Решение № 2032 от 03.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2032 гр. София, 03.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 137 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НАДЯ СТ. БАКАЛОВА при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА като разгледа докладваното от НАДЯ СТ. БАКАЛОВА Административно наказателно дело № 20241110206493 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр.с чл.72, ал.4, изр.1 от Закон за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на Н. К. Б., ЕГН: **********, с поС.ен адрес: хх, чрез адв. Н. Б. – САК, против Заповед за задържане на лице рег.№ 230зз-394/14.04.2024 г., издадена от полицейски орган - С. А. И. - мл.инспектор при 06 РУ СДВР, с която Н. К.

Б. е задържан за срок от 24 часа на основание чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР.

Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, като издадена в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Сочи се, че заповедта не съдържа мотиви, както и фактически основания за задържането, а единствено са посочени законови разпоредби, без дори да е посочен конкретен престъпен състав. Поддържа се, че при това положение жалбоподателят не е имал възможност да разбере в извършването на какво престъпление е бил заподозрян и какво е наложило неговото задържане.

Изложени са и съображения за липса на материалноправни предпоставки за задържането, както и за несъответствие на оспорената заповед с целта на закона.

1

В о.с.з. жалбоподателят чрез процесуалния си представител адв. Н. Б. – САК поддържа жалбата и моли за отмяна на заповедта, както и за присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответникът – полицейски орган, не изпраща представител.

По делото са постъпили писмени бележки от името на ответната страна, в които се оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и са изложени аргументи за потвърждаване на обжалваната Заповед за задържане на лице. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в случай, че същото надхвърля нормативно определения минимум.

Съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

На 14.04.2024 г. в качеството си на пълномощник на хх жалбоподателят Н. К. Б. разчиствал боклуци от недвижим имот - хх с площ 395 кв.м., собственост на посоченото дружество. На същата дата около 9:30 ч., докато извършвал дейност, заедно с негови приятели, по разчистване на имота, в същия нахълтало лице, което нанесло на жалбоподателя Б. няколко удара в областта на корема и му отправило заплахи, за които удари и заплахи жалбоподателят подал сигнал на тел. 112. Докато изчаквал пристигането на полицейския екип лицето е продължило да нанася удари и да заплашва Б., поради което той за втори път подал сигнал на тел. 112.

Пристигналите на мястото полицейски служители връчили протоколи за предупреждение на Б. и на другото лице, което е установено като хх. Около 11 ч. Н. К.

Б. се явил в 06 – РУ на МВР и предоставил копия на нотариалния акт на имота, извлечение от ТР и пълномощно от собственика на имота. Около 11:30 ч., придружен от неговите приятели, жалбоподателят се върнал в имота на хх и продължили работата по почистването, като в този момент лицето установено като хх нахълтал в имота и започнал да заплашва Н. Б., за които действия същият отново подал сигнал на тел. 112. На мястото пристигнали същите полицейски служители, които разпоредили на всички да излязат от имота, въпреки че жалбоподателят е представил на органите на реда документите, които легитимират правото му да извършва работа и да се намира в имота. Пристигналите на място полицейски служители задържали жалбоподателя Б..

Със Заповед за задържане на лице рег. № 230зз-394/14.04.2024 г., издадена от полицейски орган – С. А. И. - мл.инспектор при 06 РУ СДВР, на Н. К. Б. е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) задържане за срок до 24 часа в помещение за временно задържане на 06 РУ при СДВР, на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Като фактическо основание за издаване на оспорената заповед е посочено, че „след предупреждение пречи на полицейски орган да изпълни задълженията си“. В нея е отразено, че Б. е задържан на 14.04.2024 г. в 12:30 часа и е освободен на същата дата 2 в 16:35 часа.

Последният е подписал декларация, в която е посочил, че има здравословни проблеми, изразяващи се в болки в областта на корема, не желае медицински преглед от лекар, не желае адвокатска защита, не желае член от семейството му да бъде уведомен за задържането, уведомен е за правото на свиждане и не желае специална храна.

Видно от протокол за личен обиск на лице, на Н. К. Б., на 14.04.2042 г. е извършен личен обиск на жалбоподателя в присъствието на свидетел, в който е отбелязано, че няма вещи.

Горната фактическа обстановка се установява от приетите по делото гласни доказателства – показанията на свидетеля хх и свидетеля хх, и приобщените в хода на съдебното следствие писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка Съдът достигна до следните правни изводи:

Предвид липсата на указание в административния акт пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба и предвид липсата на данни за датата на връчване на заповедта, Съдът приема, че жалбата, предмет на настоящето производство, е подадена в предвидения в чл.140, ал.1 АПК двумесечен срок, от надлежна страна и при наличието на правен интерес от оспорването. Ето защо жалбата е процесуално допустима и Съдът следва да я разгледа по същество.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган- мл.инспектор при 06 РУ СДВР - С. А. И.. При издаването й полицейският орган е действал в условията на оперативна самостоятелност, с каквато е разполагал. Заповедта обаче противоречи на материалноправната разпоредба, посочена като правно основание за издаването й и не съответства на целта на закона, поради което следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

Съгласно посочената като правно основание за постановяване на акта разпоредба – чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. Несъответно от фактическа страна обжалваният акт е обоснован със "след предупреждение на полицейски орган не изпълнява задълженията си". "Неизпълнението на полицейско предупреждение" само по себе си обаче не представлява законово регламентирано материалноправно основание за налагането на принудителната административна мярка по чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР.

Обосноваването на упражненото административно правомощие с фактическо основание, което не се субсумира в хипотезата на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, нито се свързва с друго нормативно предвидено правно основание за постановяване на задържане за срок от 24 часа по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, следва да бъде приравнено на 3 липса на фактически основания за издаването на заповедта и за прилагането на принудителната административна мярка. Константна е и съдебната практика, че излагането на несъответни и ирелевантни мотиви като фактическо основание за издаването на административния акт, следва да бъде приравнено на липса на изискуемите се от закона мотиви за обосноваване наличието на материалноправни предпоставки за упражняване на предоставена от закона компетентност и съответно води до нарушаване на императивното изискване за съдържание на акта по чл. 59, ал.

2, т. 4 от АПК (в този смисъл Решение № 7239 от 3.12.2021 г. на АдмС - София по адм. д. № 8787/2021 г., Решение № 4633 от 12.07.2021 г. на АдмС - София по адм. д. № 5935/2021 г.).

Не е достатъчно заповедта за задържане да съдържа само позоваване на приложимите разпоредби, без посочване на специфични обстоятелства или действия/ бездействия на задържаното лице, като трайно ЕСПЧ приема, че при липсата на конкретна фактическа обосновка за необходимостта от задържането, същото се явява несъвместимо с принципа за защита на лицата от произвол. В случая в заповедта липсват обективирани каквито и да било факти и обстоятелства, релевиращи наличието на конкретни и обективни данни, сочещи че Н. К. Б. след надлежно предупреждение съзнателно е пречил на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. Словесното описание на деянието дори не покрива фактическия състав на хипотезата на посочената правна норма. Въобще не е посочено какво е било разпореждането и съответно по какъв начин лицето пречи на органа да изпълни задълженията си. Дори и да се приеме, че същото би могло да се изведе от изготвената докладна записка, то следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР изключва от своето приложно поле неизпълнение на разпореждания по чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, като последните когато са издадени в писмена форма, подлежат на самостоятелен контрол за законосъобразност по реда на АПК. Неизпълнението на полицейско разпореждане представлява вид административно нарушение по чл. 6 от ЗАНН, за което в нормата на чл. 257, ал. 1 от ЗМВР е предвидено налагането на административно наказание. Видно от докладната записка жалбоподателят е бил задържан, след издаването на протокол за предупреждение по чл.64 от ЗМВР, с който бил предупреден да не влиза в саморазправа с хх, което действие от фактическа страна не представлява съзнателно пречене на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. За доказване на други извършени от Б. действия не бе проявена процесуална активност за провеждане на доказване от страна на ответника, който носи доказателствена тежест за установяване на фактическите основания за издаването на обжалвания акт. Задържаният следва да знае кои негови действия са мотивирали органа да заключи, че е осъществено престъпление и да е запознат с данните, сочещи извършване на престъпление, за да организира адекватно своята защита срещу заповедта за задържане чрез оборване на тези обстоятелства. Неизлагането на мотиви 4 и описание на фактическа обстановка, които да сочат на съществуването на възприетото от органа основание винаги съставлява съществено нарушение на административно-производствените правила и е основание за отмяна на заповедта по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК – арг. от т. 2 от Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. по т.д. № 4/2002 г. на ВАС, съгласно която липсата на мотиви във всички случаи е основание за отмяна на издадения административен акт.

Съгласно Решение от 24.06.2014 г. по жалби No50027/08 и No50781/095 на ЕСПЧ, не е достатъчно заповедта за задържане да съдържа само позоваване на приложимите разпоредби, без посочване на специфични обстоятелства или действия на задържаното лице, релевиращи съпричастност към инкриминираното деяние. В конкретния случай, в обжалваната заповед липсват факти и обстоятелства за конкретни данни, сочещи на обосновано предположение за съпричастност на лицето, спрямо което е постановено задържане. В този смисъл е допуснато нарушение на чл. 5 на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

В съдебната фаза на обжалването съдът не разполага с правомощия да замества липсващите мотиви на акта, а само проверява неговата законосъобразност. При отсъствието на такива, се налага обоснован извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради порок във формата и съществено нарушение на административно-производствените правила, изразяващо се в засягане правото на защита на задържаното лице, вследствие невъзможността му да се запознае с фактическите съображения, въз основа на които полицейският орган е издал процесната заповед за задържане. В случая, макар да е издадена в предвидената от закона писмена форма, оспорената заповед за задържане не е мотивирана и не съдържа изискуемите задължителни реквизити по чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР – фактическите основания за задържането, който порок следва да се квалифицира като такъв по чл.

146, т. 2 и т. 3 АПК и съставлява самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на атакуваната заповед.