Определение № 16961 от 05.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16961 гр. София, 05.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. БОРИСОВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. БОРИСОВА Гражданско дело № 20251110155411 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава 25 ГПК.

След извършена служебна проверка за редовността и допустимостта на исковата молба съдът намира, че са налице предпоставките делото да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на производството поради предявяване на исковете след изтичане на двумесечния преклузивен срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ. От приложения по делото пощенски плик се установява, че исковата молба, ведно с приложенията към нея, е подадена чрез пощенски оператор, като датата на пощенското клеймо е 15.12.2025 г. Между страните не се спори, че трудовото правоотношение е прекратено на 15.10.2025 г. Съгласно чл. 62, ал. 2 ГПК срокът не се счита за пропуснат, когато изпращането е извършено по пощата.

В случая исковата молба е предадена за изпращане на 15.12.2025 г., поради което следва да се приеме, че е подадена на същата дата – последния ден от преклузивния срок. Следователно производството е допустимо.

Представените с исковата молба и с отговора писмени доказателства са допустими, относими и необходими за правилното решаване на спора, поради което следва да бъдат приети.

Произнасянето по искането на ищцата за задължаване на ответника да представи документи, посочени в т. 1–7 от исковата молба, следва да се отложи до изразяване на становище от ищцата след запознаване с отговора на исковата молба и приложените към него доказателства.

По същите съображения следва да се отложи и произнасянето по искането за допускане на комплексна съдебно-икономическа и съдебно-техническа експертиза, след като ищцата уточни за кои длъжности поддържа твърдение за идентичност или сходство в трудовите функции.

Искането на ответника за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане за установяване дали трудовите функции на съкратената длъжност се изпълняват от друг служител е допустимо и следва да бъде уважено.

По изложените съображения и на основание чл. 312, ал. 1 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

1

НАСРОЧВА делото за 27.05.2026 г. от 12:00 ч., за която дата и час да се уведомят страните, като на ищеца се връчи и препис от отговора на исковата молба с приложенията.

ПРИЕМА като доказателства по делото представените от ищцата и ответника документи.

ДОПУСКА СЪБИРАНЕТО НА ГЛАСНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане от ответника за установяване на обстоятелствата, посочени в отговора на исковата молба.

УКАЗВА на ищцата в едноседмичен срок от получаване на препис от отговора и настоящото определение да заяви изрично дали поддържа искането си за задължаване на ответника да представи документите по т. 1–7 от исковата молба, за кои от тях и на какво основание, както и да уточни за кои длъжности твърди идентичност или сходство на трудовите функции с оглед искането за експертиза.

УКАЗВА на страните, че в едноседмичен срок от получаване на препис от определението могат да вземат становище по доклада и да предприемат съответните процесуални действия, включително представяне на доказателства, като при неизпълнение губят тази възможност, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

След постъпване на становищата съдът ще се произнесе по доказателствените искания в закрито заседание.

НАПЪТВА страните към спогодба, като им указва, че доброволното уреждане на спора е най-благоприятният за тях способ.

СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад по делото:

Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението, извършено със Заповед № ** г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, както и осъдителeн иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 13181,76 евро /25781,28 лв./, представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода 15.10.2025г.– 15.04.2026 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното плащане.

Ищцата твърди, че работила при ответника по трудов договор № 995/29.08.2024 г. на длъжността „*“ с код по НКПД ** На 14.10.2025 г. и била връчена Заповед № ** г., с която трудовото и правоотношение било прекратено на основание чл.328,ал.1,т.2, предл.2 от КТ – поради съкращаване на щата, като в същия ден и било връчено и уведомление за прекратяване. Сочи, че не знаела и не била информирана, че може да впише своите възражения при получаване на заповедта, поради което единствено положила своя подпис, удостоверяващ получаването . След уволнението поискала от работодателя по имейл да и бъдат предоставени всички документи, свързани с процедурата по съкращаването, но ответникът отказал с аргумент, че съдържали „чувствителна информация“ и не били част от личното и трудово досие.

Ищцата твърди, че преди уволнението работила в екип, в който било известно още преди постъпването и на работа, че длъжността „*“ била заемана от поне двама служители – ищцата и служителката С* Е*, като последната към момента на уволнението на ищцата била в разрешен отпуск за гледане на дете и не изпълнявала трудови функции. Въпреки това и след като двама служители заемали идентична длъжност, то работодателят бил длъжен 2 да извърши подбор, още повече, че другата служителка, която била в отпуск по майчинство не притежавала висше инженерно образование, каквото ищцата притежавала. Поддържа, че уволнението било извършено в отсъствие на реално съкращаване на щата, при липса на подбор и при невъзможност ищцата да узнаела фактическите основания за прекратяването.

Ищцата твърди, че дори да има данни за вътрешна реорганизация или промяна във функциите на екипа, то това не представлявало съкращение на щата, тъй като трудовите функции не следвало да бъдат прехвърлени на друга длъжност със сходно съдържание.

Оспорва уволнението и с твърдения, че заповедта за прекратяване на трудовото отношение била издадена в нарушение на изискванията за форма и съдържание на акта, тъй като в самата заповед правното основание за уволнението било изписано като „предл.второ от Кодекса на труда-поради съкращаване на щата“ без изписване на конкретната разпоредба, а именно – чл.328,ал.1,т.2 от КТ, като това довело до невъзможност за работника да узнае кое точно правно основание било приложено, като изложението в заповедта на английски език, в което била посочена конкретната законова разпоредба не отстранявала порока.

Претендира и заплащане на обезщетение за оставането си без работа за срок от 6 месеца, считано от датата на прекратяване на отношението – 15.10.2025 г.

Ответникът в законоустановения срок е оспорил предявените искове. Сочи, че извършил реално съкращение на щата – били взети съответните управленски решения, като видно от приетото ново щатно разписание, както и от приложените по делото длъжностни характеристики в структурно звено „Качество“ при работодателя, щатната длъжност на ищцата реално била премахната, като функциите не били разпределени към друга длъжност при работодателя. Претендира, че не бил задължен да извърши подбор, въпреки наличието на идентична длъжност със заеманата такава от ищцата, тъй като другият щат се заемал от служител, който бил в разрешен законоустановен отпуск поради бременност и раждане на дете и се ползвал със специална непреодолима закрила по чл.333,ал.6 от КТ. Ответникът претендира, че макар в заповедта за прекратяване на трудовото отношение да било посочено единствено словесно основанието за прекратяване на отношението без конкретната законова разпоредба, то това не опорочавало уволнението, тъй като било посочено правилното правно основание в уведомлението, в което именно се съдържало волеизявлението на работодателя за прекратяване на трудовото отношение.

Моли исковите претенции да бъдат отхвърлени, като при условията на евентуалност, в случай, че същите бъдат уважени, прави възражение за прихващане с вземане в размер на 9050,95 евро /17703,12 лв./, представляващо заплатено обезщетение в брутен размер по чл.220,ал.1 от КТ за неспазено предизвестие в размер на 6788,60 евро и заплатено обезщетение в размер на 2262,35 евро в брутен размер за времето, през което е останала без работа на основание чл.222,ал.1 от КТ.

По иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ: в тежест на ищеца е да докаже съществувало между страните трудово правоотношение.

В тежест на ответника е да докаже, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение /връчване на уволнителната заповед/ е налице реално съкращение на щата, касаещо заеманата от ищеца длъжност, както и че подбор не е бил задължителен.

По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ: в тежест на ищеца е да 3 докаже, че за периода на претендираното обезщетение е претърпял вреди от оставането си без работа, което е в причинна връзка с незаконното уволнение, както и размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди уволнението

Като безспорни и съответно ненуждаещи се от доказване следва да се отделят следните обстоятелства: че ищцата е заемала процесната длъжност при ответника, че трудовото отношение е било прекратено, считано от 15.10.2025 г., като на ищцата са и били връчени заповед за прекратяване и уведомление; размерът на обезщетението по чл.225,ал.1 от КТ; че идентична длъжност с тази на ищцата към момента на уволнението е била заета от служител, който е бил в законоустановен отпуск за бременност и раждане на дете.

По възражението за прихващане: в случай, че бъде приета основателността на главните искове, в тежест на ответника е да установи, че е заплатил на ищцата посочените обезщетения, както и техния размер.

УКАЗВА на ищцата, че не представя доказателства за оставането си без работа за претендирания период.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4