Решение № 164 от 02.02.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. Пловдив, 02.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско дело № 20235300502696 по описа за 2023 година

Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

Образувано е по две въззивни жалби, подадени от О. Т. К., чрез адв. П. А. и от Д. В. К., чрез пълномощниците адв. Е. М.-П. и адв. Г. Д., срещу решение № 692 от 17.02.2023 г., изменено с определение №3805 от 28.03.2023 г., допълнено с решение №3037 от 30.06.2023 г., всички постановени по гр. дело № 14198 от 2022 г. по описа на ПдРС, ІІІ бр. състав.

С решение № 692 от 17.02.2023 г. е осъдена ответницата Д. В. К. да заплаща на ищеца – неин пълнолетен учащ син - О. Т. К., месечна издръжка в размер на 350 лв., начиная от 17.02.2023 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното и изплащане, като е отхвърлен искът в частта му от уважения размер до претендирания такъв от 400 лв. месечно; осъдена е ответницата Д. В. К. да заплати на ищеца О. Т. К. сумата от 800 лв. - разноски по делото и по сметка на ПдРС - сумата от 504 лв. - държавни такси.

С определение №3803 от 28.03.2023 г. е допълнено решение № 692/17.02.2023г. на ПдРС, 3 бр. с., постановено по гр. д. 14198/2022 г., в частта за дължимите разноски, като е осъден О. Т. К. да заплати на Д. В. К. сумата от 112,50 лв. - разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част на 1 иска.

С решение №3037 от 30.06.2023 г. е оставена без уважение молбата на О. Т. К. за допълване на съдебно решение №692/17.02.2023 г. по описа на ПдРС, ІІІ бр.с., в частта за периода, за който се дължи определената издръжката, която ответницата Д. В. К. му дължи, а именно от 04.10.2022 г. – денят на депозирането на исковата молба пред съда, до постановяване на съдебното решение по делото - 17.02.2023 г.

С въззивната жалба, подадена от О. Т. К. чрез пълномощника му адв. П. А., се обжалва решение №3037 от 30.06.2023 г., постановено по гр. дело № 14198/2022 г. на ПдРС, ІІІ бр. състав, като се навеждат доводи за недопустимост, тъй като не е искано допълване на първоначално постановения съдебен акт. Твърди се и неправилност на същия, тъй като, независимо от формулирания петитум, е определен начален момент на издръжката от датата на постановяване на решението, което е в разрез с ТР №11/03.03.1969 г. по гр.дело №7/1969 г. на ОСГК на ВКС и с правната теория, като се излагат подробни съображения в тази насока. Сочи се, че ако претенцията на ищеца е била неясна, е следвало от съда да се дадат указания, което не е направено. Иска се обезсилване на решението и връщане за администриране на въззивната жалба. Ако се приеме от въззивния съд, че решението е допустимо, същото следва да се отмени като неправилно.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор, като се излагат подробни съображения, че въззивната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а първоинстанционното решение да се потвърди. Посочва се, че произнасянето с атакуваното решение от РС е в съответствие с указанията на въззивната инстанция.

С въззивната жалба, подадена от Д. В. К. чрез процесуалните представители, се атакува решение №692 от 17.02.2023 г. в частта, в която съдът се е произнесъл за разликата над 300 лв. до уважения размер от 350 лв., като се излагат съображения за неправилност на съдебния акт в тази му част.

Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което издръжката да се намали до размера от 300 лв., като на страната се присъдят и разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна, като се излагат подробни съображения, че въззивната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а първоинстанционното решение да се потвърди. Претендират се и разноски.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивните жалби са депозирани в законоустановения срок, изхождат от легитимирани страни и са насочени срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явяват процесуално допустими и следва да се разгледат по същество.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се 2 констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран. Правилно е дадена материално – правната квалификация. Налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на съдебния акт.

Не се възприемат доводите на жалбоподателят К. за недопустимост на решение №3037 от 30.06.2023 г. Въззивната жалба с искане за произнасяне относно периода, за който се дължи издръжка, е била администрирана до ОС Пловдив, като е прието от настоящия състав, че се касае за искане за допълване на решението, постановено по делото, тъй като първостепенния съд не се е произнесъл по цялото искане на страната.

Производството по образуваното в.гр.д. №1290/2023 г. е прекратено и делото е върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по искането. Именно за това и в съответствие с дадените му указания, съдът се е произнесъл. Не е допустимо въззивната инстанция да се произнася за първи път по искане, по което не се е произнесъл първоинстанционния съд. В този смисъл доводите за недопустимост на решение №3037/30.06.2023 г. не се възприемат от настоящата инстанция. Същото е допустимо.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните съгласно правилата на чл.235, ал.2 вр. чл.12 от ГПК, предвид релевираните в жалбата въззивни основания, прие за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.144 от СК.

Производството е образувано по искова молба, подадена от О. Т.

К. против Д. В. К..

Твърди се, че ищецът е син на ответницата, като от ноември 2015 г. родителите му са разделени, а той и двете му сестри останали да живеят при баща си. От тогава майката е преустановила почти всякакви контакти с децата си, не е полагала грижи за тях, не се чували дори по телефона. Грижите и издръжката им били поети изцяло от баща им Т. К.. С решение №730/01.03.2018 г. по гр. дело №18415/2017 г. на ПдРС, ІV бр.с., бракът между родителите е прекратен, като родителските права били предоставени за упражняване на бащата. За ищеца и по-малката му сестра била определена издръжка в размер на 200 лв. за всеки от тях, а с решение №260863/17.03.2021 г. по гр. дело №4923/2020 г. на ПдРС, І бр. състав, е увеличена на 280 лв. за всеки от тях. Междувременно сестрата на ищеца П. К., вече пълнолетна, била 3 приета да учи в университет и с решение №708/21.02.2019 г. по гр. дело №8120/2018 г. на ПРС, ІV бр.с., е определена издръжка в размер на 100 лв. месечно, дължима от страна на майката. До 2021 г., когато най-голямата сестра завършила висшето си образование, ответницата заплащала издръжка за трите си деца в общ размер на 660 лв. През май 2022 г. ищецът завършил училище. До май месец майката му заплащала издръжка в размер на 280 лв. месечно, които били крайно недостатъчни с оглед нуждите му и икономическата обстановка в страната. След завършване на средното образование бил приет студент в ТУ - ****, редовна форма обучение, където и в момента се обучава по специалност „Електроника“. Всички административни такси, такси за обучение, разходи за учебници и помагала, за столово хранене, карти за транспорт, както и ежедневните нужди се осигурявали единствено от баща му, а майката не се интересувала как и с какви средства живее и учи синът . Семестриалните такси били в размер на 375лв., таксата за общежитие – 46.18 лв. месечно, както и заплащал ежемесечни консумативи - ток, парно, вода и интернет. Още при сключване на договора за наем заплатил за 18 дни през месец септември 2022 г., наем за месец октомври 2022 г., такса „зима 2022-23 г.“, възлизащи общо в размер на 83.89 лв. За обучението му са необходими учебници, тетрадки и помагала, както и други пособия, карта за градски транспорт в ****, карта за пътуване за БДЖ, за да се прибира до ****. Имал много други разходи, които не са свързани за университета, но са необходими за осигуряване на нормалния му живот. Баща му освен за него се грижел и за непълнолетната му сестра.

Ищецът не притежава имущество, от което да реализира доходи, не можел да работи, тъй като е студент редовна форма на обучение. Иска осъждане на ответницата да му заплаща месечна издръжка в размер на 400 лв.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор, като се твърди, че изложената фактическа обстановка е неточна и невярна. Не отговаря на истината, че доброволно напуснала семейното жилище от края на 2015 г. и е спряла да полага грижи за ищеца. Бащата на ищеца сменил бравата и лишил съпругата си от достъп до жилището, ограничил контактите с децата, настроил ги срещу нея, въпреки че тя винаги е търсила контакт с тях и е убедена, че имат нужда и от нея за правилното им отглеждане и възпитание.

Не е престанала да се интересува от тях и да заплаща средства за издръжката им. Ищецът преустановил всякакъв контакт с нея под влияние на своя баща.

Синът бил трайно отчужден от нея. Твърди се, че ищецът работи, получава доходи и не проявява желание да контактува със своята майка, независимо от нейните опити. Жилището, в което той живее с баща си, е наполовина нейна собственост, а тя не е искала каквато и да е било компенсация и не е претендирала наем. Доброволно му е заплащала издръжка от навършване на пълнолетие до завършване на средното му образование. Психическият и емоционален тормоз, упражняван от бащата на ищеца спрямо ответницата, и настройването на трите деца срещу нея, се отразило много зле на здравословното състояние. Още преди 4 години е поставена диагноза,

4 наложила се оперативна интервенция, а лечението продължило дълго време и със значителни разходи. В следствие на стреса е с влошен зъбен статус.

Необходимост от парадонтално и протетично лечение, което заради липсата на средства е неглижирала, а това задълбочава проблема. Невъзможността да общува адекватно с децата си и непрекъснатия тормоз от бащата на ищеца е довел до появата на ***** кризи и смесено тревожно - ***** разстройство, които понастоящем овладявала с медикаменти. Оспорва иска по размер.

Плащането на издръжка в този размер е много обременяващ за финансовото и имуществено състояние и би я поставило в особено затруднение. Не разполага със собствен недвижим имот, не получава рента от земеделски земи, няма парични влогове или други активи. Единственият източник на средства е възнаграждение по трудово правоотношение. От него заплаща 280 лв. издръжка на ненавършилото пълнолетие дете, както и 250 лв. наем за ползваното от нея жилище в гр. *****, където живее. Вследствие на многобройните дела срещу нея е била принудена да потърси парична помощ от свои близки, както и да преустанови зъболечението си. По същите причини била принудена временно да преустанови следването си във ВТУ „****" гр.

***, тъй като не могла да заплати административните такси. Бащата на ищеца притежава редица недвижими имоти, жилище на втория етаж на сградата в с.

*****, къща с дворно място в гр. ***** по наследство от родителите му, земеделски земи, които отдава под наем и получава рента. Не отговаряло на истината, че не бил в състояние да покрива необходимите разходи на децата.

Разпечатката съдържа 38 от 87 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/23755d03-1a89-4459-9de5-fede166da0bb