Решение № 202 от 14.12.2022, Административен съд - Шумен
- Съд
- Административен съд - Шумен
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 194/2022
- Вид
- Решение № 202
- Подписан
- 14.12.2022
- В сила
- 14.12.2022
- Състав
- КРЕМЕНА ГРИГОРОВА БОРИСОВА, ХРИСТИНКА ДАНЧЕВА ДИМИТРОВА, МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА СТЕРГИОВСКА
Други актове по делото
- Определение № 31 от 23.11.2022 · РОСИЦА КАРОВА ЦВЕТКОВА
- Определение № 32 от 24.11.2022 · КРЕМЕНА ГРИГОРОВА БОРИСОВА
- Разпореждане № 234 от 28.11.2022 · КРЕМЕНА ГРИГОРОВА БОРИСОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 210, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 211, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 212 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 218 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 220 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 208 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 178е · Закон за движението по пътищата
- чл. 183, ал. 2, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189з · Закон за движението по пътищата
- чл. 94, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 98, ал. 2, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ........... град Шумен, 14.12.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание на дванадесети декември две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Христинка Д.а
Маргарита Стергиовска при секретаря В.Русева и с участие на прокурор Е.Янчева от ШОП, като разгледа докладваното от административния съдия Кр. Борисова КАНД № 194 по описа за 2022г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна жалба на Г.М.Г., гр. Варна, депозирана срещу
Решение № 339/18.10.2022г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 966/2022г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 22-0869-000371/14.03.2022г. на началник група в ОДМВР - Шумен, сектор „ПП“ - Шумен, с което на основание чл. 178е от ЗДвП за нарушение на чл.
94, ал. 3 от ЗДвП на жалбоподателя Г.М.Г. е наложено административно наказание „глоба“ в размер от 50 /петдесет/ лева.
Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Излага доводи за неправилна квалификация на деянието му, с които обвързва становището си за незаконосъобразност на оспореното наказателно постановление. По тези съображения отправя искане за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него постановление. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, касаторът се явява лично и поддържа касационната жалба по изложените съображения.
Ответната страна, началник група, сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Шумен, не се явява и се представлява от юрисконсулт В.Д.,който навежда доводи за неоснователност на оспорването по касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за неоснователна и пледира за оставяне в сила на обжалваното въззивно решение.
Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал.
1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:
Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:
С процесното наказателно постановление на касатора на основание чл. 178е от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ за това, че „в населено място паркира МПС върху тротоарите извън разрешените за това места, определени от администрацията или от собственика на пътя“, като е посочено, че виновно е нарушил чл. 94, ал. 3 от ЗДвП.
Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № 371/14.02.2022г., в който е отбелязано, че на 12.02.2022г. в 03.10 часа жалбоподателят е управлявал и паркирал в Шумен на ул. „Съединение“ до № 209 л.а.. „М.“ с рег № ******, собственост на С.Г.С.върху тротоара, извън разрешените за това места. Жалбоподателят е подписал акта с възражения, с които по същество е посочил, че автомобилът е паркиран срещу гараж. Впоследствие, не е депозирал писмени възражения в изискуемия в чл. 44 от ЗАНН срок.
При така установената фактическа обстановка районният съд не констатирал наличие на допуснати съществени процесуални опущения. Разглеждайки спора по същество, съдебният състав констатирал, че вмененото на лицето нарушение е установено по безспорен начин, поради което счел, че атакувания правораздавателен акт следва да бъде потвърден.
Настоящият съдебен състав намира, че съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора се споделят и от настоящия състав.
Касационната инстанция намира, че при съставянето на акта и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. В тази връзка, съдът не възприема твърдението на касатора за порочност на НП и несъответствието му с изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Противно на това му разбиране, настоящият състав приема, че санкционният акт припокрива в необходимата степен изискванията на закона за минимално необходимо съдържание и обстоятелството, че в констативно-съобразителната част не е упоменато наличието на разположен в близост гараж няма характер на опущение, още по-малко на съществено такова, доколкото всички правнозначими елементи на нарушението са били индивидуализирани в необходимата степен.
В казуса отговорността на касатора е ангажирана на основание чл. 178е от ЗДвП, според който се забранява паркирането в паркове, градини, детски площадки, площи, предназначени само за пешеходци, и на тротоари в населените места извън разрешените за това места. За нарушена контролните органи правомерно са възприеми нормата на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, доколкото се установява, че водачът е паркирал автомобила върху тротоар на посочения адрес, при което от Община Шумен не е издавано решение за ползването му за паркоместа. Конкретното разположение на превозното средство в случая е установено по несъмнен начин, като за изясняване на обективната истина са спомогнали в значима степен и показанията на разпитаните служители на МВР, които правилно районният съд е ценил като обективни и безпристрастни. Противно пък на лансираната от касатора теза за неправилна квалификация на деянието му, настоящата инстанция намира, че поведението му не е следвало да бъде съотнесено спрямо правилото на чл. 98, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, съответно към друг санкционен състав. Цитираната разпоредба забранява паркирането пред гаражи, когато се затруднява достъпа до тях. В случая не би могло да се говори за затруднен достъп, имайки се предвид обстоятелството, че паркираният от касатора автомобил е бил разположен на тротоара пред неговия гараж – обстоятелство, което самият той заявява в депозираната въззивна жалба и което се потвърждава от показанията на свидетеля Г.Д.. При това положение, отсъствието на един от кумулативно изискуемите елементи от фактическия състав на нормата - чл. 98, ал. 2, т. 2 ЗДвП, а именно затруднен достъп до гаража, пред който е бил паркиран автомобилът, препятства възможността поведението на водача да бъде ценено в контекста на посоченото правило на поведение, респективно да бъде санкционирано по реда на чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП. Напротив, данните по делото сочат, че с деянието си Г. е нарушил изискването на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, което е предопределило и санкционирането му по реда на чл. 178е от закона. Изрично с разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП, в сила от 23.12.2021г., за нарушения по този закон е изключена приложимостта на института на „маловажния случай“, регламентиран в чл. 28 от ЗАНН.
До аналогичен краен извод за законосъобразност на процесното НП е достигнал и районният съд, поради което решението му следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора и своевременно отправеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, в полза на ОД на МВР – Шумен и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените по делото разноски, съставляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 339/18.10.2022г. на
Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 966/2022г. по описа на съда.
ОСЪЖДА
Г.М.Г.,
ЕГН ********** с настоящ адрес *** да заплати в полза на ОД на МВР – Шумен разноски в размер на 80 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 14.12.2022 г.