Определение № 243 от 30.04.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 243 гр. Варна, 30.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Даскалова

Членове:

Румяна П. Петрова

Камен Г. Господинов като разгледа докладваното от Румяна П. Петрова Въззивно частно наказателно дело № 20263100600691 по описа за 2026 година Производството е по чл.341, ал.2 във вр. с чл.345, ал.1 от НПК образувано по въззивна частна жалба от адв. И. Т., повереник на М. К. И. срещу определение №596 от 03.04.2026г. по ЧНД №1076/2026г. на ВРС, 36 състав, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу постановление на прокурор от ВРП от 23.12.2025г. за прекратяване на наказателното производство по ДП №732/2023г. по описа на ОД на МВР-Варна, водено за престъпление по чл.309ал.1 от НК и е прекратено съдебното производство. В жалбата се сочи, че атакуваното определение е неправилно, тъй като в хода на образуваното досъдебно производство не е било повдигано обвинение дори и по чл.309 от НПК, за да може да се отъждествява липсата на процесуално качество на жалбоподателя. Сочи се, че в жалбата срещу постановлението са визирани множество липси на задълбочено разследване и за деяния по други съставомерни текстове на НК, за които не е било извършвано такова. Изтъква се, че именно М. И. е пострадал, тъй като е претърпял имуществени вреди от престъплението, поради което се явява и процесуално легитимиран да обжалва актовете.

По изложените съображения моли за отмяна на обжалваното определение като делото бъде върнато на прокурора със задължителни указания, алтернативно с оглед произнасянето на ВРС да отмени определението му и да го върне за произнасяне по същество.

Депозираната жалба се явява процесуално допустима, подадена от лице, 1 имащо право на жалба и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Първоинстанционният съд е счел, че жалбата на М. И. против постановлението на ВРП за прекратяване на наказателно производство по ДП №732/2023г. по описа на ОД на МВР-Варна следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима, тъй като била подадена от лице, нямащо процесуално качество да обжалва акта по реда на чл.243 от НПК.

В постановлението за прекратяване на наказателното производство, ВРП е приела, че по делото не са налице достатъчно доказателства за извършено престъпление по смисъла на чл.309ал.1 от НК. Предвид горното наказателното производство е прекратено в хипотезата на чл.243ал.1т.2 от НПК.

В атакуваното определение ВРС е приел, че престъплението по чл.309ал.1 от НК засяга реда и правната сигурност на документирането и настъпването на определен противоправен резултат не е елемент от състава му. Липсата именно на съставомерни вреди от това престъпление води до липса на конкретно пострадало лице, поради което жалбоподателят не попада сред кръга от лицата, очертани в нормата на чл.243ал.4 от НПК, които са процесуално легитимирани да обжалват прокурорските актове за прекратяване на наказателното производство за това престъпление. С оглед горното и първоинстанционният съд е оставил без разглеждане жалбата без да обсъжда по същество доводите, на които се основава тя.

Настоящата съдебна инстанция счита, че определението на ВРС е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Изхождайки от разпоредбата на чл.243ал.4 от НПК процесуално легитимирани да обжалват постановлението на прокурора, с което се прекратява наказателното производство са обвиняемият, пострадалите или неговите наследници, ощетеното юридическо лице. Видно от материалите по делото, наказателното производство по ДП №732/2023г. по описа на ОД на МВР-Варна е било образувано за престъпление по чл.309ал.1 от НК.

Систематичното място на това престъпление е в Глава ІХ от НК – „Документни престъпления”, чийто обект на увреждане или засягане са обществените отношения, свързани със съставянето, ползването и съхраняването на документите. С деянията по посочената глава от НК се накърняват редът и правната сигурност на документирането, затруднява се 2 дейността на държавните и обществените органи, както и отношенията между тях и гражданите. С оглед спецификата на обекта на тези престъпления, от това престъпление няма пострадало или ощетено юридическо лице, както правилно е посочил и ВРС. Тълкуването на чл.76 и чл.84 от НПК разкрива, че „пострадали” могат да бъдат лица, претърпели щети от деяние, за което в признаците на състава са предвидени съставомерни вредни последици, т.е. вредите да са елемент от обективната страна на престъплението, посочени в особената част на НК. Само тогава пострадалият/ ощетеното юридическо лице ще може да се конституира и като страна в процеса. В този смисъл според въззивния съд от този вид престъпление не може да има пострадал или ощетено юридическо лице, поради което няма процесуална възможност по този ред да се атакува постановлението на ВРП. Жалбоподателят би могъл ако желае да реализира правата си да обжалва същото по реда на инстанционният контрол, пред по- горестоящия прокурор.

Следва да се отбележи, че прокурорът в постановлението си е обсъдил всички възможни престъпления, под състава на които евентуално би могло да се подведе установеното в хода на разследването- чл.311, чл.312, чл.313 чл.315 от НК, като е изложил виждането си за несъставомерност и по тези текстове от закона.

Предвид липсата на процесуална легитимация на жалбоподателят да атакува по този ред постановлението на прокурора, то настоящият състав на съда не дължи произнасяне относно правилността и основанието за прекратяване на наказателното производство.

Осъществяваната по реда на чл.243 от НПК проверка на постановлението на прокурора се ограничава до оценката на конкретизираното по време, място и начин на извършване на деянието, както и до точната индивидуализация на дееца. Съдът не може да измества прокурора по въпроси, свързани с възникване на основания за започване на разследване по отношение на други деяния и съответно повдигане на обвинение за тях по отношение и на други лица, както и досежно правилната правна квалификация. Д о р и да отмени постановлението съдът няма правомощия да разпорежда на прокурора за какво престъпление да с е води разследването, тъй като контролът за законосъобразност се свежда до това дали въз основа на установените фактически констатации прокурорът е 3 направил правилни правни изводи.

С оглед горното, определението на ВРС се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение

№596 от 03.04.2026г. по ЧНД

№1076/2026г. на ВРС, 36 състав, с което е оставена без разглеждане жалбата на М. К И. чрез адв. И. Т. срещу постановление на прокурор от ВРП за прекратяване на наказателното производство по ДП №732/2023г. по описа на ОД на МВР-Варна, водено за престъпление по чл.309ал.1 от НК.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4