Определение № 2085 от 30.06.2023, Районен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2085 гр. Перник, 30.06.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивайло Юл. Колев като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело № 20231720102988 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД срещу Л. Д. С. и Р. И. С. след подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. В исковата молба се сочи, че предмет на спора са единствено разноските по издадената в рамките на ч.гр.д. № 1044/2023 г. по описа на Районен съд заповед за изпълнение.

Ч.гр.д. № 1044/2023 г. по описа на Районен съд е образувано по заявление на „Топлофикация Перник“ АД срещу И. А. С.. В хода на производството и след издаване на заповедта за изпълнение соченият длъжник е починал и като страни са конституирани неговите наследници - Л. Д. С. и Р. И. С.. Същите са заплатили сума в размер на 1340,00 лева по издадената заповед. В дадената му възможност заявителят е посочил, че сумата е заплатена, но тя не погасява изцяло задължението по издадената заповед – налице е вземане и за разноски, присъдени с нея.

Л. Д. С. и Р. И. С. са възразили срещу дължимостта на разноските с мотив, че са погасили задължението на своя универсален праводател преди да бъдат конституирани.

Това изявление е обективирано върху бланков документ на Възражение по чл. 414 ГПК, след което заповедният съд е дал указания на „Топлофикация Перник“ АД за предявяване на иск установяване на вземането си, в резултат на което е образувано настоящото дело.

Така предявеният иск съдът намира за процесуално недопустим, поради което производството по делото следва да бъде прекратено. Това е така, защото съдебната практика е последователна и непротиворечива, че разноските сторени в дадено съдебно производство не могат да са предмет на друго такова. Те нямат самостоятелен характер. Отговорността за разноски по чл. 78 ГПК е ограничена и обективна, тъй като едната страна отговаря без вина, стига другата да е дала повод за завеждане на делото, без поведението на последната да се квалифицира като противоправно.

Вярно е, че въпросът за разноските в заповедното производство се решава от исковия съд съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, но това е единствено в хипотеза на оспорено вземане – подадено е възражение в срок, връчено по реда на чл. 47 ГПК.

В конкретния случай задължението по подаденото заявление е признато – то е погасено чрез плащане след образуването на ч.гр.д. № 1044/2023 г. по описа на Районен съд, като конституираните страни единствено са „възразили“ срещу 1 заповедта за изпълнение в частта за разноските. Този съд намира несъгласието на Л. Д.

С. и Р. И. С. с издадената заповед за изпълнение за пределно ясно - по своя характер то представлява частна жалба по чл. 413, ал. 1 ГПК, независимо от това в какъв бланков документ е обективирано. Ето защо произнасянето по това „възражение“ е от компетентността на заповедния съд, а не настоящия. Както бе посочено, спорът за разноските е обусловен от главния предмет на делото и правилата на чл. 78 ГПК, поради което именно заповедния съд следва да се произнесе и по тях след като задължението е признато и се оспорва заповедта единствено в частта за разноските.

В светлината на гореизложеното съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 2988/2023 г. по описа на Районен съд Перник като процесуално недопустимо.

Определението може да се обжалва пред Окръжен съд Перник в ЕДНОСЕДМИЧЕН срок от връчването му.

Препис от определението да се ВРЪЧИ на ищеца.

След влизане в сила на определението делото да се върне на заповедния съд за администриране и произнасяне по възражението с характер на частна жалба в частта за разноските по издадената заповед за изпълнение.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________

2