Решение № 122 от 23.08.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Благоевград, 23.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева като разгледа докладваното от Лилия Масева Търговско дело №

20231200900155 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/, във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на „фирма“ ООД, ЕИК ,,,,,,,,,,,, чрез адв. д-р А. Д., срещу отказ №20230731142531/04.08.2023 г. на Агенция по вписванията към търговския регистър за вписване на заличаване на дружеството. Мотивите в отказа са, че дружеството не е прекратено и не е започнала процедура по ликвидация, поради което то не може да бъде заличено.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на постановения отказ. Твърди се, че процедурата по ликвидация не бил единственият възможен път за прекратяване на дейността и заличаване на търговските дружества, както и че подобни последици настъпвали в случаите на реорганизация на търговски дружества – като вливането, сливането, както и при продажбата на търговско предприятие. Сочи се, че преди искането за заличаване по партидата на дружеството, било вписано прехвърляне на търговското му предприятие. Излагат се съображения, че след като търговецът е прехвърлил фирмата заедно с търговското предприятие и собствеността е преминала към друг търговец, с този акт на практика отчуждителят бил прекратил своята дейност като търговец и може да поиска да бъде заличен от Търговския регистър.

С процесната жалба се прави искане до съда да отмени Отказ на Агенцията по вписванията №20230731142531/04.08.2023 г., постановен по заявление с вх.

№20230731142531/31.07.2023 г., както и да укаже на Агенцията по вписванията да извърши исканото вписване.

По делото е постъпил отговор от Агенцията по вписванията, представлявана от 1 изпълнителния директор, чрез редовно упълномощен юрисконсулт. С отговора се сочи, че подадената жалба е неоснователна, а постановеният от длъжностното лице по регистрацията отказ е правилен и законосъобразен.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е депозирана в срок, от надлежна страна, като същата е насочена против подлежащ на инстанционен контрол акт на Агенцията по вписванията, поради което същата е допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна, поради следните съображения:

С вписване, рег. №20230804101748/04.08.2023 г. по партидата на „фирма“ ООД, ЕИК ,,,,,,,,,,, е вписано прехвърляне на търговското предприятие на дружеството в полза на правоприемника „ЗУАН“ ЕООД , ЕИК ,,,,,,,,, посредством сключен договор за покупкопродажба на предприятие.

Впоследствие със заявление вх. рег. №20230731142531/31.07.2023 г. до Агенцията по вписванията е заявено за вписване заличаване на дружеството „фирма“ ООД, ЕИК ,,,,,,,,,,,.

Към заявлението са представени следните документи: документ за внесена държавна такса, адвокатско пълномощно и декларации по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ.

На 04.08.2023 г. по заявлението е постановен отказ №20230731142531, с мотиви, че дружеството не е прекратено и не е започнала процедура по ликвидация, в който смисъл дружеството не можело да бъде заличено.

В конкретния случай атакуваният отказ е постановен по искане за заличаване на търговеца „фирма“ ООД, като заявителят твърди, че същият следва да се заличи поради прехвърляне на търговското предприятие на друго дружество.

Правната възможност за прехвърляне на търговско предприятие е призната и уредена в Търговския закон /ТЗ/, според който предприятието, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, може да се прехвърля чрез сделка, извършена писмено с нотариална заверка на подписите. Валидно сключеният договор за прехвърляне на търговско предприятие предпоставя постигане на съгласие между отчуждителя и приобретателя относно съществените елементи на конкретния договор /продажба, дарение, замяна и др./ и неговия предмет – търговското предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения/, както и спазване на предвидената в чл. 15, ал. 1 от ТЗ форма за действителност – писмена с нотариална заверка на подписите.

Договорът подлежи на вписване в търговския регистър, съгл. чл. 16, ал. 1 от ТЗ, но вписването има само оповестително действие и не е елемент от фактическия състав на сделката (в този смисъл решение № 115 от 01.10.2009 г. по т. д. № 308/2009 г. на ВКС, І т. о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК). При прехвърляне на предприятие, ако не е налице друго споразумение с кредиторите, отчуждителят отговаря за задълженията солидарно с правоприемника до размера на получените права. Договорът за прехвърляне на предприятие посредством покупко-продажба, какъвто е налице в настоящия случай, е възмезден, консенсуален и транслативен – от датата на постигане на съгласието в правната сфера на приобретателя преминава обособеното счетоводно или по друг начин предприятие на 2 отчуждителя, който получава уговорената цена по сделката.

Гореизложените особености очертават разликата между института на прехвърляне на предприятието на дружеството и преобразуване на дружество чрез вливане. Съгласно чл.

262, ал. 1 ТЗ вливането е форма на преобразуване на търговските дружества, при която цялото имущество на едно или повече търговски дружества, наричани преобразуващи се, преминава към едно съществуващо дружество, наричано приемащо, което става техен правоприемник, а преобразуващите се дружества се прекратяват без ликвидация.

Преобразуването чрез вливане представлява смесен фактически състав, чиито юридически факти имат съвкупно проявление.

Прехвърлянето на предприятието на дружеството не е свързано с прехвърляне на цялото имущество на дадено дружество на друго дружество и прекратяването му след това, като търговецът прехвърлител не се лишава от възможността да развива търговска дейност, било то дейност, еднаква с развиваната до момента на продажбата, или друг вид такава.

С договора за прехвърляне на търговско предприятие, се прехвърлят съществуващите към сключването му права, задължения и фактически отношения, но не и бъдещи такива, възникнали след този момент. Нещо повече – прехвърлилият възмездно предприятието си търговец, какъвто е „фирма“ ООД, има новопридобито имущество – цената по договора за покупко-продажба, с което може да продължи да развива търговската си дейност.

В случай, че прехвърлилото предприятието си дружество се прекрати, то следва това да се случи на някое от основанията, предвидени в чл. 154, ал. 1 ТЗ, а не на основание чл. 15 ТЗ, като съгласно предвиденото в чл. 266, ал. 1 ТЗ, след прекратяването му, се извършва ликвидация.

Поради това и не са налице основания за заличаване на молителя от Търговския регистър и постановеният отказ е правилен.

По разноските:

От името на Агенцията по вписванията е заявено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, каквато възможност признава разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, без да предписва изрично предпоставките за възлагането й. Регламента на чл. 25, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ изрично установява право на разноски за страните. Съгласно съдържанието на същата разпоредба, в производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на Гражданския процесуален кодекс. Доколкото разглежданото производство е охранително, то от ГПК, към който препраща горецитираната разпоредба, следва да се приложат разпоредбите относно охранителните производства. В Част VI „Охранителни производства“, Глава 49 „Общи правила“ на ГПК, е предвидено, че разноските в охранителното производство са за сметка на молителя /чл. 541 от ГПК/. Законодателното разрешение, дадено с приетите с ДВ, бр. 105 от 2020 г. изменения на разпоредбата на чл. 25 от ЗТРРЛЮНЦ, не водят до промяна в характера на производството по обжалване отказ на длъжностното лице по регистрация. Характерът на конкретното производство следва от субективното материално право, чиято защита се търси – това на жалбоподателя, на който 3 правният интерес е засегнат, и за когото възникват правните последици на отказаното вписване/обявяване/заличаване на заявените обстоятелства/актове в Търговския регистър.

От друга страна, Агенцията по вписванията не е страна в производството, а е орган, който по силата на закона извършва официално удостоверяване на посочените от законодателя обстоятелства/обявяване на актове. Агенцията по вписванията не е и не може да бъде страна в охранителното производство по вписване/обявяване, което се развива пред нея, тъй като в това производство агенцията осъществява юрисдикционна дейност (в този смисъл Решение №117/04.03.2021 г. по т. д. №169/2021 г. по описа на Апелативен съд – София, Търговско отделение, 5 състав; Определение №181/30.03.2021 г. по т. д. №284/2021 г. по описа на Апелативен съд - София, 5 състав).

Предвид гореизложеното, Агенцията по вписванията няма право на разноски в производството пред настоящата инстанция, поради което такива не й се присъждат по делото.

Въз основа на гореизложеното, Благоевградският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Отказ на Агенцията по вписванията към Търговския регистър №20230731142531/04.08.2023 г., постановен по подадено пред Агенция по вписванията към ТРРЮЛНЦ заявление вх.№20230731142531/31.07.2023 г.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в 7-дневен срок от съобщаването му на жалбоподателя и на Агенцията, на основание чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ.

Препис от решението да се връчи на жалбоподателя и Агенцията по вписванията към ТРРЮЛНЦ.

Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________

4