Определение № 26599 от 22.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26599 гр. София, 22.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20261110117888 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по реда на чл. 422 ГПК по искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Х. Б. П. за признаване за установено спрямо ищеца, че ответникът дължи вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 345 по описа за 2026 г. на Районен съд – Кюстендил.

Заповедта за изпълнение е била връчена от заповедния съд при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, без да са събрани данни от връчителя, че лицето не живее на адреса. Във върнатите в цялост съобщения е отразено, че при посещение на регистрираните адреси лицето не е открито и че след оставени съобщения не е осъществен контакт с адресата.

Съдът приема, че съдържанието на удостовереното от връчителя при опита да връчи съобщението на адресата не в равнозначно на изискването на закона връчителят да е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост или по друг начин и да е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението – арг. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Съгласно актуалната редакция на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК указания за иск се дължат при кумулативно наличие на две предпоставки: 1/ връчване чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 5 ГПК и 2/ събрани данни от връчителя, че лицето не живее на адреса с посочване на източника на така събраните сведения. В случая не е налице втората предпоставка на закона, поради което следва да се приеме, че след като лицето не е намерено на адреса и е залепено уведомление при спазване на изискванията по чл. 47, ал.1 ГПК, без удостоверяване от връчителя, че лицето не живее на адреса, заповедта за изпълнение е била надлежно връчена при прилагане на фикцията на чл. 47, ал. 5 ГПК. След като е изтекъл срокът за подаване на възражение по чл. 414 ГПК, считано от датата, на която изтича срокът за получаване на книжата от канцеларията на съда (2 – седмичен срок от залепване на уведомлението – чл.47, ал.2 ГПК), то заповедта за изпълнение е влязла в сила на основание чл. 416 ГПК. При това не са били налице 1 предпоставките по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК за даване на указания на заявителя да предяви иск за вземанията си. При извода, че заповедта за изпълнение е влязла в сила не е налице правен интерес от водене на производство по реда на чл. 422 ГПК. Ето защо предявените по реда на чл. 422 ГПК искове са недопустими и исковата молба следва да се върне на основание чл. 130 ГПК.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД с вх. № 200234/23.06.2026 г. срещу Х. Б. П..

Определението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2