Решение № 40 от 12.02.2021, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Благоевград , 12.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД в публично заседание на двадесет и осми януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Николай Грънчаров

Владимир Ковачев

Атанас Иванов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело № 20201200501190 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и е образувано по жалба, подадена от Б. М., ЕГН **********, чрез особения представител адв. С.Я. срещу решение № 463/ 21.07.2020 г., постановено по гражданско дело № 151/ 2019 г. на Pайонен съд –П., с което е признато за установено по отношение на ответника, че същият дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ АД, с ЕИК:

*, следните суми: - 2 200 /две хиляди и двеста/ лева, главница от 13.01.2017 г. до 14.07.2017 г., по отношение на която на основание чл.7, ал.4 от Договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост от дата 10.02.2017 г.; - 262,03 /двеста шестдесет и два лева и три стотинки/ лева, договорна лихва за периода от 13.01.2017г . до 14.07.2017 г. /дата на последна погасителна вноска/; - 1 546,16 /хиляда петстотин четиридесет и шест лева и шестнадесет стотинки/ лева, неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 13.01.2017 г. до 14.07.2017 г. /падеж на последна погасителна вноска/; - 801,64 /осемстотин и един лева и шестдесет и четири стотинки/ лева, неустойка за предсрочна изискуемост, начислена еднократно на 10.02.2017 г.; - 329,33 /триста двадесет и девет лева и тридесет и три стотинки/ лева, обезщетение за забава за периода от 11.02.2017 г. /денят следващ датата на настъпване на предсрочната изискуемост/ до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

1

Навежда се възражение, че съдебното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като първоинстанционния съдът се е ограничил до твърдения и просто изложение на обстоятелства, без да достига до доводите си, изхождайки от конкретни съображения по процесуалните действия на страните и събрания доказателствен материал.

Поддържа се, че съдът неправилно е преценил, че сторените възражения досежно изискванията на чл.10 ЗПК са неоснователни такива. Неправилен е извода на съда, че цитираната правна норма касае защита на страната по договора за потребителски кредит от това същата да не бъде наясно с параметрите на сделката, сключеният писмен договор следва да бъде с шрифт с размер, който е нечетлив или трудно четлив. Законът не предвижда такова изискване, а е категоричен че Договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.“. Поддържа се, че процесния договор за потребителски кредит е недействителен и на друго основание, като съда не е не е коментирал, че е налице неспазване на императивните изисквания на чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като в процесния договор кредиторът е посочил като абсолютни стойности лихвен процент по заема и ГПР, като не е налице яснота дали е разписана методика за формирането на годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 49 %. В този смисъл се поддържа, че съобразно разпоредбите на Закона за потребителския кредит, Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, като се прави довод, че в сочените величини всичко дължимо по кредита следва да бъде поднесено по един ясен и разбираем за потребителя начин, в което да са включени всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с неговото правоотношение по кредита. Поддържа се, че в настоящия случай липсва яснота досежно сочените обстоятелства. Посочен е фиксиран годишен лихвен процент по кредита от 40 %, но не се сочи как тези стойности се отнасят към ГПР по договора. Така, не става ясно, какво кредиторът включва в общите разходи на потребителя, настоящи или бъдещи, респ. кредитополучателят не може да направи еднозначен извод, че общите разходи са включени при формиране на ГПР, нито пък че са изключени. След като кредиторът при формиране на цената на предоставения продукт задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, то същият следва ясно да посочи какво точно е включено в тях и на това основание считам че процесното правоотношение по договор за паричен заем между страните се явява недействително на основание чл.22, във връзка с чл.11, ал.1, т.10 от Закона за потребителски кредит и като такова не може да породи присъщите за този тип 2 сделка правни последици.

Поддържа се, че първостепенния съд не е коментирал обстоятелството, дали клаузите на договора за паричен заем, регламентиращи търсената неустойка поради непредоставяне на обезпечение, кореспондират с добрите нрави. Налице е достатъчна в тази насока съдебна практика, която е константна в такава и с която е утвърдено разбирането, че съдът е длъжен служебно да следи за съответствието на уговорката за неустойка с добрите нрави, предвид значимостта им за действителността на договора и на отделните негови клаузи.

Поддържа се, че задължението да проверява служебно за съблюдаването на добрите нрави изисква от съда при решаване на спор за заплащане на неустойка да извърши самостоятелна преценка за действителността на неустоечната клауза, независимо дали страните са се позовали на нищожността й, като се сочат Р.

№ 247 от 11.01.2011 г. по т.д. №115/ 2010., Р. № 229 от 21.01.2013г. по т.д.

№1050/2011г. и Р. №252 от 21.03.2018г. по т.д. № 951/ 2017 г.. Навежда се, че според Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. дело № 1 от 2009 г. на ОСТК на ВКС, както и в съдебната практика, формирана след неговото приемане - Р. № 234 от 17.11.2016 г. по гр. д. № 1856/2016 г., III г. о. на ВКС, една клауза за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, когато е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, а преценката за нищожност се нрави за всеки конкретен случай към момента на сключването на договора. Прави се довод, че автономията на волята и свободата на договарянето не са неограничени и страните могат да определят свободно съдържанието на договора само дотолкова, доколкото то не противоречи на закона и на добрите нрави.

Последните не са писани правила, а съществуват като общи юридически принципи или произтичат от тях - Р. № 776 от 05.01.2011 г. по гр. д. № 969/ 2009 г., IV г. о. на ВКС. Навежда се, че в настоящия казус уговорената неустойка е предназначена да санкционира кредитополучателя за виновното неспазване на договорно задължение за предоставяне на обезпечение.

Задължението за обезпечаване на основното задължение (касаещо главницата и договорната лихва) има вторичен характер и неговото неизпълнение не рефлектира пряко върху последното. На тази основа и доколкото неустойката е свързана с неизпълнението на вторично задължение, липсва адекватен критерий за преценка дали и как размерът й ще надхвърли вредите от неизпълнението. Същевременно непредоставянето на обезпечение за дадено задължение не води до претърпяването на някакви конкретни вреди. От друга страна, размерът на самата неустойка в случая е в размер на 1546,13 лв., като предварително е предвидено, че тя ще се заплаща разсрочено (заедно с всяка погасителна вноска по договора). При това се прави довод, че се стига до ситуация, при която задължението по кредита се увеличава с повече от половината от цялата стойност на сделката и то заради непредоставяне на обезпечение, след като тя вече е била сключена. Кредитополучателят е физическо лице, встъпило в договора с цел удовлетворяване на лични 3 потребности от парични средства, а кредитодателят — търговско дружество, предоставящо потребителски кредити по занятие. В този смисъл последният, въпреки че е имал възможността предварително да прецени участието си в договора, се е съгласил да предостави кредита без обезпечение. Ето защо и санкционирането на получателя му заради последващо непредоставяне на обезпечение, с начисляването на неустойка, възлизаща на повече от половината от целия кредит, очевидно не кореспондира с риска, който кредитодателят носи. Прави възражение за нищожност на клаузата за неустойка.

Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решение № 463/ 21.07.2020 г., постановено по гражданско дело № 151/ 2019 г. на Pайонен съд –П., като бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни.

Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови доказателства при въззивната проверка, като се иска присъждане на сторените при второинстанционната проверка разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната жалба от въззиваемата страна, в който оспорва подадената въззивна жалба, като претендира разноски в производството.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав на Окръжен съд - Благоевград, ГО, IV въззивен, счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, със седалище и адрес на управление – гр. С., бул. „Д-.П.Д.” № 25, офис сграда Л., ет. 2, офис 4, представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д., чрез пълномощника И.Н.Н. – юрисконсулт, против Б. М., ЕГН: **********.

Посочва се в исковата молба, че на 30.12.2016 г. между „С.К." ООД и Б.

М. е сключен Договор за паричен заем № 103695, по силата на който дружеството му е предоставило заем в размер на 2 200 лева, като съгласно условията на индивидуалния договор, заемателят се е задължил да върне на заемодателя сума в общ размер на 2 462,03 лева на 14 равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 175,86 лева. Изложено е, че на 31.10.2017 г. е подписано Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 31.10.2017 г., сключен между „С.К.“ ООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на който вземането на „С.К.“ ООД произтичащо от договор за паричен заем № 103695/30.12.2016 г. е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и 4 всички лихви.

Прави се искане пред съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Б. М., ЕГН: ********** с адрес грП., ул.К. № 30, че същият дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ АД, с ЕИК: *, следните суми: - 2 200 /две хиляди и двеста/ лева, главница от 13.01.2017 г. до 14.07.2017 г., по отношение на която на основание чл.7, ал.4 от Договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост от дата 10.02.2017 г.; - 262,03 /двеста шестдесет и два лева и три стотинки/ лева, договорна лихва за периода от 13.01.2017г . до 14.07.2017 г. /дата на последна погасителна вноска/; - 1 546,16 /хиляда петстотин четиридесет и шест лева и шестнадесет стотинки/ лева, неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 13.01.2017 г. до 14.07.2017 г. /падеж на последна погасителна вноска/; - 801,64 /осемстотин и един лева и шестдесет и четири стотинки/ лева, неустойка за предсрочна изискуемост, начислена еднократно на 10.02.2017 г.; - 329,33 /триста двадесет и девет лева и тридесет и три стотинки/ лева, обезщетение за забава за периода от 11.02.2017 г. /денят следващ датата на настъпване на предсрочната изискуемост/ до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и съдебни и деловодни разноски, както и адвокатски хонорар по настоящето производство.