Определение № 622 от 29.08.2025, Районен съд - Шумен
- Съд
- Районен съд - Шумен
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 482/2025
- Вид
- Определение № 622
- Подписан
- 29.08.2025
- В сила
- 17.09.2025
- Състав
- Пламена Колева Недялкова
Цитирани разпоредби
- чл.57 ал.1 т.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.21 т.2 · Закон за правната помощ
- чл.23 · Закон за правната помощ
- чл.23 ал.2 · Закон за правната помощ
- чл. 25 ал.1 · Закон за правната помощ
- чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.306, ал.1, т.4, предл. второ · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.94 ал.1 т.5 и т.65 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.94 ал.1 т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 622 гр. Шумен, 29.08.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIV-И СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Пламена К. Недялкова като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Наказателно дело от общ характер № 20253630200482 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното: с Определение №56 от 27.02.2025г., влязло в законна сила на 27.02.2025г. по НОХД №482/2025г. по описа на Районен съд гр.Шумен, съдът е одобрил постигнато между страните споразумение, с което на С. А. М., ЕГН ********** е наложено наказание – 1 година и 8 месеца „лишаване от свобода“ и на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС е определен първоначален общ режим на изтърпяване, за извършено престъпление по чл.144 ал.3 т.1 и т.3, във вр. с ал.1 от НК.
В хода на досъдебното и съдебното производство е взел участие адв.Н. Г. В. от ШАК, назначен за служебен защитник на обвиняемия в досъдебното производство, на основание чл.94 ал.1 т.5 и т.65 от НПК. С решение № ШМ – 139 – 11967 от 13.05.2025г. на НБПП гр.София на адв.В. е определено възнаграждение в размер на 420 лева. Копие от решението е изпратено и заведено в ШРС на 11.08.2025г. с искане за присъждане на разноските за изплатеното адвокатско възнаграждение.
Депозираното до ШРС искане е процесуално допустимо, а разгледано по същество и основателно. Съгласно ТР №4/2010 год. на ВКС по тълкувателно дело №4/2009 год. на ОСНК, подсъдимият, който е признат за виновен, на основание чл.189, ал.3 от НПК следва да заплати адвокатско възнаграждение на служебния защитник в полза на Националното бюро за правна помощ във всички случаи на задължителна защита.
Съгласно чл.23 от ЗПП, в редакцията й след изменението с ДВ бр. 102 от 2022г., системата за правна помощ по чл.21 т.2 /процесуално представителство/ обхваща случаите, при които по силата на закон задължително се предвижда адвокатска защита, резервен защитник или представителство.
Обхваща и случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това като в тези случаи лицето не дължи възстановяване на разноските за предоставената правна помощ, съгласно ал.2 на чл.23 от ЗПП.
Според разпоредбата на чл. 25 ал.1 от ЗПП, в редакцията й след изменението с ДВ бр. 102 от 2022г., в случаите по чл.21 т.2 от ЗПП /процесуално представителство/ решението за предоставяне на правна помощ се взема от органа, който ръководи процесуалните действия, по молба на заинтересованото лице, или по силата на закона, като на лицето се разяснява писмено с декларация по образец, утвърден от НБПП, че в случай на осъдително решение или присъда лицето дължи възстановяване на разноските за правна помощ, освен в случаите по чл.23 ал.2 от ЗПП, а именно когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това.
В конкретният случай на осъденото лице е назначен служебен защитник на 1 основание чл.94 ал.1 т.6 от НПК, поради обстоятелството, С. А. М. е бил задържан и е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“. Касае се за случай, при който по силата на закон задължително се предвижда адвокатска защита, не попада в хипотезата на чл.23 ал.2 от ЗПП, поради което лицето дължи възстановяване на разноските за предоставената правна помощ.
Обстоятелството, че разноските за адвокатско възнаграждение са определени в един по-късен момент, а именно след приключване на съдебното производство по делото се налага съдът да се произнесе с допълнително определение в горния смисъл.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.306, ал.1, т.4, предл. второ от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСЪЖДА С. А. М., ЕГН ********** да заплати в полза на Националното бюро за правна помощ – София направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 420 /четиристотин и двадесет лева/ лева и 5 лева в полза на Районен съд гр.Шумен при издаване на изпълнителен лист.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба и частен протест по реда на глава XXII пред ШОС в 7-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Копие от определението да се изпрати на осъденото лице и на ШРП.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
2