Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 23907 от 30.06.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 1824/2026
Вид
Определение № 23907
Подписан
30.06.2026
В сила
30.06.2026
Състав
ИЛИНА ВЕЛИЗАРОВА ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.101, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 101, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 341 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 346 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 75, ал. 2 · Закон за наследството

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23907 гр. София, 30.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско дело № 20261110101824 по описа за 2026 година

Производството е за съдебна делба във фазата по допускането й.

Образувано е по искова молба от Й. К. С. срещу М. С. С., Д. Б. С. и К. Б. С..

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

На основание чл.101, ал. 1 ГПК на ответника Д. Б. С. се следват указания за представяне на пълномощно в полза на подписалия от негово име отговора на исковата молба адвокат, или за потвърждаване на това процесуално действие.

По направените доказателствени и процесуални искания:

Оплакването в отговора за неяснота на претенцията на ищцата за заплащане на обезщетение за лишаването й от ползването на делбения имот подлежи на обсъждане в първото открито съдебно заседание след допускане на делбата, когато съдът дължи произнасяне по приемането за съвместно разглеждане по реда на чл. 346 ГПК на претенциите по сметки на съделителите.

Представените с исковата молба и отговора документи са относими към предмета на спора, поради което и следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.

Поисканите от ответниците гласни доказателствени средства за установяване твърденията, че делбения имот се ползва и от ищцата, не са относими към въпросите, които се решават в първата фаза на производството по съдебна делба, поради което съдът ще остави това доказателствено искане без уважение това искане. В случай, че във втората фаза на делбата бъде приета за съвместно разглеждане обективираната в исковата молба претенция по чл. 31, ал. 2 ЗС, страните следва да направят доказателствените си искания в тази връзка.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

1

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на основание чл. 101, ал. 1 ГПК на ответника Д. Б. С. в едноседмичен срок от съобщението да представи пълномощно в полза на подписалия отговора на исковата молба от негово име адвокат, или изрично да потвърди това процесуално действие. При неизпълнение съдът ще приложи последиците по чл. 101, ал. 3 ГПК.

ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора писмени доказателства по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца за допускане събирането на гласни доказателствени средства чрез разпита на двама свидетели за установяване фактическото ползване на имота.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 06.10.2026 г. от 11,00 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца да се връчи и препис от постъпилия отговор.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото, както следва:

Производството е образувано по искова молба от Й. К. С. срещу М. С. С., Д. Б. С. и К.

Б. С., с която е предявен иск за съдебна делба на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентфикатор ********** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-***********г. на Изпълнителния директор на АГКК, с предназначение жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда, или сграда със смесено предназначение, находящ се на трети етаж в многофамилна жилищна сграда с идентификатор *********** с адрес гр. Х, с площ от 78,20 кв.м. при съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж ***********.8, под обекта: ***********.4 и над обекта ***********.10, заедно с прилежащите към обекта мазе с площ от 9,98 кв. м. и 3,14 % идеални части от общите части на сградата

Ищцата твърди, че се легитимира като титуляр на 1/2 идеална част от правото на собственост върху делбения имот по наследство от покойните й родители С. Д. С., починала на 02.10.1999г. и К. С. В., починал на 10.02.2006г. , които придобили собствеността върху имота на 20.02.1973 г. с Договор за продажба на държавен недвижим имот съгласно Наредбата за продажба от държавен жилищен фонд. Твърди, че от брака на родителите й бил роден и брат й Б. К.ов С., който починал на 07.12.2020г., при което делът му, представляващ ½ ид.ч. от правото на собственост върху имота, преминал по наследство при равни квоти към преживялата го съпруга М. С. С.а и двете им деца – Д. Б. С. и К. Б. С., всеки от които се легитимирал като собственик на по 1/6 идеална част от правото на собственост върху имота.

Твърди, че имотът се ползвал изключително от тримата ответници, поради което отправя към тях покана за заплащане на обезщетение за лишване от ползването на притежаваната от ищцата ½ идеална част от имота в размер на 300 евро месечно.При така изложените твърдения отправя исканията си към съда за допускане на делбата при твърдените квоти в съсобствеността и за присъждане на разноски.

В срочно депозиран отговор на исковата молба ответниците признават, че са 2 наследници по закон на Б. К.ов С. и че върху имота, описан в исковата молба, е налице съсобственост с ищцата. Възразяват срещу твърдените от ищцата квоти, като в тази връзка излагат твърдения, че Й. С. получила от родителите си средствата за закупуването на друго жилище в съседство на процесното с уговорката след смъртта им делбеният имот да остане в изключителна собственост на брат й. Оспорват като неконкретизирана претенцията за обезщетение за лишаване на ищцата от ползването на имота. В тази връзка излагат, че макар и да обитават жилището, ищцата разполагала с ключ от него и често го посещавала, като складирала вещи и дори разполагала с хладилник на територията му, който използвала за съхранение на хранителни продукти. Твърдят, че семейството им обитавало делбеното жилище от 40 години и извършило множество ремонти и подобрения в него. Съделителят Д.

Б. С. страдал от психично заболяване и състоянието му изисквало спокоен живот и специални грижи, а инициираното делбено производство от ищцата довело до влошаване на болестта му.

По иска с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС вр. чл. 341 ГПК всяка от страните по делото следва да докаже следните материални и процесуални предпоставки: 1) качеството си на носител на съответна идеална част от правото на собственост върху включените в делбената маса имоти на твърдяното от правно основание, в т.ч. размера на притежавания от съделителя дял от вещта 2) предметът на делбата да бъде годен обект на правото на собственост и 3) в производството по делба да участват като страни всички съсобственици, тъй като допускането и извършването на делбата без участието в процеса на всички съсобственици ще бъде нищожно – арг. чл. 75, ал. 2 ЗН, във вр. с чл. 34, ал. 2 ЗС.

ОТДЕЛЯ като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните следните обстоятелства: че делбеният имот е идентичен с имота с описанието по представения титул за собственост, както и че ищцата и наследодателя на тримата ответници са наследници по закон като низходящи от първа степен на С. Д. С., починала на 02.10.1999г., и К. С. В., починал на 10.02.2006г.

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ ПОСТИГАНЕ НА СПОГОДБА.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че могат да уредят отношенията си чрез правна сделка, с което ще спестят разходи за съдебното производство, като вземат предвид, че съгласно чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК по дело за делба се събира такса 4 на сто върху стойността на дяловете, а при спогодба преди съставяне на разделителния протокол – по 2 на сто върху стойността на всеки дял, а съгласно чл. 9 при отхвърляне на молба за делба и при прекратяване на дело за делба не по спогодба се събира такса до 51,13 евро, но не по-малко от 12,78 евро.

Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите. Медиацията е платена услуга.

УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, 3 попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4