инфлацията за периода от 2016г. до 2022г., са неотносими и неоснователни. Размерът на законната лихва в достатъчна степен покрива инфлационните процеси в страната.

А. Асенов С., трето лице подпомагаща страна на застрахователното дружество, е не е дал становище по касационната жалба.

С определение по чл. 288 от ГПК по настоящото дело, на основание чл.

280, ал. 1, т. 1 от ГПК, е допуснато касационно обжалване по въпроса дали при присъждане на обезщетение за неимуществени вреди съдът е длъжен да посочи всички относими критерии и реално да ги съпостави с твърдените 3 вреди на увредените и настъпили последици и да ги съобрази в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на вредите, както и по въпроса следва ли при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът да се съобрази с присъжданите в практиката на ВКС размери на обезщетения при аналогични случаи.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част, съставът на Апелативен съд – Пловдив е приел, че към 20.07.2016г. ЗД “Бул Инс“ АД е било застраховател по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите относно лек автомобил марка „Фолксваген Голф“, с ДК № РВ 9606 МС. На същата дата, около 08.00 часа, на Главен път І-6 от републиканската пътна мрежа, км.240+560 в землището на с. Кърнаре, по причина на водача на автомобила А. А. С., застраховано лице, нарушил виновно правилата за движение по пътищата (чл. 21, ал. 1 и чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП), е настъпило пътнотранспортно произшествие, при което е починал Ю. Ш. Ю., тогава на 75 години, управлявал лек автомобил „ВАЗ 2105“, ДК № А 6631 ВА. Ишцата Х.С. Ю., на 68 години, е била съпруга на починалия при пътния инцидент водач. С влязла в сила присъда № 24 от 22.02.2018г. по н.о.х.д. № 25/2018г. на Окръжен съд – Пловдив А. А. С. е бил признат за виновен за престъпление, като деянието е било извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта от 2.54 промила.

За справедлив размер на обезщетенията за случая, съгласно чл. 52 от ЗЗД, от въззивния съд е била приета сумата от 100 000 лева. Този съд, въз основа на показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели и събраните писмени доказателства, е приел, че между Х.С. Ю. и починалия й съпруг са били установени отношения на взаимопомощ, уважение и подкрепа. Ищцата е приела изключително тежко смъртта на своя съпруг поради съществувалите особено близки отношения, както и поради това, че смъртта на Ю. Ш. Ю. е настъпила внезапно и неочаквано. Затворила 4 се в себе си, изпитвала чувство за безпомощност, самота, нежелание да контактува с околните, които не са сполетени от подобно нещастие. За относимо обстоятелство е била приета също високата възраст на починалия.

Също според изложеното във въззивното решение, обезщетение от 100 000 лева е съобразено с икономическите условия в страната, в която живее увреденото лице.

Потвърдена е била и дължимост на лихва за забава от 07.06.2018г., когато ищцата е предявила претенции за обезщетение пред застрахователя, до окончателното плащане.

От въззивния съд не е било съобразявано като неотносимо сключеното от Х.С. Ю. споразумение със застрахователя от 03.04.2019г. за заплащане на сума от 100 000 лева обезщетение за претърпените неимуществени вреди.

Сумата не е била платена, на 09.07.2019г. от ищцата е била изпратена покана за плащане в тридневен срок с материализирано изявление, че при липса на плащане уговорките по споразумението отпадат, поради което споразумението е било развалено по реда на чл. 88 от ЗЗД и страните не са обвързани от него.

Х.С. Ю. е починала в хода на въззивното производство (на 20.01.2022г.), като е оставила наследници по закон касаторите, нейни деца, както и децата на починалия й син С. Ю. Ш., от които касационна жалба не е била подавана.

По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване:

Съгласно Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС (т.11) при определяне размера на неимуществените вреди съдилищата трябва да посочват конкретно обстоятелствата и да съобразяват значението им за размера на неимуществените вреди. В постановлението като примерни обективни обстоятелства при причиняване на смърт са изложени възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение. Задължението за установяване и посочване на конкретните обективно съществуващи обстоятелства, както и тяхното оценяване е поради това, че размерът на обезщетенията за 5 неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, а понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие. Въз основа на оценката на конкретните обстоятелства съдът заключава какъв размер обезщетение по справедливост да присъди, за да се постигне пълно обезщетяване на действителните вреди, резултат на увреждането. В този смисъл е и константната практика на Върховния касационен съд - за необходимост от точно очертаване на релевантните за определяне на размера на обезщетението обстоятелства и тяхното оценяване.

Постановление № 4 от 23.12.1968г., е целяло, освен другото, да се преодолеят големите различия между присъдени размери на обезщетения за вреди по различни дела за съвсем сходни случаи, при което като практика по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК следва да се считат и съдебните решения на Върховния касационен съд, по които са присъдени конкретни обезщетения за неимуществени вреди в аналогични случаи. Еднаквото третиране на сходните случаи при претендирани обезщетения за неимуществени вреди от непозволено увреждане изцяло съответства на изискването по чл. 52 от ЗЗД присъденото обезщетение да е справедливо. В този смисъл е и решение № 214 от 08.01.2019г. по гр.д. № 3921/2017г. на ВКС, ГК, ІV г.о. Според решението справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични случаи като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществените вреди от един и същи вид, поради което следва да се съобразява съдебната практика в сходни хипотези.

По основателността на касационната жалба:

С оглед практиката на Върховния съд в постановление, както и трайната и непротиворечива практика на Върховния касационен съд по приложението на чл. 52 от ЗЗД за случаи на причинена смърт, касационната жалба е частично основателна. Въззивното решение в частта на определеното общо дължимо обезщетение на претърпените от Х.С. Ю. неимуществени вреди от смъртта на нейния съпруг при пътнотранспортното произшествие от 20.07.2016г. е постановено в отклонение от съдебната практика (чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК), при нарушение на материалния закон – чл. 52 от ЗЗД, и е частично неправилно (чл. 281, т. 3, пр. 1 от ГПК).