Решение № 145 от 11.11.2019, Районен съд - Раднево

Р Е

Ш Е Н И Е номер 145

11.11.2019 година град Раднево

РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански състав

На двадесет и девети октомври 2019 година

В публично заседание в следния състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: АСЕН

ЦВЕТАНОВ при участието на секретаря Росица

Динева, като разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 151 по описа на съда за

2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.

Производството е образувано по искова молба на З.В.Р. срещу „Рудник Трояново 3“, с. Медникарово, клон на „Мини Марица - изток” ЕАД, с която се предявяват обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, а производството по делото е прекратено по отношение на предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225 КТ с протоколно определение от 29.10.2019 г. на основание чл. 232 ГПК. Ищецът твърди, че е работил по безсрочен трудов договор с ответното дружество на изпълнение на длъжността „машинен оператор транспортно технологична машина – ГТЛ 1800“. Твърди, че трудовото му правоотношение било прекратено със заповед № 02 от 07.01.2019 г. на управителя на рудника, с която му било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, поради допуснато нарушение на трудовата дисциплина – установено наличие на канабис. Твърди, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като били цитирани множество разпоредби, касаещи едно и също нарушение, а именно явяване на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява възложените му задачи. Твърди, че няма никакви данни да е употребил упойващо вещество през работното време.

Твърди, че проверката била извършена в 11,37 часа на 11.10.2018 г., а работната му смяна започнала в 7 часа, поради което било невъзможно да е употребил упойващо вещество в работното време. Твърди, че посочването на здравословни и безопасни условия на труд в оспорваната заповед било неправилно, тъй като те имали друга цел и нямали отношение към явяването на работника на работа в състояние, годно да изпълнява задълженията си. Твърди, че явяването на работа след употреба на упойващо вещество не означава, че не е в състояние да изпълнява задълженията си. Твърди, че техническото средство не отчита процентното съдържание на упойващото вещество и неговото влияние върху човешкия организъм. Твърди, че употребата на канабис се отразява на поведението на човек до 2-3 часа след приема, а следите в организма оставали до 2-3 седмици. Поради това счита, че наличието в слюнката му на остатък от употреба на канабис не означава, че не е бил в състояние да не може да изпълнява задълженията си.

Твърди, че в заповедта няма мотиви за тежестта на нарушението и наказанието, а до момента нямал налагани наказания за нарушения на трудовата дисциплина, а работил там от месец август 2014 г. Твърди, че работата му не представлявала източник на повишена опасност, изпълнявал задълженията си без проблем в деня на проверката, а и не настъпили вреди последици за работодателя. Оспорва да е употребявал наркотични вещества преди започване на работа и по време на работа във въпросния ден. Твърди, че на 11.10.2018 г. бил в близост в помещение с лица, употребяващи канабис, но той не бил употребявал. Иска от съда да постанови решение, с което да признае за незаконно уволнението му и да отмени заповедта, с която същото е наложено, и да бъде възстановен на заеманата до уволнението длъжност. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „Рудник Трояново 3“, с. Медникарово, клон на „Мини Марица - изток” ЕАД, в който взема становище, че исковете са допустими, но неоснователни и недоказани. Не оспорва обстоятелствата досежно сключения безсрочен трудов договор с ищеца за изпълнение на длъжност „машинен оператор транспортно технологична машина – ГТЛ 1800“. Не оспорва обстоятелството, че трудовият договор с ищеца е прекратен със заповед № 02 от 07.01.2019 г. на управителя на рудника чрез дисциплинарно уволнение, считано от 08.01.2019 г.

Твърди, че съгласно утвърдения график ищецът е бил назначен на 11.10.2018 г. на дневна смяна за времето от 8 часа до 20 часа. Твърди, че към обяд на 11.10.2018 г. комисия от дружеството извършила проверка на ищеца за наличието на упойващо вещество в слюнката му, като било отчело положителен резултат за канабис, отразено в протокол на комисия. Твърди, че пробата била взета с дрегер, който бил проверен и валиден към датата на проверката. Твърди, че ищецът бил отстранен от работа на същия ден и не му било начислено трудово възнаграждение.

Твърди, че с посоченото ищецът нарушил трудовата дисциплина поради проявена недобросъвестност – явяване на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява задълженията си, като посочва конкретни нарушени норми от КТ, Правилника за безопасност на труда, Инструкция за общите правила, Правилник за вътрешния трудов ред. Твърди, че ищецът е подписал длъжностна характеристика за длъжността и е запознат с отговорностите си, като с извършеното е нарушил поетите в нея задължения. Развива съображения за нарушение на трудовата дисциплина по различни нормативни актове чрез наличието на упойващо вещество у ищеца през работното време. Твърди, че в атакуваната заповед било ясно описано деянието, за което се налагало наказанието, както и подробни мотиви за неговото налагане. Иска от съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.

Претендира разноски.

Представя писмена защита.

Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и правни изводи:

С протоколно определение от 24.04.2019 г. е обявен за окончателен проекта на доклад, обективиран в определението от 10.04.2019 г., с което на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са обявени за признати и ненуждаещи се от доказване фактите: сключеният между страните безсрочен трудов договор за изпълнение от ищеца на длъжността „машинен оператор транспортно технологична машина – ГТЛ 1800“; извършената проверка за упойващи вещества на ищеца на 10.11.2018 г. в 11,37 часа, при която е отчело наличие на канабис в слюнката на ищеца; връчената на ищеца на 08.01.2019 г. заповед № 02 от 07.01.2019 г. на управителя на рудника за прекратяване на трудовото правоотношение чрез дисциплинарно уволнение.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ:

За да бъде уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване уволнението за незаконно и като такова да бъде отменено, е необходимо ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника и че същото е било прекратено с оспорената заповед /тези обстоятелства са безспорни и ненуждаещи се от доказване/, като оттук насетне в тежест на ответника е да установи законосъобразността на оспорената заповед, а именно - че същата е издадена от компетентен орган, носител на работодателската и в частност - дисциплинарната власт, че заповедта притежава изискуемите от закона реквизити и е мотивирана, че е било налице посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото правоотношение - че ищецът е извършил посоченото в заповедта нарушение на трудовата дисциплина и че същото е извършено виновно; че тежестта на нарушението съответства на тежестта на наказанието; че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е спазена - на ищеца са били изискани обяснения преди налагане на наказанието и че наказанието е наложено в предвидените в разпоредбата на чл. 194 от КТ срокове.

Константна е съдебната практика, постановена в решения по чл. 290 ГПК от ВКС /например решение

№ 86/11.04.2014 г. на ВКС по гр.д. № 7424/2013 г. III г.о./, че съдът е длъжен да се произнесе само по отношение на въведените с исковата молба факти и не може служебно да разширява предмета на делото по отношение на факти, които не са въведени в процеса като част от обстоятелствената част на исковата молба.

Тъй като трудовите спорове се разглеждат по реда на ГПК като всички останали гражданскоправни спорове, то няма причина за неприлагане на диспозитивното начало в процеса /чл. 6 ГПК/. Поради това съдът ще разгледа единствено фактите, посочени в исковата молба и които най-условно биха могли да се групират както следва: липса на извършени тежки нарушения на трудовата дисциплина /чл. 186, чл. 187 и чл. 190 КТ/ и липса на мотиви досежно избора на дисциплинарно наказание и несъответствие на наложеното наказание с тежестта на нарушенията / чл. 195 КТ и чл.

189 КТ/.

В оспорената заповед на управителя на ответния рудник изрично е посочено, че дисциплинарното наказание „уволнение“ се налага за това, че на 11.10.2018 г. ищецът се е явил на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява възложените му задачи, вследствие на употребата на упойващо вещество, като в допълнителни мотиви в заповедта е посочено, че с техническо средство било констатирано наличието на положителен резултат за канабис в биологичната проба, взета от ищеца на 11.10.2018 г. в 11,37 часа. Изложено е, че с това си деяние ищецът е нарушил чл. 187, т. 2, т. 5 и т. 10 КТ, Правилника за вътрешния трудов ред в частта на р.VII, т.3, б. „б“ и р.IV, б. Б, т. 2, б. „б“ и чл. 126, т. 2 КТ, всички указващи задължение на работника да се явява на работа в състояние, което позволява да изпълнява възложените му задачи и да не употребява през работно време алкохол или други упойващи вещества. В уводната част на заповедта е посочено като основание за издаването ѝ и други разпоредби: р.VII, т. 8, б. „е“ от Правилника за вътрешния трудов ред; чл. 17, ал. 1 на Правилника по безопасността на труда при разработване на находища по открит начин; чл. 32, ал. 1 и ал. 3 от Инструкция за общите правила по осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд. Основен момент във всички посочени нормативни текстове /вътрешни на работодателя или общи нормативни актове/ е явяване на работа на служителя в състояние, което не му позволява да изпълнява възложените му задачи, вследствие на употребата на упойващо вещество, точно както е конкретното вменено на ищеца тежко нарушение на трудовата дисциплина.

Принципно разпоредбата на чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ не съдържа състав на дисциплинарно нарушение, а препраща към общите критерии за избор на дисциплинарното наказание по чл. 189, ал. 1 КТ. Следователно не само за примерно посочените в чл. 190 КТ нарушения на трудовата дисциплина, но и за други нарушения на трудовата дисциплина, ако са тежки, може да се наложи дисциплинарно уволнение – Решение № 1624/13.10.2005 г. по гр.д. № 1153/03 г. ВКС, III г.о. В обжалваната заповед не е посочен текст по чл. 190 КТ, а само текстове на чл. 187, ал. 1 КТ, които работодателят очевидно е счел за тежки нарушения на трудовата дисциплина с оглед установеното наличие на канабис във взетата проба от ищеца. Независимо от цитираните в заповедта цифрово и словом вътрешни нормативни актове и общи нормативни актове, в нея не е посочено моментът, в който ищецът е употребил канабис, като на това обстоятелства не е отдадено значение. Значение е отдадено на обстоятелството, че ищецът не е бил в състояние да изпълнява възложените му задачи, което е вследствие на употребата на канабис. В тая връзка ще се посочи, че в заповедта не е посочено никъде ищецът да е употребил канабис точно по време на работа.

В решение № 198 от 02.10.2019 г. на ВКС по гр.д. № 1480/2019 г., IV г. о., са изложени съображения, че нарушения на трудовата дисциплина може да е виновното неизпълнение на трудови задължения (чл. 186 КТ). С трудов договор страните поемат права и задължения, свързани с престиране на работна сила срещу заплащане, както и допълнителни условия във връзка с основните права и задължения, но не и задължения, несвързани с трудовия процес. Затова нарушение на трудовата дисциплина би било явяването на работника на работа под влияние на наркотични вещества или приемът на такива в работно време, но не може да е нарушение на трудовата дисциплина приемът на наркотични вещества в извънработно време, ако не влияе на способността на работника да престира това, за което се е задължил с договора.